Професионална автобиография:

Димитър Валентинов Драгнев е роден на 6 май 1992 г. в гр. София, където през 2010 г. завършва НГДЕК „Константин Кирил Философ“ с профил „Грецистика“, а през 2013 г. – бакалавърска степен по класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“, като междувременно (януари-юни 2012 г.) специализира в Accademia Vivarium Novum в Рим, Италия. Впоследствие завършва и магистърски степени по българска филология и теория и управление на образованието в МП „Старобългаристика“ и „Образователен мениджмънт“ в същия университет. До февруари 2022 г. е редовен докторант по старогръцка литература в катедра „Класическа филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, отчислен с право на защита.

Повече от 10 години преподава старогръцки и латински език. Преподавал е старогръцки и латински език в НГДЕК „Константин Кирил Философ“, а от 2018 г. е учител по латински език в 17 СУ „Дамян Груев“ - гр. София. От 2016 г. води извънкласни занимания по латински език в Първа английска езикова гимназия. От 2017 г. преподава и в 9. Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“. Създател и организатор на Лятната школа по класически езици, която се провежда всяко лято от 2014 г. насам. Преподава в НБУ от 2021 г.

Има публикувани преводи от старогръцки и латински език. Негови ученици са награждавани с най-престижни национални и международни награди в областта на класическите езици.

Публикации:

Учебници:

1. Литература за 8. клас , изд. БГ Учебник, С., 2017 г. (в съавторство с Иван Инев, Мариана Бакърджиева и Албена Руневска).

Съставителство:

1. Христоматия по литература за 8. клас, изд. БГ Учебник, С.,2017 г. (заедно с Иван Инев, Мариана Бакърджиева, Албена Руневска и Мариана Христова).

Съставителство (речници):

1. Речникови статии в области „граматика“ и „реторика“. Терминологичен речник на Йоан Екзарх. С, 2019 г.

Съставителство (учебни програми):

1. Учебна програма по латински език за ниво, еквивалентно на A1 (с консултанти и съсъставители преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски“). На адрес: https://www.mon.bg/nfs/2020/02/up-latinski-a1.pdf .

2. Учебна програма по латински език за ниво, еквивалентно на A2 (с консултанти и съсъставители преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски“). На адрес: https://www.mon.bg/nfs/2021/09/up_latinski_a2_11-12kl_03092021.pdf .

3. Учебна програма по латински език за ниво, еквивалентно на B1.1 (с консултанти и съсъставители преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски“). На адрес: https://www.mon.bg/nfs/2021/09/zap1885_late_b11_11-12kl_03092021.pdf .

Научно редакторство:

1. Гай Юлий Цезар (C. Iulius Caesar) – „Записки за Галската война“ (I 1-29). Прев. от латински Вяра Георгиева, Димитър Димитров, Ирена Попова. Ред. Димитър Драгнев. Изд. Българска наука, С., 2023, 54 с.

2. Спиноза, Барух. Богословско-политически трактат. Прев. от латински Христо Хр. Тодоров. Ред. Димитър Драгнев. София: Изток-Запад, 2019, 416 с.

3. Радев, Огнян. Лекции по антична култура. Под ред. на Димитър Драгнев, Димитър Илиев, Марта Ивайлова, Невена Панова. Отг. ред. Орлин Тодоров. Пловдив: Макрос, 2018, 340 с.

Преводни съчинения:

1. Конон, Митографски разкази. В: Старогръцки митографи (сборник), Пловдив, 2015 г. (превод от старогръцки език).

Преводи:

1. Франческо Петрарка, Писма до близки IV, 1. Превод на български език. В: ЛВ, бр. 31/2019 г., с. 14-15 (10 ст. стр.). (превод от латински език).

2. Текстовете от Ото Касман и Кристиан Волф. В: Философска антропология. Идея, генезис, позиции, съст. Иван Колев, С., 2013. (превод от латински език).

3. Международен конгрес , проведен от 9. до 14. май в София. Diagnosis: Classicus, вестник на НГДЕК, бр. 4, април 2013. (превод от латински език).

4. Niagara, откъс от „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов. Любословие, списание на НГДЕК, бр. 9 (под печат) (превод на латински език).

Научни публикации:

1. Sitne Roma caput mundi an in peripheria mundi? Accedat prospectus e Bulgaria. N. De Mico, F. Deraedt, C. Laes, L. Miraglia, D. Sacré (eds.), Roma Latina, Roma aeterna. Acta conventus Academiae Latinitati Fovendae (Romae, 12-15 VI 2022), 2 vol., Marneffe, Melissa, 2023, T. I, pp. 147-160.

2. Къде е бъдещето? (един паралел между Античността и Средновековието). В: Климентови четения за млади изследователи, том 3. С., 2023 г., с. 40-46.

3. Ἅμα πρόσσω καὶ ὀπίσσω: през времето с един израз за време". В: АРУКО – чεтεния. С., 2023 г., с. 25-34.

4. ”Arabes vero...quales poetae, ego scio.” Why Petrarch Disdained the Arabic Poets, or a Piece of the Aristotelian Reception in the Pre-Modern Europe”. В: Предизвикателството Аристотел. Сборник с разширени доклади от конференцията, посветена на 2400-годишнината от

рождението на Философа, проведена в СУ „Св. Климент Охридски“ от 28 до 30 ноември 2016 г., С., 2018, с. 482-486.

5. ”Greek and Latin in the Age of Open Data – a contemporary res publica litterarum?“ (Доклад, изнесен на конференцията Greek and Latin in an Age of Open Data, Лайпциг, декември 2014.)

(на адрес: https://www.academia.edu/10822634/Greek_and_Latin_in_the_Age_of_Open_Data_a_contemporary_res_publica_litterarum) (на английски език).

6. „Образът на Рим в творчеството на Проперций и Джовани Пасколи“. В: Десета конференция на млади учени от ФКНФ, С., 2014, с. 473-478.

7. „Романът на Енеа Силвио Пиколомини “De duobus amantibus historia”. В: Девета конференция на млади учени от ФКНФ, С., 2012, с. 444-449.

Научнопопулярни публикации:

1. “Пет години Лятна школа по класически езици в България”. В: „Филологически форум“, бр. 1/2019 г., с. 223-224.

2. „Източният блок и класическото образование“, публикувана на страницата на списание L’Europeo (16.03.2016 г.).

3. Интервю за страница OFFNews „Защо латинският и старогръцкият трябва да станат част от българското общество“ (29.12.2015 г.): https://offnews.bg/interviu/zashto-latinskiat-i-starogratckiat-triabva-da-stanat-chast-ot-balgarsk-609905.html .

4. Статия за Лятната школа по класически езици 2015 г. в електронния вестник Ephemeris (на латински език, септември 2015 г.):   http://ephemeris.alcuinus.net/vitalatina.php?id=777 .

5. Класическото образование в България – традиции и перспективи. Доклад, изнесен на кръглата маса „Образованието в България - исторически традиции и перспективи“, 10.06.2013 г. (публикацията е на електронен адрес https://studentcentrebg.wordpress.com/2013/09/24/%d0%ba%d0%bb%d0%b0%d1%81%d0%b8%

d1%87%d0%b5%d1%81%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-

%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b

5-%d0%b2-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f/ ). Препубликуван на адрес:

http://aaduce.wordpress.com/%d0%b1%d0%b8%d0%b1%d0%bb%d0%b8%d0%be%d1%82%d0%

b5%d0%ba%d0%b0/%d0%b4%d0%be%d0%ba%d0%bb%d0%b0%d0%b4-%d0%bd%d0%b0-

%d0%b4%d0%b8%d0%bc%d0%b8%d1%82%d1%8a%d1%80-

%d0%b4%d1%80%d0%b0%d0%b3%d0%bd%d0%b5%d0%b2/ .

6. За класическото образование – присъстващо и липсващо в България (17.04.2013, портал http://kultura.bg/web/докога-класическо-образование/ ).

7. За „Любословие“. „Любословие“, списание на НГДЕК, бр. 8, С., 2008.

8. За ползата от изучаването на латинския език. “Vox”, вестник на НГДЕК, бр. 1, С., 2007.

Художествена проза:

1. Epistula Clementis ad Iohannem. На адрес: http://ephemeris.alcuinus.net/vitalatina.php?id=695 (на латински език).