PHIB105D Метафизика и нейните отрицания

Анотация:

По своето съдържание курсът представлява последователно представяне на най-важните философски учения, свързани исторически с идеята за метафизика. Основната му цел е да се изработи разбиране върху разнообразния кръг от философски проблеми, които формират идеята за метафизика изобщо, да се

дефинират основни понятия и да се създаде самостоятелен поглед върху проблемите и пътищата за тяхното осмисляне

прочети още
Философия ДО

Преподавател(и):

доц. Христо Гьошев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

основните понятия от историята на метафизичните учения;

да правят критичен анализ на важни философски текстове и да работят с библиографски източници.

2) могат:

да обогатяват академичната си мотивация за обучение, да разбират и водят значими дискусии;

да виждат актуалността на проблематиката в метафизичния тип теории.
Предварителни изисквания:
Няма

Форми на провеждане:
Дистанционен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. Философията като метафизика. Проблемът за битието. Формиране на понятието „Битие” в античната философия преди Платон. Тезисът за битието на Парменид. Онтологията на Платон. Метафизиката като първа философия при Аристотел. Схващането на Аристотел за субстанцията.
  2. Християнската метафизика и проблемът за битието на Бога. Аврелий Августин. Критика на учението на манихеите. Същност и съществуване. Метафизиката на Тома от Аквино. Доказателствата за съществуването на Бога.
  3. Метафизиката на Рене Декарт. Безсмъртието на човешката душа и съществуването на Бога. Историческо развитие на проблема за субстанцията. Критиката на разума. Как е възможна метафизиката? Фундаменталната онтология на Мартин Хайдегер и темата за края на метафизиката.

Литература по темите:

1.Аврелий Августин: За природата на доброто, в: За природата на доброто. За благодатта и свободата на волята, София 1992, стр. 45-102.

2.Аристотел: Метафизика, София 2000.

3.Бояджиев, Цочо. Августин и Декарт, София.

4.Бояджиев, Цочо: Античната философия като феномен на културата, София 1994.

5.Витгенщайн, Лудвиг: Логико-философски трактат, София 1989.

6.Гадамер, Ханс-Георг: Езикът на метафизиката, в: История и херменевтика., София 1994, стр. 121-134.

7.Декарт, Рене: Метафизически размишления, в: Метафизика, София 1996.

8.Елеати: Фрагменти, София 1996.

9.Кант, Имануел. Критика на чистия разум. София.

10.Кант, Имануел: Пролегомени към всяка бъдеща метафизика, която иска да се представи като наука, в: Антология Европейска философия XVII – XIX век.

11.Киркегор, Сьорен: Или – или. Втора част. В: Киркегор. Избрани произведения, 2 т. София, 1991.

12.Лайбниц, Готфрид: Монадология в: Европейска философия 17-18 в. Антология, София 1994.

13.Лок, Джон: Из Опит върху човешкия разум в: Европейска философия 17-18 в. Антология, София 1994.

14.Ницше, Фридрих: Воля за власт т.1, София 1996.

15.Платон: Федон в: Платон. Диалози. т.2. София 1982.

16.Спиноза, Бенедикт: Из Етика в: Европейска философия 17-18 в. Антология, София 1994.

17.Тома От Аквино: За съществуването и същността. София 1992.

18.Хайдегер, Мартин: Платоновото учение за истината, в: Същности, София 1999.

19.Хайдегер, Мартин: Що е метафизика? в: Същности, София 1999.

20.Хегел, Георг: Феноменология на духа. София, 1969.

21.Хусерл, Едмунд: Философията като строга наука, във: Философски преглед 2/1992 и 1-2/1993.