Бакалавърски програми - Каталог 2023/2024 | История и археология | HISB613

HISB613 Реформи и кризи в Османската империя

Анотация:

Акцентът на курса е поставен върху две възлови явления в историята на Османската империя, съпътстващи нейното многовековно съществуване – различните типове кризи (политически, икономически, социални, структурни) и реформите като опит (успешен или неуспешен, половинчат или не) да бъдат преодолени натрупалите се противоречия. Чрез хронологическия преглед на кризите и реформите в Османската империя от XV до началото на XX се цели задълбочено опознаване и вникване в същността на устройството и функционирането на османската държавна система (и различните нейни институции), видени в тяхното развитие. Паралелният анализ на кризите и реформите дава възможност да се открият и разберат управлението на различните сфери от обществения живот, предпоставките и последиците от кризите, същността на реформите, чрез които те се преодоляват или задълбочават.

прочети още
Към курсовете на програмата График Виртуално обучение
История и археология

Преподавател(и):

доц. Светла Янева  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Чрез анализ на изворите и специализираната литература студентите да преодолеят събитийните нагласи в разбирането на историята и да формират представи за сложността и многоаспектността на историческите процеси и явления, видени в тяхното дългосрочно развитие и континюитет на базата на една конкретна научно позната действителност, тази на Османската империя. Студентите да овладеят анализа на противоречиви исторически извори и да утвърдят уменията си за разнопосочно оценяване на събития и явления на фона на общата историческа конюнктура.
Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. Политическа структура на Мала Азия и Османският бейлик в края на XIII и през XIV в. „Османизирането” на османците.
  2. Кризата на началото – османската междуособица в началото на XV в. и трансформациите в османската държава през първата половина на века. Проблемът за престолонаследието.
  3. Реформите на султан Мехмед II и превръщането на Османския султанат в империя.
  4. Проблемът за престолонаследието и малките политически кризи. Военните успехи, разширението на империята и натрупващите се властови и институционални напрежения.
  5. Реформите на султан Сюлейман Законодателя през XVI в. и „ислямизирането” на империята.
  6. Кризите на властта в края на XVI и през първата половина на XVII в. Финансовата криза в Османската империя и големите сътресения в обществения й живот. Вътрешно имперски и външни фактори.
  7. Привидни и реални резултати от реформите на везирите от династията Кьопрюлю в края на XVII в.
  8. Новата имперска конюнктура след Карловацкия мир (1699). Първи прояви на вестернизация в османския свят. Реформатори и консерватори в управляващите елити.
  9. Кризата на „достигнатия предел” и разпадът на османския централизъм. Кърджалийското време в балканските провинции на Османската империя през втората половина на XVIII в.
  10. Османската империя през последната четвърт на XVIII и началото на XIX в. – кризи и реформи (политически и административни аспекти)
  11. Танзиматът – опит за цялостно модернизиране на Османската империя. Идеи, актове, личности.
  12. Същност, цели и резултати на административните, социалните, военните, фискалните и стопанските реформи през XIX в.
  13. Практическо приложение и функциониране на Танзиматските реформи в балканските провинции на Османската империя
  14. Нереализираната промяна и разпадът на Османската империя
  15. Османското управленческо наследство в историята на модерните балкански държави

Литература по темите:

История на Османската империя. Под редакцията на Р. Мантран. Изд. Рива. С., 1999.

Faroqhi, S. (ed.), The Cambridge History of Turkey. Volume 3: The Later Ottoman Empire, 1603–1839. Cambridge, 2006.

Кастелан, Ж. История на Балканите XIV–XX в. ИК „Хермес”, Пловдив, 2002.

Еремеев, Д., М. Мейер. История на Турция в Средните векове и Ново време. С., 1998.

Мейер, М. Новь?е явления в социально-политической жизни Османской империи во второй половине XVII–XVIII века. – В: Османская империя. Система государственного управления, социальнь?е и этнорелигиознь?е проблемь?. Москва, 1986, 155–185.

Мейер, М. Кризис османских имперских порядков: меняющиеся отношения центра и периферии в XVIII в. – В: Османская империя. Государственная власть и социально-политичесйкая структура. Москва, 1990, 66–80.

Мутафчиева, В. Кърджалийско време. С., 1993.

Димитров, С. Султан Махмуд ІІ и краят на еничарите. С., 1993.

Радушев, Е. Османската управленска номенклатура през XVI–XVII век (Монопол на девширметата върху властта – първи и втори етап). – Историческо бъдеще, 3–44.

Тодорова, М. Англия, Русия и Танзимата. С., 1980.

Кенеди, П. Възход и падение на великите сили. ІІ. Икономически промени и военни конфликти ХV–ХХ век. С., 1997.

Иналджък, Х. Към идентичността на Османската империя – власт и поданици. – В: Балкански идентичности. ч. ІІІ, С., 2003, 8–49.

Inalc?k, H. Military and fiscal transformations in the Ottoman Empire (1600–1700). – In: Archivum Ottomanicum 6 (1980).

Писание за верските битки на султан Мурад син на Мехмед хан. Превод и коментар М. Калицин. С., 1992.

Мехмед Нешри. Огледало на света. История на османския двор. Съставителство и превод М. Калицин. С., 1984.

Калицин, М. Корона на историите на Ходжа Садеддин. Първа част. В. Търново, 2000.

Тодорова, М. Подбрани извори за историята на балканските народи XV–XIX век. С., 1977.

Янева, Светла. Българи – откупвачи на данъци във фискалната система на Османската империя. Към историята на българския делови и социален елит през XIX в. С., Нов Български Университет, 2011, 422 с.