GENB094 Театърът, градът, политиката
Анотация:
• Интердисциплинарно конституиран, курсът цели да покаже, разкаже и обясни как театърът функционира в своята взаимосвързаност с политическото устройство на града/ държавата, или как хората и обществата са отговаряли на въпроса Какво е театър? Защо имаме нужда от театър? Тези отговори не образуват стройна история с щастлив край, но тъкмо със своята разноречивост показват защо все още се нуждаем от театър и какви са отношенията на театъра днес с политиката.
Курсът въвежда основни понятия за театър, както и за социалното и политическо устройство на града и респективно държавата в различните исторически епохи. Показва и обяснява главните фигури, сюжети, реалии и ключовите театрални и политически събития в хилядолетния път на театъра в европейската култура. Така най-старото изкуство се разкрива пред студентите като най-съвременното – случващо се само в уникалния миг на срещата сега и тук, но миг с утаена, дълга памет за човешкия опит.
• Проследяват се и се обясняват връзките между развитието на театъра, устройството на града и политическото действие. Курсът запознава студентите с политическите функции на театъра в обществото.
Преподавател(и):
проф. Виолета Дечева д.н.
доц. Георги Гочев д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
основните понятия, факти, събития и фигури в развитието на театралната култура и нейната обвързаност с устройството на града, обществото и държавата; разбират театърът като исторически променяща се социално-естетическа конвенция; знаят защо театърът е важна част от обществото
2) могат:
да различават типове театър в тяхната взаимовръзка с общественото и държавно устройство; да разпознават, обясняват, говорят и дискутират върху връзката между театрално представление и политиката
Предварителни изисквания:
• няма
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
- Въведение
- Театърът като събитие в живота на полиса. (Гръцка античност). „Перси“ на Есхил и „Едип тиран“ на Софокъл.
- Театърът като демонстрация на власт и сила: репрезентативни политически функции. (Римска античност). Зрелища, гладиаторски игри. Насилието. “Медея“ на Сенека.
- Сакрализация на естетическото. Идеите за модерната държава и театърът. Театрализация на живота. Социалните утопии и „идеалният град”. Сцената-кутия и привилегированата гледна точка. Модерният театър на илюзията. (Ренесанс
- Театър Глоуб и политическата система на Елизабетинска Англия. – първа част. “Крал Лир“ и „Ричард III” на Шекспир.
- Театърът в модерната държава: “Театърът като морален институт” и „училище за практическа мъдрост” (Шилер). Просвещение: Политическият проект и театърът. Театърът като морален институт на Шилер
- Класицизмът. Молиер и Расин.
- Модерни и постмодерни времена: разделение високо/ниско. Романтизъм и мелодраматизъм . Обществени и булевардни/частни театри. Театърът и пазарът. „Дамата с камелиите“ на Дюма
- Modern and postmodern times: high/low divide. Romanticism and melodramatism. Public and boulevard/private theatres. The theater and the market. Dumas' Lady with the Camellias
- Зрителят/Гледането II: Правият зрител. Седналият зрител. Зали и зрители: йерархията на социалния свят.
- Зрителят/Гледането III: Активен и пасивен зрител. Акции и интеракции. Драматически театър. Епически театър. Пост-драматически театър
- Театърът и градът I: Основни елементи на театралното пространство в античността. “Птиците“ на Аристофан
- Театралното и градско пространство – Атина. “Лизистрата“ на Аристофан
- Театърът и средновековният град: Храмът. Площадът. Дворецът. Карнавалът. Циркът. Жонгльори. Мъже-актьори и спец-ефекти.
- Театърът и ренесансовият град-държава (Италия) I: Сцената-кутия. (Италия) Бум на театралното строителство (Елизабет I). “12-та нощ“ на Шекспир.
- Театърът и ренесансовият град-държава (Италия) II: Образецът Globe (главна сцена, задна сцена, галерия, ложи). Teatrum mundi: Сцената като модел на свят. Човекът като актьор.
- Театърът в модерния град. (Г.Зимел) Индустриализацията и театърът през 19 век: Векът на театъра
- Театърът в модерния град. (Г.Зимел) Индустриализацията и театърът през 19 век. Векът на театъра: Булевардни театри. Системата на звездите. Политикът като звезда
- Театърът в епохата на техническата възпроизводимост на изкуството: Авангард. Кино и театър. Политическо и естетическо. Кабаре. Вариате. Акция. Руски авангард. Театър и тоталитаризъм. Политически и партиен театър. Сърдитите млади: Ангажиран театър. Театралната лаборатория.
- Театърът като идеологическа медия: Комунизъм. Сцена и зрител или за алегоричното “четене”. Театърът като вестник. Естетически експерименти. Социалистическият реализъм. Съпротиви и алтернативи.
- Спектакълът. Театрализация на политическата и медийна публичност.
Литература по темите:
• Bently, Eric, The Life of The Drama, Atheneum. New York 1967
• Fischer-Lichte, Er., The Transformative Power of Performance: A New Aesthetics, 2008, Routladge, NY
• Innes, Ch.: Holy Theatre. Ritual and the Avant Garde, Cambrige u.a.: Cambrige
• University Press 1981
• Lehmann, H.-Thies, Postdramatisches Theater, Fr./Main: Verl. der Autoren, 2007
• Sennett, R. (1993, [1974]) The Fall of Public Man
• Аристотел. За поетическото изкуство. София 1975.
• Барт, Р., ”Сляпата Майка Кураж” и ” Задачите на брехтовата критика” в: Въображението на знака, с. 1991, с.232-242
• Богданов, Б. Мит и литература. София. 1985
• Богданов, Б. /съст./. Литература. Традиция. Действителност. София. 1987.
• Бодлер, Художник в съвременния живот, в: Естетически и критически съчинения, С. 1976, с. 510 -
• Браунек, М., Театърът в ХХ в. в: Гестус, 1-2, 3-4, 5-6/ 1990
• Брехт. Събрани съчинения в 4 тома. София. 1983
• Вебер, М. Политиката като призвание., София: Рива
• Дечева, В., Авторът и неговият интерпретатор. Драматургията на Фридрих Дюренмат и сценичната й рецепция в България. С.2003
• Дечева, В., Актьорът като автор и произведение на изкуството, С. 2003
• Дечева, В., Към проблема за режисурата. Българският театър между двете световни войни., С., Просвета, 2006
• Дечева, В., Новата ситуация в театъра след 1989: Между мъртвия пясък на идеологията и студения чай на хедонизма. – В: Littera and Linguea, E-Journal, СУ
• „Св.Кл.Охридски”, есен, 2011, ht://www.slav.uni- sofia.bg/lilijournal/index.php/bg/issues/summer-2011/666-vdecheva-summer-2011,
• Дечева, В., Национално и универсално: Разбирането за национална култура и за национален театър на Пенчо Славейков в „Национален театър” и на Иван Андрейчин в „Книга за театъра”, в Годишник на Народния театър „Ив.Вазов”,
• 2011, с.115-130
• Дидро, Парадокс за актьора, Естетика и теория на изкуството, С., 1981, с.498-556
• Лукач, Д., Към социологията на модерната драма, в: Хаос и форми, С. 1989
• Еслин, М., Театър на Абсурда, в: Театрален бюлетин, 1985/6
• Зимел, Г. Глемият град и духовният живот. В: Фрагментарният характер на живота. София: Критика и хуманизъм, 2014
• Ницше, Фр., За произхода на трагедията от духа на музиката, в: Раждането на трагедията и други съчинения, С.1990, с. 53 –
• Платон. Държавата. София:НБУ, 2015
• Сонди, П., Теория на модерната драма, С. 1990
• Тодоров, Вл., Малък парадокс за театъра и други фигури за живота, С. 1997
• Уикъм, Г. История на театъра. София. 2002.
• Шилер, Фр., Театърът, разгледан като морален институт, в: Естетика, С. 1981, с. 90-101