Преподавател(и):

 Георги Стефанов  

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

- основни понятия и цели в областта на околната среда, опазване на природните ресурси, замърсяването на въздуха и решенията в тази област;

- съвременните екологични проблеми и актуални политики, и връзката им с икономическата и социална сфера;

- Връзката между глобалните предизвикателства и локалните решения.

2) могат:

- да използват натрупаните знания в ежедневието си или в съответната професионална област, в която ще специализират;

- да припознават и дискутират по теми, свързани с целите за устойчивото развитие;

- да формират мнение и заемат гражданска позиция по въпроси, свързани с опазването на околната среда.

Предварителни изисквания:
няма специфични изисквания

Форми на провеждане:
Дистанционен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. I. МОДЛУЛ: АТМОСФЕРА – СЪСТАВ И СТРОЕЖ Студентите ще изучават физичните и химичните свойства на атмосферата, нейния състав и структура. Въведение: Атмосфера
2. Физични фактори на въздушната среда
3. Химичен състав на атмосферния въздух
4. II. МОДУЛ: ЗАМЪРСЯВАНЕ – ВИДОВЕ ЗАМЪРСИТЕЛИ Разглеждат се основните замърсители на въздуха и техните източници, както и тяхното влияние върху околната среда и здравето. Включват се различни методи за мониторинг и анализ на замърсители, с акцент върху практическото им приложение. 4. Замърсители и замърсяване на атмосферния въздух
5. Източници на замърсяване на атмосферния въздух
6. Поведение на основни замърсители на атмосферния въздух - част 1 - Парникови газове и киселинни дъждове
7. Поведение на основни замърсители на атмосферния въздух - част 2 - Озон и озонови дупки
8. Поведение на основни замърсители на атмосферния въздух - част 3 - Фини прахови частици
9. Устойчиви органични замърсители и пестициди. Токсичност. Разпространение. Обезвреждане
10. Радиационно замърсяване на въздуха от природни и антропогенни източници
11. III. МОДУЛ: ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ВЪЗДУХA. АПАРАТУРА ЗА КОНТРОЛ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО Студентите ще се запознаят с различните видове апаратура за контрол и измерване на замърсяването. Ще направят връзката между климатичните промени и качеството на въздуха, както и ще се запознаят с ефектите на различните политики и на нормативната уредба в Европейския съюз и България, свързана с контрола на замърсяването на въздуха. Въздействията на замърсяването на въздуха върху екосистемите
12. Пречистване на въздуха от пари и газови замърсители. Механични методи на пречистване
13. Пречистване на въздуха от пари и газови замърсители. Абсорбционни, адсорбционни и други видове методи за пречистване на газове
14. Замърсяване на въздуха в България
15. Нормативни документи – Актуалното европейско и българско законодателство в областта на замърсяването на въздуха

Литература по темите:

Препоръчителна литература:

- Учебни материали на лекторите в MOODLE – презентации, линкове, документи, видеа и др.;

Препоръчителна литература:

Диана Кюркчиева, Метеорология, Издат. Шуменски университет, 2005

Книжарница на Матем. ф-тет, Цена 13 лв.; Библиотека НБУ

Васил Захариев, Замърсяване на атмосферния въздух

и въздействие върху екосистемите, Издат. НБУ, 2000 г.

Бтьо Захаринов, Янчо Найденов, Екологичен мониторинг, гл.IV и V;

Издат. НБУ, 2015 г.

Павлина Симеонова, Васил Ловчинов, Увод във физиката

на околната среда, Гл. V, Авангард Прима 3008 г.

Бистра Векилска, Обща климатология, Унив.издат. СУ, 2004

„Замърсяване и мониторинг на атмосферния въздух“, Н. Николова, 2008.

„Замърсяване на въздуха“ Р. Куцаров, 2001.

Библиотека НБУ

On-line източници на информация:

IPCC – https://www.ipcc-nggip.iges.or.jp/public/gp/english/

http://eea.government.bg/bg/soer/2014/air/emisii-na-vredni-veshtestva-vav-vazduha

https://www.greenpeace.org/bulgaria/press/2122/bulgaria-top20-zamursyavashti-seren-dioksid/

Законодателство в България:

Общ преглед на законодателството срещу замърсяване на въздуха в България

Трите стълба на общностната политика за по-чист въздух на национално ниво са транспонирани в законови и подзаконови нормативни актове, както следва:

1. Правна рамка на КАВ

ЗЧАВ задава основата на правната рамка на КАВ. ЗЧАВ урежда реда за установяване на норми за замърсители във въздуха, управлението и контрола по поддържането на КАВ, включително компетентността на държавните органи и мерките по управление на КАВ, както и санкциите за нарушения на законодателството.

Нормите за конкретни замърсители, както и детайлни правила за оценка и управление на КАВ са установени в подзаконови нормативни актове.

• Наредба № 12 от 15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух („Наредба № 12 от 2010 г.“) въвежда изискванията на ДКАВ. Наредба № 12 от 2010 г. урежда нормите за най-широко разпространените замърсители, изброени в заглавието й, както и специални правила за оценка и управление на КАВ спрямо тези замърсители. Наредбата урежда и информацията за КАВ, която трябва да бъде предоставена на обществеността.

• Наредба № 11 от 14.05.2007 г. за норми за арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух („Наредба № 11 от 2007 г.“) въвежда изискванията на Директива 2004/107/ЕО относно съдържанието на арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух („Директива 2004/107/ЕО“). Наредба № 11 от 2007 г. задава целеви норми за замърсителите, които са неин предмет, както и правила за оценка и управление на КАВ спрямо тези замърсители и за предоставяне на информация на обществеността.

• Наредба № 7 от 03 .05.1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух („Наредба № 7 от 1999 г.“) е приета преди членството на България в ЕС. Тя урежда компетентните органи и реда за извършване на оценка на КАВ, правомощията по управление на КАВ, както и задълженията за предоставяне на информация на обществеността. Тази наредба не е актуализирана след транспонирането на сега действащото право на ЕС в националното ни право и това може да бъде причина за пречки пред правилното разчитане на нормативната рамка.

• Наредба № 14 от 23 .09. 1997 г. за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места определя пределно допустимата концентрация на 166 вредни вещества в атмосферния въздух на населените места. Тази наредба не транспонира право на ЕС и урежда норми за много повече замърсители във въздуха отколкото установените в общностното право. Доколкото няма нормативно задължение за постоянен мониторинг на голяма част от тези замърсители, тези норми биха могли да намерят приложение при инцидентно измерване на замърсяването на въздуха по съответните показатели.

С инструкции на министъра на околната среда и водите се урежда реда за информиране на населението и задълженията на властите при риск от превишаване на установените алармени прагове за нивата на серен диоксид, азотен диоксид и озон, както и реда за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества, в районите, в които е установено превишаване на установените норми.

По-долу се разглежда в детайли националната правна рамка на КАВ.

2. Правна рамка относно таваните на замърсители

Директива (ЕС) 2016/2284 е транспонирана в Наредба за намаляване на националните емисии на определени атмосферни замърсители. Наредбата въвежда националните задължения за намаляване на годишните антропогенни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, амоняк и ФПЧ2.5 на територията на страната. В изпълнение на Директива (ЕС) 2016/2284 с решение на Министерския съвет на Република България е приета Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха за периода 2020 г. – 2030 г.

3. Правна рамка на отделни източници на замърсяване

ЗЧАВ задава правната основа за ограничаване на вредните емисиите в атмосферния въздух на емисиите от отделни източници на замърсяване, която в зависимост от вида на източника е доразвита в закони и подзаконови нормативни актове.

ЕС законодателство:

ДИРЕКТИВА (ЕС) 2016/2284 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 декември 2016 година за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО

Директива (ЕС) 2015/2193 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за ограничаване на емисиите във въздуха на определени замърсители, изпускани от средни горивни инсталации

ДИРЕКТИВА 2014/99/ЕС НА КОМИСИЯТА от 21 октомври 2014 година за изменение, с цел привеждане в съответствие с техническия прогрес, на Директива 2009/126/ЕО относно Етап II на улавянето на бензиновите пари при зареждането на моторни превозни средства на бензиностанции

Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа

Директива (ЕС) 2015/1480 на комисията от 28 август 2015 година за изменение на няколко приложения към Директива 2004/107/ЕО и Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в които са определени правила относно референтните методи, валидирането на данни и местоположението на точките за вземане на проби при оценяване на качеството на атмосферния въздух

Директива 2004/107/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 Декември 2004 година относно съдържанието на арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух

Директива 2001/80/ЕС относно ограничаване на емисиите от определени замърсители, изпускани в атмосферния въздух от големите горивни инсталации

Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването)

Директива 2001/81/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители

Директива 94/63/ЕС за ограничаване на емисиите от ЛОС при съхранение и превоз на бензини между терминали и бензиностанции

Директива 99/13/ЕС за ограничаване на емисиите от ЛОС при определени промишлени дейности

Директива 2004/42/ЕО от 21 април 2004 година относно намаляването на емисиите от летливи органични съединения, които се дължат на използването на органични разтворители в някои лакове и бои и в продукти за пребоядисване на превозните средства и за изменение на Директива 1999/13/ЕО

Директива 2009/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно Етап II на улавянето на бензиновите пари при зареждането на моторни превозни средства на бензиностанции

Директива 2010/79/ЕС на Комисията от 19 ноември 2010 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Приложение III към Директива 2004/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно намаляването на емисиите на летливи органични съединения

Директива 2012/33/ЕС на Европейски парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на съдържанието на сяра в корабните горива

Директива 96/62/EО на Съвета от 27 септември 1996 година относно оценката и управлението на качеството на околния въздух

Директива 98/70/ЕО на Европейски парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 година относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 93/12/ЕИО на Съвета

Директива 1999/32/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно намаляването на съдържанието на сяра в определени течни горива и за изменение на Директива 93/12/EИО

Директива 1999/30/ЕО на Съвета от 22 април 1999 година относно пределно допустимите стойности за серен двуоксид, азотен двуоксид и азотни оксиди, прахови частици и олово в околния въздух

Директива 2000/69/ЕО на Европейски парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 година относно пределно допустимите стойности за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух

Директива 2002/3/ЕО на Европейски парламент и на Съвета от 12 февруари 2002 година относно озона в атмосферния въздух