Преподавател(и):

доц. Илиян Боянов  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

1) знаят:

Основните и най-важни закономерности и особености в развитието на разнообразни археологически паметници в хронологичния диапазон от епохата на Архаиката до началото на Домината.

2) могат:

Да разпознават, класифицират и датират разнообразен по своя характер материал – вносна и местна керамика, изцяло запазени или фрагментирани паметници на изобразителното и приложното изкуство.

Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Класическа археология – смисъл и понятие. Извори и историография по археология на Древна Елада и Рим.
2. Генезис на старогръцкото изкуство. Геометричен период (ХІІ-VІІІ в.) и Архаика (VІІ-VІ в.).
3. Предкласика и Класика (490-440 – 440-320).
4. Култура и изкуство на елинизма (320-края на І в.).
5. Старогръцката скулптура през ІV в. пр. Хр. Индивидуалистични тенденции и формиране на нов стил.
6. Керамика и вазопис в Древна Гърция. Техника, форми, украса. Стилове и хронология.
7. Архитектура на Древна Гърция. Строителни техники и конструкции.
8. Етруските. Архитектура и изкуство.
9. Градоустройство и архитектура на Рим
10. Въведение в историята на римската урбанизация. Терминологични проблеми. Модели на прехода от военен лагер към град. Стари антични центрове в границите на Рим и трансформацията им в имперската система.
11. Римски скулптурен портрет.
12. Римска живопис
13. Римско ювелирство.
14. Фаюмски портрети

Литература по темите:

Древна Гърция:

Блаватский, В. Д. История античной расписной керамики. М.:Изд. Моск. Гос. Унив., 1953.

Всеобщая история архитектуры. т. II–1: Архитектура Древней Греции. М., 1949.

Иванова М. Форма и композиция в античната архитектура: (2) Гърция. С., 1978.

Фролов, Э. Рождение греческого полиса. Л., 1988.

Шаму Ф. Гръцката цивилизация. С., 1979.

Burkert W. Greek Religion. Archaic and Classical. Oxford: Oxford University Press 1985.

Charbonneaux J. Les bronzes grecs. Paris 1958.

Cook, R. Greek Painted Pottery. London & New York: Routledge, 1997.

Cook, R., P. Dupont. East Greek Pottery. London & New York: Routledge, 1998.

ellenismo. Milano 1993.

Garland, R. The Greek Way of Death. London, 1985.

Higgins R.A. Greek and Roman Jewellery. Methuen & Co Ltd. 1961.

Kurtz D., J. Boardman. Greek Burial Customs. London: Thames & Hudson, 1971.

Lawrence, A. Greek Aims in Fortification. Oxford: Clarendon Press, 1979.

Lawrence, A. Greek Architecture. Revised Еddition by R. Thomlinson. New York–London, 2000.

Marinatos, N., R. Hag. (eds) Greek Sanctuaries: New Approaches. London: Routledge, 1993.

Martin, R. L`еspace civique, religieux et profane dans les cites grecques de l` archaisme a l`epoque hеllenistique. (Collections de l` Ecole Francaise de Rome, 66, 1983).

Mitchell, L., Rhodes, P. (eds.). The Development of the Polis in Archaic Greece. London & New York: Routledge, 1997.

Richter G.M.A. A Handbook of Greek Art. A Survey of Visual Arts of Ancient Greece. New York: Dutton, 1980.

Richter G.M.A. Attic Red-figured Vases. Yale University Press, 1967.

Richter G.M.A. The Sculpture and Sculptors of the Greeks. Yale University Press, 1970.

Rohde, E. Griechische Terrakoten. Leipzig: Kohler & Amelang, 1970.

Stewart A. Greek Sculpture (text & plates). Yale University Press 1990.

Todisco, L. La scultura del IV secolo a.C.: maestri e scuole di statuaria fra classicita ed

Vermeule, E. Aspects of Death in Early Greek Art and Poetry. University of Califonia Press, 1984.

Williams, D., J. Ogden. Greek Gold Jewellery of the Classical World. London: British Museum Press, 1994.

Древен Рим:

Вагалински, Л. Амфитеатърът на Марцианопол. – В: Jubilaeus ІІІ (Сб. в памет на проф. Б. Геров). С., 2000, 54–59.

Вачева Кр. Архитектура на римските терми на Одесос. – ИНМВ

Вачева Кр. За терминологията на строителните техники през античността. – Археология 21 (1979), № 1, 1–10.

Вачева Кр. Конструктивни и технически особености на отоплението на римските бани в България. – Археология 36 (1994), 1–8.

Всеобщая история архитектуры. Т. II–2: Архитектура Древнего Рима. М., 1948.

Генчева, Е. Първият военен лагер в Нове, провинция Мизия (Северна България). София - Варшава, 2002.

Гетов Л. Погребални обичаи и гробни съоръжения у траките през римската епоха (I-IV в.). – Археология 12 (1970), № 1, 1–11.

Гримал П. Римската цивилизация. С., 1998.

Димитров, З. Архитектурна декорация в Долна Мизия (І–ІІІ в.). Автореферат на дисертация. София, 2004.

Динчев В. Римските вили в днената българска територия. София: „Агато”, 1997.

Иванов Кр. Баните в римските военни лагери на територията на днешна България, II–IV в. – ВИСб 1994, № 2, 81–101.

Иванов Кр. Финансиране, управление и персонал на римските обществени бани. – Анали 2 (1995), № 3-4, 19–29.

Иванов Т. За планировката и архитектурата на лагерите през римската императорска епоха. – МПК 1973, № 3, 5–11.

Иванов Т. Урбанизация и укрепителна система в Тракия и Долна Мизия (І–ІV в.). – В: България 1300. Институции и държавна традиция. С., 1981, Т. І, 91–106.

Иванов Т., Р. Иванов. Ескус. Т. І, С., 1998.

Иванов Т., Р. Иванов. Никополис ад Иструм. Т. I, С., 1994.

Иванов, Р. (ред.) Римски и ранновизантийски градове в България. Т. І. София: Иврай, 2002.

Иванов, Р. (ред.) Римски и ранновизантийски селища в България. Т. ІІ. София: Иврай, 2003.

Иванова М. Форма и композиция в античната архитектура: (3) Рим. С., 1978.

Кабакчиева, Г. Oescus. Castra Oescensia. Ранноримски военен лагер при устието на Искър. София, 2000.

Кесякова, Е. Филипопол през римската епоха. С., Изд. “Агато”, 1999.

Кузманов Г. Късноантична баня в Никополис ад Нестум. – Археология 36 (1994), № 2.

Кузманов Г. Римска баня в Пауталия. – МПК 1972, № 4.

Матеев М. Филипопол–древният Пловдив. Пловдив, 1993.

Мирчев М. Паметници на гробната архитектура в Одесос и неговата околност. – В: Сборник изследвания в чест на акад. Д. Дечев. С., 1958.

Младенова Я. Античната вила Армира край Ивайловград. С., 1991.

Петров Т., Ив. Венедиков, Б. Кузупов. Античната гробница край Поморие (Кухата могила). Бургас 1960.

Поултър А. Никополис ад Иструм – анатомия на гръко-римския град. – ИИМВТ 9 (1994), 11–36.

Слокоска, Л./ Р. Иванов/ В. Динчев (редд.) Римският и късноантичният град. Международна конференция (Велико Търново 26-30 юли 2000), София: Акад. Изд. “Проф. М. Дринов”, 2002.

Тонев Л. Градоустройството по българските земи през античността. С., 1995.

Цончев Д. Новооткрита римска баня в Пловдив. – ГПНБМ 1937/39, 129–159.

Цончев Д. Принос към проучването на римската архитектура в Южна България. – ГМПО 2 (1956), 141–174.

Шуази О. История архитектуры. Т. 1, М., 1937.

Boethius, A. Etruscan and Early Roman Architecture. Harmondsworth: Penguin Books, 1976.

Boyadjiev, St. Essai de classification typologique de l`architecture funeraire en Mesie et en Thrace au 2.–6. siecles. – Archaeologia Bulgarica 7 (2003), № 3, 43–76.

Dremsizova-Nelcinova C. La villa romaine en Bulgarie. – Actes du Ier congres international des etudes balcaniques et sud-est europeennes. II, S., 1969.

Hesberg, H. von. Romische Grabbauten. Darmstadt, 1992.

Mckay A.G. Hauses, Villas and Palaces in the Roman World. Thames & Hudson, 1975.

Poulter, A. Nicopolis ad Istrum. Roman, Late Roman and Early Byzantine City. London, (Society for the Promotion of Roman Studies. JRS Monograph № 8), 1995.

Richardson, L. A New Topographical Dictionary of Ancient Rome. Baltimore: John Hopkins Univ. Press, 1992.

Ward-Perkins, J. Roman Imperial Architecture. Harmondsworth: Penguin Books, 2000.

Yegul, F. Baths and Bathing in Classical Antiquity. Cambridge, Massachusetts, and London: MIT Press, 1992.

Средства за оценяване:

тест

практическа задача