SOCB001 Съвременни социологически практики
Анотация:
Курсът ще представи и обоснове условията за възможност и границите на валидност на съвременните социологически практики. В него акцентът е поставен върху системното въвеждане и проясняване на изследователските полета, теоретичните понятия и емпиричните подходи в рамките на социологическата наука. По време на лекциите ще бъдат тематизирани основните количествени и качествени методи в социалните и хуманитарните науки; техните евристични възможности и познавателни ограничения; представителността и надеждността на изследователските резултати. Целта на курса е да формира базисно знание за тях и умение да се следва прецизна аналитична стратегия. Поредицата от лекции ще изгради кохерентна картина на изследователския процес, започвайки с генерирането на изследователски проблем и завършвайки с оценка на валидността и с представянето на аналитични резултати. Поредицата от семинари е организирана така, че да формира и упражнява практически умения за набиране на данни посредством наблюдение, интервюиране, работа с текстове от архивни източници и групови дискусии, както и да изгради способности за компетентен прочит на количествени и качествени данни. В заключение курсът, чрез взаимното оглеждане на предмет и метод на социологията, при контролираните преходи между теория и емпирия, ще генерализира методолигическите принципи върху които се изгражда едно критическо изследване.
Преподавател(и):
проф. Мартин Канушев д-р
Валентин Вълканов
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
• Студентите ще познават актуалните изследователски полета в социологията и особенностите на съвременните социологически практики. Те ще придобият системно знание за социологическата методология и методика, както и ще изградят личностна чувствителност към социалната емпирия. Ще притежават теоретични компетентности относно предпоставките, разновидностите и ограниченията на количествените и качествените методи в социалните и хуманитарните науки.
2) могат:
• Студентите ще могат да диагностицират и формулират изследователски проблем; да напишат изследователски проект; да следват ясна аналитична стратегия; да набират информация посредством количествени и качествени методи; да четат критично емпирични социологически данни. Те ще разполагат с набор от практически умения за анализ и интерпретация на актуалните социални проблеми в българското общество. Ще усвоят редица емпирични техники за провеждане на социологическо изследване и ще изградят личностни умения за теренна работа.
Предварителни изисквания:
Няма
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
- Социален и социологически проблем Методологически принципи на не-съизмеримост. Социална и социологическа релевантност на проблема. Генериране и представяне на научен проблем. Практическа полезност и научна истина. Социални проблеми, социологически анализ и управленски решения. За ролята на социолога или що е социална критика.
- Социологическото изследване Отношението между предмет и метод. Теоретични и емпирични изследвания. Изследователски проект и изследователски модел. Същност на изследователския процес. Изграждане на изследователски план: принципи, последователност, етапи. Социологическото изследване – от начало до край. Ролята на гледната точка и спецификата на подхода.
- Социологическата хипотеза Теория и методология в социологията. Значението на теорията при генерирането на изследователски проблем. Подходи в дефинирането на проблемните ситуации. Определяне на целите, ограниченията и очакваните резултати на социологическия проект. Приоритизиране на задачите. Анализ на информацията и формулиране на проблема.
- Социологическото доказателство Хипотеза, теза и заключение в социологията. Отношението между знание – истина. Ролята на доказателството. Видове доказателства и техните основания. Напрежението между верификация и фалшификация. Въпросът за изчерпателното доказателство. За „вътрешното убеждение” на учения. Социологическото въображение.
- Социални индикатори Отношенията между теория и емпирия: въпросът за релевантността. Що е теоретичен модел? Предмет и обект на изследване. Операционализация на понятия. Разработване на понятийни и емпирични индикатори. Критерии за достоверност, логика и адекватност. Проблемът за достижимостта на единиците и принципа на анонимността. Етически принципи.
- Социологическият въпросник Видове изследователски подходи и социологически методики. Критерии за селекция и условия за приложимост. Структура и дизайн на въпросник. Правила за изработване на въпросник. Видове социологически въпроси. Функционално разделяне на блоковете въпроси. Основни изисквания при формулирането на отговори. Апробиране. Пилотно изследване.
- Количествени методи Методи за регистрация на първична информация и условия за тяхното приложение. Възможности и ограничения на количествените методи. Видове количествени данни и специфика на социологическата информация. Особеностите на количествените проучвания в зависимост от функциите и областите им на приложение. Изледвания на общественото мнение, електорални и маркетингови изследвания.
- Скали и скалиране Проблемът за „измерването” в социологията. Основни понятия от общата теория на измерването. Същност на измерването. Видове скали в социологическите въпроси. Избор на скала на отговорите. Типични грешки при формулирането на социологически въпроси. Променливи. Методи на скалиране. Устойчивост и валидност на скалите. Социология, статистика и демография.
- Извадки и извадкови изследвания Представителност на информацията. Генерална съвкупност и изследвана съвкупност. Видове извадки: особености на приложението им. Планирана и реализирана извадка. Фактори, влияещи върху обема на извадката. Стохастична и систематична грешка. Пробно изследване и корекции на въпросника. Проблеми с обхвата на извадката: труднодостъпните единици.
- Терен и теренна работа Провеждане на количествените изследвания на терен. Полева работа. Изисквания към работата на анкетьорите. Проблемът за „недостъпните единици”. Контрол и корекции на теренната работа. За уменията и професионализма на изследователите. Достоверност и надеждност на първичната информация. Критика на социологическия разум.
- Анализ и интерпретация на данни Преминаване от индивидуална към съвкупна информация – логически оглед, класификации, „затваряне” на отворените въпроси, кодиране. Проект за обработка на данни и видове разпределения. Анализ на едномерни и двумерни разпределения в социологията. Корелация и корелационни коефициенти. Обобщение на информацията и подготовка на доклад-анализ.
- Качествени методи Що е качествено изследване? Формулиране на хипотези. Елементи и планиране на изследователския процес. Разновидности в качественото изследване. Методи за набиране на емпирични данни. Проблемът за валидността и надеждността в качественото изследване. Възможности и граници на обобщението и екстраполацията.
- Социологическо наблюдение Наблюдението като метод за набиране на качествени данни и като практическа социална ситуация? Видове наблюдение. Включено наблюдение. Понятията „участник” и „наблюдател”. Теренна работа и подходът към нея. Организация на наблюдението. Социалните роли на изследователя. Ролята на теоретичната работа в изследването чрез наблюдение.
- Социологическо интервю Особенности на метода. Видове интервю – начин на съставяне и техники на провеждане. Полустандартизирано, дълбочинно, фокусирано, наративно и експертно интервю. Интервюирането: социална ситуация и комуникативен процес. Техники за контрол на надеждността на отговорите и типични грешки от страна на изследователя.
- Фокус групи и експертни оценки Що е фокус група като метод за набиране на качествени данни? Генериране на консенсус или изявяване на различия. Как се организира фокус група (рекрутиране на участници, техники на модериране, типове информация, методики на регистриране и обработка). Ролята на модератора и ролите на участниците. Експертни оценки и социологически експертизи.
Литература по темите:
А г а м б е н, Д. 2004. Homo Sacer. Критика и хуманизъм, София.
Антаки, Ч., М. Билиг, Д. Едуардс, Дж. Потър. 2008. Дискурс анализът означава извършване на анализ: критика на шест аналитични слабости. В: Найденова, В., М. Джамджиева, В. Стаевска (съст.). Качествени методи в социалните науки. УИ „Св. Кл. Охридски”, София.
Ападурай, А. 2006. Свободната модерност. Културни измерения на глобализацията. ЛИК, София.
Арент, Х. 2004. Айхман в Йеросалим: Бележки за баналността на злото. Сиела, София.
Бауман З. 1999. Глобализацията. Наука и изкуство, София.
Бек, У. 2001. Световното рисково общество. Обсидиан, София.
Божиков, П. 1996. Извадковият метод. София.
Бурдийо, П. 1993. Казани неща. СУ „Св. Кл. Охридски”, София.
Бурдийо, П. 1997. Практическият разум. Критика и хуманизъм, София.
Бъргър, П., Т. Лукман 1996. Социалното конструиране на реалността. Критика и хуманизъм, София.
Бъргър, П. 1999. Покана за социология. Една хуманистична перспектива. ЛИК, София.
Вакан, Л. 2004. Затворите на нищетата. ЛИК, София.
Ван Дайк, Т. 2008. Дискурс анализът като идеологически анализ. В: Найденова, В., М. Джамджиева, В. Стаевска (съст.). Качествени методи в социалните науки. УИ „Св. Кл. Охридски”, София.
Вебер, М. 1993. Ученият и политикът. MicroРrint. София.
Вебер, М. 2001. Генезис на западния рационализъм. Критика и хуманизъм, София.
Волф, Я. 1994. Маркетинг, Наука и изкуство, София.
Гарфинкъл, Х. 2005. Изследвания по етнометодология. Критика и хуманизъм, София.
Гатев, К. 1995. Въведение в статистиката. ЛИА, София.
Гидънс, А. 2003. Социология. Прозорец, София.
Гиглион, Р. Маталон, Б. 2005. Социологическите анкети. Теория и практика. Наука и изкуство, София.
Грекова, М., П. Кабакчиева, Л. Деянова, Г. Димитров. 1992. Социология. Учебник за ученици. Просвета, София.
Грекова, М., П. Кабакчиева, Л. Деянова, Г. Димитров. 1997. Незавършваща социология Фондация “Минерва”, София.
Деянова, Л. (съст.) 2004. Социологията като шанс. Изток-Запад, София.
Дженкинс, Ф. 1992. Въведение в маркетинга, рекламата и пъблик рилейшънс. София.
Дъглас, М. 2001. Как мислят институциите. Фама, София.
Дюркейм, Е. 1994. Избрано. Критика и хуманизъм, София.
Дюркейм, Е. 1999. Самоубийството. Женифер-Хикс, София.
Елиас, Н. 1999. Що е социология? Наука и изкуство, София.
Зийман, С. 2004. Крaят нa рeклaмaтa, кaквaтo я пoзнaвaмe. Локус, София.
Зимел, Г. 1984. Проблемът на социологията. В: Социологически проблеми кн.5.
Зимел, Г. 2002. Социология. Пик, Велико Търново.
Иновативна социология. 2007. СУ „Кл. Охридски”. София.
Калинов, Кр. 2001. Статистически методи в поведенческите и социални науки. София.
Кангилем, Ж. 1994. Нормално и патологично. УИ “Св. Климент Охридски”, София.
Канушев, М. 2008. Социалното конструиране на девиантния субект. Критика и хуманизъм, София.
Клаус Г., Х. Ебнер. 1971. Основи на статистиката за психолози, социолози и педагози. Наука и изкуство, София.
Коев, К. 1985. “Приложението на метода: етнометодологическата перспектива към социалния свят”, В: Социологически проблеми кн. 2.
Коев, К. 1991. Метаморфозите на чужденеца. Наука и изкуство, София.
Котлър, Ф. 2003. Еволюцията на маркетинга, Класика и Стил, София.
Креспи, Ъ. 1996. Обществено мнение, сондажи и демокрация. Институт за пазарна икономика, София.
Кун, Т. 1996. Структурата на научните революции. Петър Берон, София.
Латур, Б. 2007. Реасемблиране на социалното. Увод в социологията на дееца-мрежа. Изток-Запад, София.
Лаш, С. 2004. Критика на информацията. Обсидиан, София.
Лепенес, В. (съст.) 2004. История на социологията. Антология. Том І, ІІ. Калиопа, София.
Людерс, К. 2008. „Теренно наблюдение и етнография”. В: Найденова, В., М. Джамджиева, В. Стаевска (съст.). Качествени методи в социалните науки. УИ „Св. Кл. Охридски”, София.
Мендрас, А. 2002. Елементи на социологията. Прозорец, София.
Морган, Д. Л. 2008. Изследване чрез фокус групи: общ преглед. В: Найденова, В., М. Джамджиева, В. Стаевска (съст.). Качествени методи в социалните науки. УИ „Св. Кл. Охридски”, София.
Николов, Л., Л. Деянова (съст.) Социология на личността. 1990. Наука и изкуство, София.
Нойл - Нойман, Е. 2001. Спиралата на мълчанието. Люрен, София.
Норт, Д. 2000. Институции, институционална промяна и икономически отношения. ЛИК, София.
Селени, И. (съст.). 2002. Бедността при посткомунизма. Изток-Запад, София.
Серто, М. дьо. 2002. Изобретяване на всекидневието. ЛИК, София.
Силвърман, Д. 2008. Валидност и надеждност. В: Найденова, В., М. Джамджиева, В. Стаевска (съст.). Качествени методи в социалните науки. УИ „Св. Кл. Охридски”, София.
Социология преступности. 1966. Прогрес, Москва.
Стюарт, Д., П. Шамдасани. 2001. Фокус-групи. Теория и практика. София.
Тофлър, А. 1992. Третата вълна. УИ “Св. Климент Охридски”, София.
Файерабенд, П. 1996. Срещу метода. Наука и изкуство, София.
Фотев Г. 1993. История на социологията. Том І, ІІ. УИ “Св. Климент Охридски”, София.
Фотев, Г. (съст.) 2005. Социология на отклоняващото се поведение. Просвета, София.
Фотев, Г. 2006. Дисциплинарна структура на социологията, Изток-Запад, София.
Фром, Е. 1992. Бягство от свободата. Христо Ботев, София.
Фуко, М. 1992. Генеалогия на модерността. УИ “Св. Климент Охридски”, София.
Фуко, М. 1996. Археология на знанието. Наука и изкуство, София.
Фуко, М. 2000. Анормалните. Цикъл лекции в Колеж дьо Франс, 1974-1975. ЛИК, София.
Фуко, М. 2003. “Трябва да защитаваме обществото”. Цикъл лекции в Колеж дьо Франс, 1975-1976. ЛИК, София.
Хабермас Ю. 1995. Структурни изменения на публичността. Наука и изкуство, София.
Хейг, П., Джаксън, П. 1993. Как да правим маркетингови проучвания? София.
Хейг П. 1993. Анкетиране. Делфин прес, Бургас.
Хейг П. 1993. Сондажи и статистика. Делфин прес, Бургас.
Херманс, Х. 2008. Интервюирането като дейност. В: Найденова, В., М. Джамджиева, В. Стаевска (съст.). Качествени методи в социалните науки. УИ „Св. Кл. Охридски”, София.
Хопф, К. 2008. Качествените интервюта: обзор. В: Найденова, В., М. Джамджиева, В. Стаевска (съст.). Качествени методи в социалните науки. УИ „Св. Кл. Охридски”, София.
Шютц, А. 1999. Чужденецът. ЛИК, София.
Ъндърхил, П. 2004. Защо купуваме? Науката за пазаруването. Локус, София.