APLM346D Антропология на България

Анотация:

Курсът си поставя за цел да запознае студентите с основните характеристики на антропологията на България, свързани със задоволяване на различните биологични и духовни потребности на населението ѝ.

Той ще разгледа икономическата организация и трудовата дейност в различни сфери; изграждането на дома; отношенията между половете, семейството, брака, сексуалността и възпроизводството; храните и начините на хранене, както и особеностите на кухнята; комуникациите и развитието на езика във връзката му с различни области на човешката дейност; начините на почивка и прекарване на свободното време; обичаите и празниците; музиката и песните; престъпността. За целта ще бъдат използвани данни от различни науки като културна антропология, етнография, етнология, фолклористика, културология, история и езикознание.

В края на курса студентите трябва да са в състояние да умеят сами да осъществяват антропологичен анализ свързан с различни сфери на човешката дейност.

прочети още
Културна и социална антропология ДО

Преподавател(и):

доц. Стефан Дечев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

Задълбочено основните антропологически характеристики на български терен свързани с трудовата дейност, дома; отношения между половете, храните и храненето, езика, свободното време; обичаите и празниците, музиката и песните, престъпността.

2) могат:

Да осъществяват самостоятелно антропологичен анализ ползвайки постиженията и методологията на различни науки - културна антропология, етнография, етнология, фолклористика, културология, история, езикознание и други.


Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Дистанционен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. Общо въведение в курса по антропология на България
  2. Физическата антропология и българите – 18-21 в. Възгледи за произхода. Употреби и злоупотреби. Най-нови изследвания за произхода на българите.
  3. Икономическата организация и трудовата дейност в различни сфери. Природни и географски дадености. Земеделие и животновъдство. Неразвитост и модернизация. Развитие на кооперативното движение. Дебатите земеделие или индустрия. Развитие на индустрията. Основни отрасли. Вътрешна и външна търговия. Банки и капитали. Особености на българския капитализъм. Социални групи в българското общество.
  4. Архитектурата и изграждане на дома и къщата. Селяни и селски начин на живот. Градът. Градския начин на живот. Промени и модернизация. Мисленето за национална архитектура
  5. Дрехите, облеклото и модите. Народното облекло. Селско и градско облекло. Народна носия – въображение и реалност. Българската народна носия. Символи на популярната култура в облеклото. Модите.
  6. Храни, начини на хранене и кухня. Идването на новите култури. Промени в храненето 18-21 в. Особености на кухнята. Формиране на национална кухня.
  7. Комуникациите и развитието на езика във връзката му с различни области на човешката дейност. Диалекти. Пред-книжовни говори. Изграждане на книжовен език. Чуждици в българския език. Историческо развитие на езика. 24 май и неговия символ.
  8. Обичаи и празници. Никулден, Коледа и Васильовден Йордановден, Заговезни, Великден l
  9. Музиката и песните. Елитарна и популярна музика. Популярна музика и народна музика. Подвижност на границите. Видове популярна музика. Популярната музика в Османската империя и на Балканите. Популярната музика в България. Съвременната популярна музика.
  10. Здраве, хигиена, болести и медицина.
  11. Пол, сексуалност, брак и семейство.
  12. Престъпността. Кражби, грабежи, изнасилвания, убийства.
  13. Семинар
  14. Семинар

Литература по темите:

Общо въведение в курса по антропология на България

Дечев, Стефан. Интимизиране на изобретеното. Национална държава, национална идентичност и символи на всекидневието. XIX-XXI в. - Дечев, Стефан (ред. и съст.) В търсене на българското. Мрежи на национална интимност 19-21 в. София: Институт за изследване на изкуствата, 2010, с. 5-126.

Физическата антропология и българите – 18-21 в. Възгледи за произхода. Употреби и злоупотреби. Най-нови изследвания за произхода на българите.

Detchev, Stefan. Who are Our Ancestors?: “Race”, Science and Politics. Lambert, 2010.

Чобанов, Тодор. Произходът на прабългарите. Дебатът през XXI век. София: Българска история, 2023.

Маринов, Чавдар. Древна Тракия в модерното въображение: идеологически аспекти на конструирането на тракологията в Югоизточна Европа (Румъния, Гърция, България). - Даскалов, Р., Везенков, Ал. Преплетените истории на Балканите. Национални идеологии и езикови политики, т. 3. София: Нов български университет, 2015, стр. 17-126.

Икономическата организация и трудовата дейност в различни сфери. Природни и географски дадености. Земеделие и животновъдство. Неразвитост и модернизация. Развитие на кооперативното движение. Дебатите земеделие или индустрия. Развитие на индустрията. Основни отрасли. Вътрешна и външна търговия. Банки и капитали. Особености на българския капитализъм. Социални групи в българското общество.

Даскалов, Румен. Българското общество. Том 1. Държава. Политика. Икономика. 1878-1939 г. София: ИК „Гутенберг“, 2005, гл. 6, 7 и 8.

Даскалов, Румен. Българското общество. Том 2. Население. Общество. Култура. София: ИК „Гутенберг“, 2005., гл. 6, стр. 226-249.

Архитектурата и изграждане на дома и къщата. Селяни и селски начин на живот. Градът. Градския начин на живот. Промени и модернизация. Мисленето за национална архитектура

Даскалов, Румен. Българското общество 1878-1939 г. Том 2. Население. Общество. Култура. София: ИК „Гутенберг“, 2005., гл. 7, стр. 252-254, гл. 3, стр. 119-126, гл. 4, стр. 136-185

Станоева, Елица. София: идеология, градоустройство и живот през социализма. София: Просвета, 2016.

Маринов, Чавдар. Чия е тази къща? Измислянето на българската възрожденска архитектура. – Дечев, Стефан (съст. и ред.). В търсене на българското. Мрежи на национална интимност 19-21 в. София: Институт за изследване на изкуствата, 2010, с. 325-404.

Везенков, Александър. Как тъжната действителност се превърна в културно наследство. - Дечев, Стефан (съст. и ред.). В търсене на българското. Мрежи на национална интимност 19-21 в. София: Институт за изследване на изкуствата, 2010, с. 405-410.

Дрехите, облеклото и модите. Народното облекло. Селско и градско облекло. Народна носия – въображение и реалност. Българската народна носия. Символи на популярната култура в облеклото. Модите.

Дечев, Стефан, Вуков, Николай. От калпака до цървулите. Как се създава българската национална носия - Дечев, Стефан (съст. и ред.). В търсене на българското. Мрежи на национална интимност 19-21 в. София: Институт за изследване на изкуствата, 2010, с. 159-254.

Храни, начини на хранене и кухня. Идването на новите култури. Промени в храненето 18-21 в. Особености на кухнята. Формиране на национална кухня.

Даскалов, Румен. Българското общество. Том 2. Население. Общество. Култура. София: ИК „Гутенберг“, 2005., гл. 3, стр. 130-135.

Дечев, Стефан. Интимизиране на изобретеното. Национална държава, национална идентичност и символи на всекидневието. XIX-XXI в. - Дечев, Стефан (ред. и съст.) В търсене на българското. Мрежи на национална интимност 19-21 в. София: Институт за изследване на изкуствата, 2010, с. 5-126, и по-специално страниците посветени на националната кухня.

Дечев, Стефан. Между висшата османска кухня и Европа - Славейковата готварска книга от 1870 и пътят към модерното готварство - Littera et Lingua, електронно списание за хуманитаристика 2014, 3.

http://slav.uni-sofia.bg/naum/lilijournal/2014/11/3/dechevs

Detchev, Stefan. Between Istanbul and Sarajevo via Belgrade - a Bulgarian cookbook from 1874 - in A Garden of Earthly Delights – food in South-East Europe and the Balkans (17th – 19th c), Brill, Leiden, 2018, pp. 376-401.

Detchev, Stefan. Public Catering in Communist Bulgaria 1950s-1980s – Food and History, vol. 18, 1-2, 2020, Special issue Food and Drink in Communist Europe, pp. 49-74.

Detchev, Stefan. “Shopska salat”: The Road from a European Innovation to the National Culinary Symbol”, In: From Kebab to Ćevapčići. Eating Practices in Ottoman Europe” Interdisziplinäre Studien zum Östlichen Europa. Harrassowitz Wiesbaden, 2018, pp. 273-288.

Дечев, Stefan. „Шопска салата“: Как се ражда един национален кулинарен символ. Дечев, Стефан (ред. и съст.) В търсене на българското. Мрежи на национална интимност 19-21 в. София: Институт за изследване на изкуствата, 2010, с. 411-463.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32136528.html

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32150737.html

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32164292.html

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32179963.html

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32201231.html

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32222139.html

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32242611.html

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32267418.html

https://www.svobodnaevropa.bg/a/sluntshogled-olio-bulgaria/32602970.html

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32286861.html

https://www.svobodnaevropa.bg/a/29902958.html

Комуникациите и развитието на езика във връзката му с различни области на човешката дейност. Диалекти. Пред-книжовни говори. Изграждане на книжовен език. Чуждици в българския език. Историческо развитие на езика. 24 май и неговия символ.

Генчева, Росица. Видими митове. Българските езикови карти през втората половина на XX век. - Дечев, Стефан (ред. и съст.) В търсене на българското. Мрежи на национална интимност 19-21 в. София: Институт за изследване на изкуствата, 2010, с. 464-489.

Маринов, Чавдар. В защита на родната реч: стандартизирането на македонския език и българо-македонските езикови полемики. – Даскалов, Р., Маринов, Ч. Преплетените истории на Балканите. Национални идеологии и езикови политики, София: Нов български университет, 2013, с. 418-483.

Везенков, Александър. Парадоксалната употреба на турцизми в разказа за българското. - Дечев, Стефан (ред. и съст.) В търсене на българското. Мрежи на национална интимност 19-21 в. София: Институт за изследване на изкуствата, 2010, с. 490-519.

Дечев, Стефан. Една изложба и 24 май.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/30642054.html

Обичаите и празниците.

Никулден

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32164292.html

Коледа и Васильовден

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32201231.html

Йордановден

https://www.svobodnaevropa.bg/a/30358952.html

Заговезни

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32286861.html

Великден

https://www.svobodnaevropa.bg/a/29902958.html

Музиката и песните. Елитарна и популярна музика. Популярна музика и народна музика. Подвижност на границите. Видове популярна музика. Популярната музика в Османската империя и на Балканите. Популярната музика в България. Съвременната популярна музика.

Аретов, Николай. Песни за народа и песни за душата. - Дечев, Стефан (съст. и ред.). В търсене на българското. Мрежи на национална интимност 19-21 в. София: Институт за изследване на изкуствата, 2010, с. 127-158.

Александрова, Мария. Популярната градска музика в България от 20-те години на XX в. – Исторически преглед, 2020, кн. 4, с. 34-71.

Александрова, Мария. Популярната музика в България през 30-те години на XX век – Исторически преглед, 2021, кн. 3, стр. 86-135, кн. 4, 55-101.

Здраве, хигиена, болести и медицина.

Даскалов, Румен. Българското общество. Том 2. Население. Общество. Култура. София: ИК „Гутенберг“, 2005., гл. 2, стр. 42-101., гл. 3, стр. 102-110.

Александрова, Елена. Дисциплина и всекидневие в политиката на ВМОРО (1893-1912). София: Иврай, 2020, стр. 243-258.

Пол, сексуалност, брак и семейство.

Даскалов, Румен. Българското общество 1878-1939. Том 2. Население. Общество. Култура. София: ИК „Гутенберг“, 2005., гл. 1, стр. 16-23, гл. 11, с. 316-329, 330-338.

Даскалова, Красимира. Жени, пол и модернизация в България, 1878-1944. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2012.

Александрова, Елена. Дисциплина и всекидневие в политиката на ВМОРО (1893-1912). София: Иврай, 2020, стр. 259-328.

Пол и преход 1938-1958. София: Център за изследване на пола и жените, 2011.

Дечев, Стефан. „Нежности много непонятни“. Национална идентичност и (хомо)сексуалност в България през 80-те и 90-те години на XIX в. – Дечев, Стефан. В търсене на българското. Мрежи на национална интимност 19-21 в. София: Институт за изследване на изкуствата, 2010, с. 255-324.

Престъпността. Кражби, грабежи, изнасилвания, убийства.

Даскалов, Румен. Българското общество 1878-1939. Том 2. Население. Общество. Култура. София: ИК „Гутенберг“, 2005, гл. 11, Престъпност, стр. 338-342.

Даскалов, Румен. Българското общество. Том 1. Държава. Политика. Икономика. 1878-1939 г. София: ИК „Гутенберг“, 2005, с. 109-115.

Иванов, Стефан. Криминалната престъпност в България (1944-1989). София: Сиела, 2024 (под печат).