Преподавател(и):

доц. Илиян Боянов  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

1) знаят: Основните и най-важни закономерности и особености в развитието на разнообразни археологически паметници в хронологичния диапазон от епохата на Ранната република до началото на Домината.

2) могат: Да разпознават, класифицират и датират разнообразен по своя характер археологически материал, който е неотделима част от римската култура и откриват особености от историческото развитите на хронологичния диапазон.

Предварителни изисквания:
Няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Етруска архитектура. Източни влияния и фази на развитие през VIII – III в. пр. Хр. Строителни техники и материали. Храмово строителство.
2. Планировка и архитектура на етруските градове.
3. Етруските некрополи – погребални практики и гробнична архитектура.
4. Етруският Рим – топография и градоустройство.
5. Елинизираният Рим. Републикански форуми и базилики.
6. Храмово строителство през републиканската епоха.
7. Градоустройство и архитектура на Рим през късната република.
8. Бани, циркове, амфитеатри и театри през късната република.
9. Гробни съоръжения и погребални практики през републиканската епоха.
10. Рим през императорската епоха. Богатите домове.
11. Императорските форуми.
12. Градоустройство и архитектура на Рим през III в.
13. Баните през императорската епоха.
14. Римските вили.
15. Гробни съоръжения и погребални практики през императорската епоха.

Литература по темите:

Вагалински, Л. Амфитеатърът на Марцианопол. – В: Jubilaeus ІІІ (Сб. в памет на проф. Б. Геров). С., 2000, 54–59.

Вачева Кр. Архитектура на римските терми на Одесос. – ИНМВ

Вачева Кр. За терминологията на строителните техники през античността. – Археология 21 (1979), № 1, 1–10.

Вачева Кр. Конструктивни и технически особености на отоплението на римските бани в България. – Археология 36 (1994), 1–8.

Всеобщая история архитектуры. Т. II–2: Архитектура Древнего Рима. М., 1948.

Генчева, Е. Първият военен лагер в Нове, провинция Мизия (Северна България). София - Варшава, 2002.

Гетов Л. Погребални обичаи и гробни съоръжения у траките през римската епоха (I-IV в.). – Археология 12 (1970), № 1, 1–11.

Гримал П. Римската цивилизация. С., 1998.

Димитров, З. Архитектурна декорация в Долна Мизия (І–ІІІ в.). Автореферат на дисертация. София, 2004.

Динчев В. Римските вили в днената българска територия. София: „Агато”, 1997.

Иванов Кр. Баните в римските военни лагери на територията на днешна България, II–IV в. – ВИСб 1994, № 2, 81–101.

Иванов Кр. Финансиране, управление и персонал на римските обществени бани. – Анали 2 (1995), № 3-4, 19–29.

Иванов Т. За планировката и архитектурата на лагерите през римската императорска епоха. – МПК 1973, № 3, 5–11.

Иванов Т. Урбанизация и укрепителна система в Тракия и Долна Мизия (І–ІV в.). – В: България 1300. Институции и държавна традиция. С., 1981, Т. І, 91–106.

Иванов Т., Р. Иванов. Ескус. Т. І, С., 1998.

Иванов Т., Р. Иванов. Никополис ад Иструм. Т. I, С., 1994.

Иванов, Р. (ред.) Римски и ранновизантийски градове в България. Т. І. София: Иврай, 2002.

Иванов, Р. (ред.) Римски и ранновизантийски селища в България. Т. ІІ. София: Иврай, 2003.

Иванова М. Форма и композиция в античната архитектура: (3) Рим. С., 1978.

Кабакчиева, Г. Oescus. Castra Oescensia. Ранноримски военен лагер при устието на Искър. София, 2000.

Кесякова, Е. Филипопол през римската епоха. С., Изд. “Агато”, 1999.

Кузманов Г. Късноантична баня в Никополис ад Нестум. – Археология 36 (1994), № 2.

Кузманов Г. Римска баня в Пауталия. – МПК 1972, № 4.

Матеев М. Филипопол–древният Пловдив. Пловдив, 1993.

Мирчев М. Паметници на гробната архитектура в Одесос и неговата околност. – В: Сборник изследвания в чест на акад. Д. Дечев. С., 1958.

Младенова Я. Античната вила Армира край Ивайловград. С., 1991.

Петров Т., Ив. Венедиков, Б. Кузупов. Античната гробница край Поморие (Кухата могила). Бургас 1960.

Поултър А. Никополис ад Иструм – анатомия на гръко-римския град. – ИИМВТ 9 (1994), 11–36.

Слокоска, Л./ Р. Иванов/ В. Динчев (редд.) Римският и късноантичният град. Международна конференция (Велико Търново 26-30 юли 2000), София: Акад. Изд. “Проф. М. Дринов”, 2002.

Тонев Л. Градоустройството по българските земи през античността. С., 1995.

Цончев Д. Новооткрита римска баня в Пловдив. – ГПНБМ 1937/39, 129–159.

Цончев Д. Принос към проучването на римската архитектура в Южна България. – ГМПО 2 (1956), 141–174.

Шуази О. История архитектуры. Т. 1, М., 1937.

Boethius, A. Etruscan and Early Roman Architecture. Harmondsworth: Penguin Books, 1976.

Boyadjiev, St. Essai de classification typologique de l`architecture funeraire en Mesie et en Thrace au 2.–6. siecles. – Archaeologia Bulgarica 7 (2003), № 3, 43–76.

Dremsizova-Nelcinova C. La villa romaine en Bulgarie. – Actes du Ier congres international des etudes balcaniques et sud-est europeennes. II, S., 1969.

Hesberg, H. von. Romische Grabbauten. Darmstadt, 1992.

Mckay A.G. Hauses, Villas and Palaces in the Roman World. Thames & Hudson, 1975.

Poulter, A. Nicopolis ad Istrum. Roman, Late Roman and Early Byzantine City. London, (Society for the Promotion of Roman Studies. JRS Monograph № 8), 1995.

Richardson, L. A New Topographical Dictionary of Ancient Rome. Baltimore: John Hopkins Univ. Press, 1992.

Ward-Perkins, J. Roman Imperial Architecture. Harmondsworth: Penguin Books, 2000.

Yegul, F. Baths and Bathing in Classical Antiquity. Cambridge, Massachusetts, and London: MIT Press, 1992.

Средства за оценяване:

1. Курсова работа.

2. Курсова работа.