Евразия представлява историко-културно единство, което заема огромно пространство и се простира във времето на няколко хилядолетия. Независимо от големите разстояния, независимо от трудните географски и климатични условия, народите, населявали тези територии, са живеели в непрекъснат контакт помежду си и с други големи цивилизационни центрове, постоянно са се движили основно в посока от изток на запад. Раждали се и са загивали мощни царства и империи, имало е времена на победни завоевания и робство, сменяли са се религии и идеологии, художествени влияния и постижения, но културата по тези земи никога не загивала. Именно тази мобилност, свойствена за номадския начин на живот, прави историята и културата на евразийските народи от България до Китай взаимно зависима.

Исторически и културно България е неразривно свързана с Евразия. Индоевропейците идват от общата прародина, която се разполага между Урал и Каспийско море, а траките принадлежат към тази културна и езикова група. Като иконография, стил и семантика изкуството на древна Тракия е неотделимо от сферата на евразийската художествена традиция, с която поддържа преки политически и културни контакти. Римският период, който следва традициите на елинизма, отново става обединяващо поле, в което се срещат гръко-римската и източната култури. През епохата на Великите миграции европейската култура е изцяло под влиянието на Изтока: преселващите се народи носят със себе си особеностите на културите на Иран, Китай и Централна Азия. След тях прабългарите поставят основите на нова държава, която като структура и цивилизация се опира на източния модел. Православието също показва силни културни връзки с Изтока.

От епохата на Ренесанса насам и особено през периода на Просвещението съвременна Европа изгражда своите политически, образователни и културни идеи и идеали върху основата на гръко-римското културно-историческо наследство. Това я обрича за дълги векове на един европоцентризъм, който не признава други ценности. Постепенно обаче творци и учени преоткриха „останалия свят“, особено света на Изтока и в началото на 20 в. Европа се отвори отново за евразийската идея. В това отношение голяма роля изиграха изкуството и литературата на руския авангард през първите десетилетия на 20 в. Самата Европа се самоосъзнава като зависима от Евразия с твърдението "Ex Oriente lux".

Магистърската програма „ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ НА ЕВРАЗИЯ“ е ориентирана към разширяване и задълбочаване на специфичната проблематика на изкуството и културите по българските земи в контекста на връзките изток – запад, важни за историята и развитието на цялата европейска култура и изкуство.

Програмата е центрирана около методологията и проблематиката на изкуствоведските изследвания. Лекторският екип е съставен предимно от преподаватели в департамента Изкуствознание и история на културата“ при Нов български университет, инициатор на проекта и от други български научни и образователни институти. Над 80% от екипа на програмата се състои от хабилитирани преподаватели.

Магистърската програма „ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ НА ЕВРАЗИЯ“ е единствена по рода си магистърска програма в полето на изкуствоведските изследвания, насочена към изучаване на културните връзки между Европа и Евразия в исторически план.