GENB094 Театърът, градът, политиката

Анотация:

• Интердисциплинарно конституиран, курсът цели да покаже, разкаже и обясни как театърът функционира в своята взаимосвързаност с политическото устройство на града/ държавата, или как хората и обществата са отговаряли на въпроса Какво е театър? Защо имаме нужда от театър? Тези отговори не образуват стройна история с щастлив край, но тъкмо със своята разноречивост показват защо все още се нуждаем от театър и какви са отношенията на театъра днес с политиката.

Курсът въвежда основни понятия за театър, както и за социалното и политическо устройство на града и респективно държавата в различните исторически епохи. Показва и обяснява главните фигури, сюжети, реалии и ключовите театрални и политически събития в хилядолетния път на театъра в европейската култура. Така най-старото изкуство се разкрива пред студентите като най-съвременното – случващо се само в уникалния миг на срещата сега и тук, но миг с утаена, дълга памет за човешкия опит.

• Проследяват се и се обясняват връзките между развитието на театъра, устройството на града и политическото действие. Курсът запознава студентите с политическите функции на театъра в обществото.

прочети още

Преподавател(и):

проф. Виолета Дечева  д.н.
доц. Георги Гочев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

основните понятия, факти, събития и фигури в развитието на театралната култура и нейната обвързаност с устройството на града, обществото и държавата; разбират театърът като исторически променяща се социално-естетическа конвенция; знаят защо театърът е важна част от обществото

2) могат:

да различават типове театър в тяхната взаимовръзка с общественото и държавно устройство; да разпознават, обясняват, говорят и дискутират върху връзката между театрално представление и политиката


Предварителни изисквания:
• няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. Въведение
  2. Театърът като събитие в живота на полиса. (Гръцка античност). „Перси“ на Есхил и „Едип тиран“ на Софокъл.
  3. Театърът като демонстрация на власт и сила: репрезентативни политически функции. (Римска античност). Зрелища, гладиаторски игри. Насилието. “Медея“ на Сенека.
  4. Сакрализация на естетическото. Идеите за модерната държава и театърът. Театрализация на живота. Социалните утопии и „идеалният град”. Сцената-кутия и привилегированата гледна точка. Модерният театър на илюзията. (Ренесанс
  5. Театър Глоуб и политическата система на Елизабетинска Англия. – първа част. “Крал Лир“ и „Ричард III” на Шекспир.
  6. Театърът в модерната държава: “Театърът като морален институт” и „училище за практическа мъдрост” (Шилер). Просвещение: Политическият проект и театърът. Театърът като морален институт на Шилер
  7. Класицизмът. Молиер и Расин.
  8. Модерни и постмодерни времена: разделение високо/ниско. Романтизъм и мелодраматизъм . Обществени и булевардни/частни театри. Театърът и пазарът. „Дамата с камелиите“ на Дюма
  9. Modern and postmodern times: high/low divide. Romanticism and melodramatism. Public and boulevard/private theatres. The theater and the market. Dumas' Lady with the Camellias
  10. Зрителят/Гледането II: Правият зрител. Седналият зрител. Зали и зрители: йерархията на социалния свят.
  11. Зрителят/Гледането III: Активен и пасивен зрител. Акции и интеракции. Драматически театър. Епически театър. Пост-драматически театър
  12. Театърът и градът I: Основни елементи на театралното пространство в античността. “Птиците“ на Аристофан
  13. Театралното и градско пространство – Атина. “Лизистрата“ на Аристофан
  14. Театърът и средновековният град: Храмът. Площадът. Дворецът. Карнавалът. Циркът. Жонгльори. Мъже-актьори и спец-ефекти.
  15. Театърът и ренесансовият град-държава (Италия) I: Сцената-кутия. (Италия) Бум на театралното строителство (Елизабет I). “12-та нощ“ на Шекспир.
  16. Театърът и ренесансовият град-държава (Италия) II: Образецът Globe (главна сцена, задна сцена, галерия, ложи). Teatrum mundi: Сцената като модел на свят. Човекът като актьор.
  17. Театърът в модерния град. (Г.Зимел) Индустриализацията и театърът през 19 век: Векът на театъра
  18. Театърът в модерния град. (Г.Зимел) Индустриализацията и театърът през 19 век. Векът на театъра: Булевардни театри. Системата на звездите. Политикът като звезда
  19. Театърът в епохата на техническата възпроизводимост на изкуството: Авангард. Кино и театър. Политическо и естетическо. Кабаре. Вариате. Акция. Руски авангард. Театър и тоталитаризъм. Политически и партиен театър. Сърдитите млади: Ангажиран театър. Театралната лаборатория.
  20. Театърът като идеологическа медия: Комунизъм. Сцена и зрител или за алегоричното “четене”. Театърът като вестник. Естетически експерименти. Социалистическият реализъм. Съпротиви и алтернативи.
  21. Спектакълът. Театрализация на политическата и медийна публичност.

Литература по темите:

• Bently, Eric, The Life of The Drama, Atheneum. New York 1967

• Fischer-Lichte, Er., The Transformative Power of Performance: A New Aesthetics, 2008, Routladge, NY

• Innes, Ch.: Holy Theatre. Ritual and the Avant Garde, Cambrige u.a.: Cambrige

• University Press 1981

• Lehmann, H.-Thies, Postdramatisches Theater, Fr./Main: Verl. der Autoren, 2007

• Sennett, R. (1993, [1974]) The Fall of Public Man

• Аристотел. За поетическото изкуство. София 1975.

• Барт, Р., ”Сляпата Майка Кураж” и ” Задачите на брехтовата критика” в: Въображението на знака, с. 1991, с.232-242

• Богданов, Б. Мит и литература. София. 1985

• Богданов, Б. /съст./. Литература. Традиция. Действителност. София. 1987.

• Бодлер, Художник в съвременния живот, в: Естетически и критически съчинения, С. 1976, с. 510 -

• Браунек, М., Театърът в ХХ в. в: Гестус, 1-2, 3-4, 5-6/ 1990

• Брехт. Събрани съчинения в 4 тома. София. 1983

• Вебер, М. Политиката като призвание., София: Рива

• Дечева, В., Авторът и неговият интерпретатор. Драматургията на Фридрих Дюренмат и сценичната й рецепция в България. С.2003

• Дечева, В., Актьорът като автор и произведение на изкуството, С. 2003

• Дечева, В., Към проблема за режисурата. Българският театър между двете световни войни., С., Просвета, 2006

• Дечева, В., Новата ситуация в театъра след 1989: Между мъртвия пясък на идеологията и студения чай на хедонизма. – В: Littera and Linguea, E-Journal, СУ

• „Св.Кл.Охридски”, есен, 2011, ht://www.slav.uni- sofia.bg/lilijournal/index.php/bg/issues/summer-2011/666-vdecheva-summer-2011,

• Дечева, В., Национално и универсално: Разбирането за национална култура и за национален театър на Пенчо Славейков в „Национален театър” и на Иван Андрейчин в „Книга за театъра”, в Годишник на Народния театър „Ив.Вазов”,

• 2011, с.115-130

• Дидро, Парадокс за актьора, Естетика и теория на изкуството, С., 1981, с.498-556

• Лукач, Д., Към социологията на модерната драма, в: Хаос и форми, С. 1989

• Еслин, М., Театър на Абсурда, в: Театрален бюлетин, 1985/6

• Зимел, Г. Глемият град и духовният живот. В: Фрагментарният характер на живота. София: Критика и хуманизъм, 2014

• Ницше, Фр., За произхода на трагедията от духа на музиката, в: Раждането на трагедията и други съчинения, С.1990, с. 53 –

• Платон. Държавата. София:НБУ, 2015

• Сонди, П., Теория на модерната драма, С. 1990

• Тодоров, Вл., Малък парадокс за театъра и други фигури за живота, С. 1997

• Уикъм, Г. История на театъра. София. 2002.

• Шилер, Фр., Театърът, разгледан като морален институт, в: Естетика, С. 1981, с. 90-101