PHIB725D Философията на Фройд

Анотация:

Курсът има за цел да изгради една реконструкция на философските предпоставки на психоаналитичната перспектива към човешката личност в нейния класически вариант. В него акцентът е поставен върху историческите и познавателните условия за възможност както на тази медицинска теория, така и на съответната й клинична практика. Налице е цялостен опит за системно проясняване на научните понятия и проблемните полета, чрез които се разгръща психоаналитичната традиция. Централно внимание е отделено на институционалната организация на психиатричната болница от втората половина на ХІХ век като място на познавателно констатиране на истината и на властово изпитание, което трябва да произведе истината. Оттук и възможността за „епистемологичния обрат” на Зигмунд Фройд, който, създавайки извънболничната психоаналитична ситуация „лице-в-лице”, конституира исторически ново отношение мужду лекар и пациент. Чрез взаимно оглеждане на предмет и метод на клинично изследване, при преходите между теория и емпирия, курсът ще въведе философските принципи, върху които се изгражда класическата психоанализа. Специално внимание е отделено на изследванията на Зигмунд Фройд върху социалната организация на примитивните общества и техните регулативни системи.

прочети още
Философия ДО

Преподавател(и):

проф. Мартин Канушев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• Студентите ще придобият системно знание за психоаналитичната теория и метод от гледна точка на философските принципи на нейния онтологичен фундамент. Същевременно, те ще притежават един нов поглед към ключовите особености на съвременната личност; поглед, разширяващ техните познавателни хоризонти и формиращ адекватна позиция.

2) могат:

• Студентите ще изградят задоволителна компетентност относно ключовите особености на съвременните медицински, психиатрични и терапевтични практики. Те ще притежават личностни умения за позитивна ориентация в пространството и времето на психоаналитичната ситуация като контрапункт на болничната институция. Те ще разпознават практическите измерения на отношенията лекар – болен и ще могат емпирично да верифицират своите теоретични знания.


Предварителни изисквания:
Няма

Форми на провеждане:
Дистанционен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. За философските начала на психоанализата. Философия и медицина. Естетика и психоанализа. Психоаналитичната социология.
  2. Въведение в психоанализата. Предпоставки и принципи. Психоанализата: тероия и терапия. „Клиничната практика”.
  3. Психопатология на всекидневния живот: грешките. Илюзия, заблуда, истина. Несъзнавано мислене и несъзнавана воля. Сублимацията.
  4. Тълкуването на сънищата: предпоставки и техника. Манифестирано и латентно съдържание. Детските сънища. Цензурата на съня. Символиката на съня.
  5. Тълкуването на сънищата: работата на съня. Примери за анализи на сънища. Архаични черти и инфантилизъм на сънищата. Осъществяването на желанията. Съмнения и критики.
  6. Обща теория на неврозите. Психоанализа и психиатрия. Смисълът на симптомите. Понятието за синдром. Случаят с малкия Ханс.
  7. Обща теория на неврозите. Фиксиране върху травмата, несъзнаването. Съпротива и изтласкване. Що е психоза? Случаят със съдебния заседател Шребер.
  8. Сексуалният живот на човека. Развитие на либидото и сексуални организации. Аспекти на развитието и регресията. Етиология. Пътищата на симптомообразуването. Обикновената невротичност.
  9. Страхът. Теорията за либидото и нарцисизма. Пренасянето. Ситуацията „лице-в-лице”. Терапевтът и пациентът. Аналитичната терапия.
  10. Хистерията – психоаналитично разбиране и терапевтична практика. Бабински и болестното внушение. Фигурата на Крепелин. Шарко и Фройд.
  11. Структурата на човешката личност: Аз, То и Свръхаз. Разчленение на психологическата личност. Страхът и животът на нагоните. Женската природа.
  12. Едиповият комплекс и социализацията. Фази в индивидуалното развитие. Проблемът с фиксацията. Прогрес, регрес или обратно завръщане.
  13. „Отвъд принципа на удоволствието”. За двата принципа на психичната дейност. Въвеждане в нарцисизма. Нагоните и техните превръщания. Изтласкването. Несъзнаваното. Аз и То. Разцепването на Аза в процеса на защита. Либидни типове.
  14. Еросът и принципите на социална организация. Примитивни общества и регулативни системи. „Тотем и табу”.
  15. Психоанализа и антипсихиатрия. Разчупване на болничната институция. Критическата нагласа на антипсихиатрията. „Да бъдем справедливи с Фройд”.

Литература по темите:

Арент, Х. 1997. Човешката ситуация. Критика и хуманизъм, София.

Бенхабиб, Ш. 2001. Ситуиране на А-за. Критика и хуманизъм, София.

Голдберг, Д., Бенджамин, С., Ф. Крийд. 1999. Психиатрия в медицинската практика. Българска психиатрична асоциация, Фондация Невронауки и поведение, София.

Дельоз, Ж., Ф. Гатари. 2004. Анти-Едип: Капитализъм и шизофрения. Критика и хуманизъм, София.

Дельоз, Ж., Ф. Гатари. 2009. Хиляда плоскости. Критика и хуманизъм, София.

Дъглас, М. 2001. Как мислят институциите. Издателство Фама, София.

Дюркейм, Е. 1999. Самоубийството. Социологическо изследване. Женифер - Хикс, София.

Енциклопедия по психология. 1998. Наука и изкуство, София.

Кангилем, Ж. 1994. Нормално и патологично. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Канушев, М. 2008. Социалното констуиране на девиантния субект. Критика и хуманизъм, София.

Международна класификация на болестите – 10-та ревизия, Глава V, Категории F00 – F99, Психически и поведенчески разстройства, Клинични описания и диагностични указания, 2003, Национален център по обществено здраве, Българска психиатрична асоциация, София.

Мюра, Л. 2003. Клиниката на доктор Бланш. Меридиани, София.

Постел, Ж. 2000. Речник по психиатрия и клинична психопатология. ЕА, Плевен.

Социология на личността. 1990. Наука и изкуство, София.

Суицидология: Прошлое и настоящее. 2001. Когито-Центр, Москва.

Фотев Г. 1993. История на социологията. Том ІІ. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Фотев, Г., (съст.). 2005. Социология на отклоняващото се поведение. Просвета, София.

Фром, Е. 1992. Бягство от свободата. Изд. “Христо Ботев”, София.

Фройд, З. 1990. Въведение в психоанализата. Наука и изкуство, София.

Фройд, З. 1991а. Психология на сексуалността. Издателство “Христо Ботев”, София.

Фройд, З. 1991б. Тотем и табу. Критика и хуманизъм, София.

Фройд, З. 1992. Отвъд принципа на удоволствието. Наука и изкуство, София.

Фройд, З. 2003. Психоанализа. Теория и терапия. Критика и хуманизъм, София.

Фрейд, З. 1991в. Психология безсознательного. Просвещение, Москва.

Ф у к о, М. 1996а. История на лудостта в класическата епоха. ЕА, Плевен.

Ф у к о, М. 1996б. Раждането на клиниката. Археология на медицинския поглед. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Фуко, М., Дерида, Ж. 1996в. Лудостта. Критика и хуманизъм, София.

Фуко, М. 2000. Анормалните. Цикъл лекции в Колеж дьо Франс, 1974-1975. ЛИК, София.

Ф у к о, М. 2006. Душевна болест и психология. Критика и хуманизъм, София.

Ясперс, К. 1997. Общая психопатология. Практика, Москва.