ARHB523 Археология на българското средновековие
Анотация:
Целта на курса е в рамките на 30 учебни часа студентите да получат представа и общи познания върху развитието на материалната култура на Първото и Второто българско царство и проблемите на нейното проучване. Внимание е отделено на архелогията на ранните българи в зоните на развитие на материалната им култура през 6-7 в. и 8-10 в. От голямо значение са и взаимоотношенията със значителните политически сили на 6 и 7 в. – Сасанидска Персия и Византия, които за по-ранния период се осъществяват чрез контатктните зони Канказ и северночерномроската брегова ивица, а след обособяването на Долнодунавска България, връзките с Източноримската империя стават стават непосредствени. В тази връзка от изключителна важност е и етническата картина между Дунав и Хемус, и Хемус и Егейско море, степента на варваризация на късноантичните провинции и мястото на романизираното население. Разположена върху двата бряга на Долен Дунав до Днепър, западния бряг на Черно море и Хемус на юг, установеното през 681 г. Българска държава бързо се превръща във важен културен и политически фактор на Балканите. Ролята на раннобългарската материална култура, богата на множество традиции и влияния е от определящо значение във формирането на цялостния културен облик на средновековната българска държава. Анализирани са особеностите на строителните техники и материали за градеж, както и центровете на техния добив, производство и внос. Основен елемент формиращ облика на архитектурните паметници са архаизиращите традиции, добити благодарение на късноантичното наследство в границите на българската държава, което резонно представя първостепенното значение на въпроса за прехода от античността към средновековие. Акцентът е поставен върху столичните центрове Плиска и Преслав и дворцовите, църковните, манастирски и укрепителни комплекси в тях. В зависимост от степента на проучванията, обект на внимание са и паметниците от Охрид и Дръстър.
Преподавател(и):
доц. Боян Думанов д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят: Познават развитието на материалната култура през времето на Първото и Второ българско царство и свързаните с нея изкуства, строителните техники и материали за градеж, както и центровете на техния добив, производство и внос; основните елементи, формиращи облика на архитектурните паметници и традициите, добити благодарение на късноантичното наследство в границите на българската държава, което представя първостепенното значение на въпроса за прехода от античността към средновековие; проблемите свързани с проучванията и интерпретацията на материалите от столичните центрове Плиска и Преслав и дворцовите, църковните, манастирски и укрепителни комплекси в тях.
2) могат: Могат да разчитат особеностите на археологическите паметници от времето на Първото и Второто Българско царство; различават тенденциите и школите, определящи облика светската и църковна архитектура и да ги вписват в общата картина на изкуството от времето на 7-14в., както на територията на Средновековна България, така и в Източносредиземноморската културна зона.
Предварителни изисквания:
няма
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
- 1. История на проучванията на българската средновековна култура. Първите пътешественици и техните непосредствени наблюдения върху българското население, етнография и фолклор. Проучвания преди и непосредствено след Освобождението. Значение на научното дело на братя Шкорпил, Вацлав Добруски, Фьодор Успенский, руските белоимигранти, Геза Фехер и др. Изграждане на българска школа в медиавистиката. Характер на проучванията до Втората световна война. Обрати и промени в проучванията на средновековната култура в годините на комунистическото управление. Археология и политика. Съвременни проблеми на средновековните проучвания.
- Географска характеристика на Балканския полуостров. Значение на релефа и климатичните особености в културното и историческото развитие на балканските народи. Зонално разпределение.
- Археология на славянските анклави. Писмени сведения и етапи на колонизацията на Балканския полуостров. Типове паметници – некрополи, селища и дребни находки. Съвременни проблеми на славянската археология.
- Ранните българи на Север от Черно море и Кавказ. Характеристика на писмените сведения и проблеми в тяхната интерпретация. Хронология на навлизането на раннобългарските анклави в Източна Европа и фактори на етногенеза. Групи археологически паметници. Представителни комплекси – Малая Перешчепина, Вознесенка, Група “Сивашовка”.
- Основаване на българската държава на Долен Дунав. Зони и етапи на навлизане – Отвъддунавска България, Добруджа, Лудогорие. Отношения със славяните и славянски анклави в “българските” зони. Данни за етногенизиса на база българските езически некрополи.
- Раннобългарска езическа култура. Особености на погребалните практики в некрополите и религиозни представи въз основа на данните от тях. Раннобългарското езичество. Култ към огъня и Тангра. Храмове и светилища. Мадарският конник. Религиозни вярвания според данните от други артефакти.
- Градска култура на Първото Българско царство. Проблемът за града. Държавни центрове и регионализъм. Градоустройствени и архитектурни принципи в Плиска, Преслав и Дръстър. Традиции и иновации във формирането на българската архитектурна школа. Роля на архаизиращите антични тенденции. Влияние на Византия и източни елементи.
- Християнска култура на Първото Българско царство. Разпространение на християнството в езическия период. Характер на промените след християнизацията. Видове християнски храмове в българските земи – архитектурен облик, връзки със съвременната архитектура на Византия и архаизиращи тенденции. Части на храма и характер на ритуала.
- Култура на българските земи през епохата на византийската реставрация. Административно и регионално деление, граници на българската диаспора. Трансформация на укрепените центрове към градове от средновековен тип. Изкуство на периода 11-12 в.
- Градска култура на Второто българско царство. Характер на духовната и материалната култура след въстанието на Асен и Петър през 1285 г. Столицата Търново и градски центрове от територията на средновековна България. Българският “замък”.
- Църковна архитектура от 13-14 в. Тенденции на развитие – трансформация от архаизиращи традиции към съвременни тенденции. Българска школа във византийски стил. Представителни паметници.
- Български манастири от периода на 12-14 в. Промяна в характера на манастирите и тяхното стопанство.
- Живопис от периода на Второто царство. Владетелски и религиозни изображения.
- Изкуство на Първото българско царство през християнския период. Архитектурна декорация – скулптура и декоративна керамика. Керамична икона. Първи църковни стенописи. Паметници на металопластиката.
- Обща характеристика на българската средновековна култура.
Литература по темите:
Аладжов, Ж.
1987 За появата и развитието на градоустройствената схема на старобългарските градски центрове. – Труды V конгреса МУСА
1992 Предстоличен Преслав. – Приноси към Българска археология І
Ангелов, Д.
1960 Към въпроса за средновековния български град. – Археология 3
1971 Образуване на българската народност. София
Ангелов, Н.
1964 Средновековният град Търново според изворите от ХІІ-ХІV в. и досегашните археологически разкопки. – ИНМВТ ІІ
Ангелова, Ст.
1973 Крепостните стени на Дуросторум-Дръстър-Силистра. – Археология 3
1988 Археологическото проучване на средновековния Дръстър (Резултати и перспективи). – В: Дуросторум-Дръстър-Силистра. 90 години музейно дело. Силистра
1993 Към топографията на средновековния Дръстър през ХІІ в. – Приноси към българската археология ІІ
2002 Археологически проучвания в Дръстър (14 години по-късно). – Добруджа 20
Ангелова, Ст. Л. Дончева-Петкова
1982 За приемствеността в ранносредновековната култура на Южна Добруджа. – В: България 1300. Институции и държавна традиция 2. София
Антонова, В.
1965 За произхода на античните материали в средновековна Плиска. – ИПр ХХІ,5
1981 Старобългарското крепостно строителство в светлината на археологическите проучвания на аула на хан Омуртаг при гара Хан Крум (Чаталар). – Плиска-Преслав 2
Антонова, В., Цв. Дремсизова
1960 Аулът на хан Омуртаг край с. Хан Крум. Проучвания през 1958 г. – Археология 4
Антонова, В., Д. Владимирова, П. Петрова
1982 Нови археологически проучвания при с. Хан Крум, Шуменско. – ИМСБ 7
Артамонов, М.
1935 Саркел – Белая Вежа. – МИА 62
1962 История хазар. Ленинград
1969 Етническата принадлежност и историческото на пастирската кулутра. – Археология 3
Бешевлиев, В.
1976 Етническа принадлежност на рунните надписи при Мурфатлар. – Векове V,4
1979 Първобългарски надписи. София
1981 Първобългарите. Бит и култура. София
1988 Свидетелства за присъствието на прабългарите в Дръстър. - В: Дуросторум-Дръстър-Силистра. 90 години музейно дело. Силистра
Биджиев, Х.
1984 Хумаринское городище (VІІІ-Х в.в.). – В: Сб. В памет на проф. Ст. Ваклинов. София
Билярски, И.
1998 Институциите на средновековна България. Второ Българско царство (ХІІ-ХІV в.). София
Божилов, И.
1988 Бележки върху византийската администрация в Североизточна България (971-1000). – В: Сборник в чест на академик Христо Христов. Изследвания по случай 70 години от рождението му. София
1995 Българите във Византийската империя. София
Бонев, Ст.
1981 За преславската костена пластика. – В: Международен симпозиум “Преславска книжовна школа”. Шумен
1983 Художествената резба върху кост – връзки и влияния с другите приложни техники през Х в.- Преслав 3
1989 За архитектурния облик на прабългарските езически храмове. – Проблеми на прабългарската история и култура. София
1993 Южната стена на преславския аул и въпросът за хронологията на преславското строителство. – Плиска-Преслав 6
Бояджиев, Ст.
1975 По въпроса за приемствеността в архитектурата на Първата българска държава. - В: Архитектурата на Първата и Втората българска държава. София
1981 Портите на прабългарските крепостни стени. – Плиска-Преслав 2
Венедиков, И.
1968 Преслав преди на да стане столица на България. – Преслав І
Ваклинов, Ст.
1972 За характера на раннобългарската селищна мрежа в Североизточна България. – Археология 1
1977 Формиране на старобългарската култура. София
Ваклинов, Ст., Ст. Станилов
1981 Кладенци, ранносредновековно българско селище. Варна
Василев, Д.
1937 Строителната традиция в прабългарските дворци от Плиска. София
Василев, Р.
1993 За планировката на някои ранносредновековни селища във Външния град на Плиска. – Приноси към българската археология ІІ
Василева, Д.
1992 Маяцкото градище – конструкция и техника на градеж. - Приноси към Българска археология І
Венедиков, И.
1979 Военното и административно устройство на България през ІХ и Х в. София
Витлянов, Ст.
1984 За стопанския облик на манастира при Голямата базилика в Плиска. – МПК 4
1985 Южната крепостна стена на Вътрешния град на Преслав. – Плиска-Преслав 4
1995 Стопанският облик на столичните манастири. – Плиска-Преслав 7
2000 Археологически данни за икономическия облик на Плиска. – Плиска-Преслав 8
Въжарова, Ж.
1976 Славяни и прабългари по данни на некрополите от VІ - ХІ в. от територията на България. София
1986 Средновековното селище при с. Гарван, Силистренски окръг VІ-ХІ в. София
Вълов, В.
1977 Водоснабдяването на средновековните български градове и крепости (VІІ-ХІV в.). – Археология 1
1992 Принос към изследването на фасадната декорация на замъка “Баба Вида” във Видин. - Приноси към Българска археология І
Гадло, А.
1979 Этническая история Северного Кавказа ІV-Х вв. Ленинград
1971 Этнографическая характеристика перехода кочевников к оседлости (по материалам Восточно-Крымской степи и предгорий VІІІ-Х вв.). – Этнография народов СССР. Ленинград
Георгиев, П.
1999 ?? ??? ?????? ??? ??????. Градът Плисков (произход и значение на името). - В: Трудовете на катедрите по История и Богословие 3
2000 Землените укрепления на Абоба-Плиска. – Плиска-Преслав 8
2000 Селищната структура на Абоба-Плиска. – Археология 3-4
2001 Столицата на хан Кубрат. – В: Трудовете на катедрите по История и Богословие 4
2002 За мястото на първоначалното заселище на прабългарите при Дуросторум – Доростол. – Добруджа 20
2002 Столицата на Аспарухова България – писмени сведения и топонимични данни. – Исторически преглед
Георгиева, С.
1960 К вопросу о материальной культуре славян и праболгар на Нижнем Дунае. - В: Сб. Изследвания в чест на М. Дринов. София
1961 Средновековното селище над развалините на античния град Абритус. – ИАИ ХХІV
Гюзелев, В.
1973 Средновековната крепост Калиакра през ХІІІ – средата на ХV в. – ИНМВ ХІ (ХХІV)
1979 Икономическо развитие, социална структура и форми на социална и политическа организация на прабългарите до образуването на българската държава. – Археология 4
1994 Столици, резиденции и дворцова култура в средновековна България (от номадски стан към царски двор). – ИНИМ 10
1997 Очерк върху историята на град Анхиало през Средновековието. – Родина ІІІ-ІV
Джингов, Г., А. Балканска, М. Йосифова
1990 Калиакра. Крепостно строителство. Т. 1. София
Димитров, Ил. Д.
1974 Погребалният обряд при раннобългарските некрополи във Варненско. - (VІІІ-Х в.). - ИАИ ХХХІV
1975 Някои въпроси във връзка с изучаването на старобългарското масово жилище от VІ-ХІ в. – В: Архитектурата на Първата и Втората българска държава. София
1977 Някои черти на старобългарската материална кулутура. – ИИД ХХХІ,
1984 За числеността на дунавските прабългари. – В: Сб. В памет на проф. Станчо Ваклинов. София
Димова, В.
1983 Градоустройство и архитектура на цитаделата на Червен през ХІІІ-ХІV в. т.І
1992 Ранносредновековна крепост при с. Цар Асен. - Приноси към Българска археология І
Дончева-Петкова, Л.
1980 Знаци върху археологически паметници от Средновековна България VІІ-Х в. София
Дуйчев, И.
1968 Проблеми из средновековната история на Преслав. – Преслав І
1972 Мелник през Средновековието. – В: И. Дуйчев Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културна история на средновековна България. София
1989 Очерк върху средновековната история на Мелник. – Мелник т. І
Златарски, В.
1970 История на Българската държава през редните векове. І,1. София
Иванов, Й.
1910 Цар Самуиловата столица в Преспа. Историко-археологически бележки. – Известия на Българското археологическо дружество 1
Йорданов, И.
1993 Печатите на преславските владетели 893-971 г. София
Йосифова, М.
1993 Градоустройство и архитектура на Външния град в средновековна Калиакра. - – Приноси към българската археология ІІ
Квинто, Л.
1992 Църквите при Трапезица – състояние и наблюдения. - Приноси към Българска археология І
Кузев, Ал.
1969 Приноси към историята на средновековните крепости по Долния Дунав ІV. Силистра и Хърсово. – ИНМВ V (ХХ)
Коледаров, П.
Средновековните карти като източник за средновековния български град. – Средновековният български град през ХІІ-ХІV в. София
Литаврин, Г.
1991 Византийская система власти и болгарская государственость. (VІІ-ХІ в.). – StudiaBalcanica 20
Манчева, О.
1988 Към топографията на средновековния Дръстър. – Terra antiqua Balkanika, Acta III
Микулчик, И.
1996 Средновековни градове и тврдини во Македония. Скопие
Мутафчиев, П.
1947 Съдбините на средновековния Дръстър. – Добруджа 4
Нешева, В.
1987 Феодалният замък и отбранителната система на Мелник през ХІІ-ХІV в. т. І. Сопот
Николова, Б.
1997 Устройство и управление на Българската Православна църква (ІХ-ХІV в.). София
Овчаров, Д.
1977 Византийски и български крепости V-Х в. София
1992 Към въпроса за укрепителната система на Велики Преслав. - Приноси към Българска археология І
Писарев, А.
1992 Градоустройството при Главния вход на хълма Царевец. - Приноси към Българска археология І
Плетнeва, С.
1967 От кочевий к городам. Москва
Поливянни, Д.И.
1984 Мястото на Девинград и ролята му. – ИПр 2,2
1989 Средновековният български град през ХІІ-ХІV в. София
Рашев, Р.
1982 Стробългарски укрепления. Варна
1994 Аул и град през VІІ-ІХ в. – Сборник в чест на акад. Димитър Ангелов. София
Рашев, Р., Ст.Станилов
1987 Старобългарското укрепено селище при с. Хума, Разградски окръг. – РП ХVІІ
Сердика 1-2. Археологически проучвания и материали. Т. 1. София, 1964; Т. 2, София, 1989
Снегаров, И.
1928 Град Охрид. Исторически очерк. – Македонски преглед ІV, 1
1995 История на Охридската архиепископия. Т. 1. От основаването и до завладяването на Балканския полуостров от турците. София (1924)
Станчева, М.
1967 По някои проблеми на средновековния Средец. – ИБИД ХХV
Станчев, Ст.
1972 За характера на раннобългарската селищна мрежа в североизточна България. Археология 1
Томоски, Т.
1999 Македония низ вековете. Градови, тврдини, комуникации. Скопие
Тотев, Т.
1963 За обработката на кост в средновековна България. – Археология 1963
1980 Преславските манастири – средища на художествен живот през ІХ-Х в. – Векове 5
1982 Манастирът в “Тузлалъка” – център на рисувана керамика в Преслав през ІХ-Х в. София
1988 Преславската керамична икона. София
1993 Към въпроса за творчеството на Преславските майстори на рязана кост. – Плиска-Преслав 6
Харбова, М.
1981 Отбранителни съоръжения в българското средновековие. София
Цветков, Б.
1981 Средновековни български крепости по долината на Средна Струма и Места. София
Чангова, Й.
1957 Търговските помещения в Преслав. – ИАИ ХХІ
Щерева, И.
1992 Средновековният Сливен. - Приноси към Българска археология І
Щерева, И., М. Радева
1993 Нова средновековна църква с некропол в Сливен. – Приноси към българската археология ІІ
Antonowa, W.
1970 Beitrag zur Frage der Eigenart der bulgarischen Aule im Licht der archaeologischen Untersuchungen im Aul von Chan Omurtag bei Station Zar Krum. – Actes du premier Congres international des etudes Balkaniques et sud-est Europeenes II.
Henning, J.
2000 Von Herrschaftszentrum zur stadtischen Grosssiedlung mit agrarischen Komponente. Archaologische Nachweise der Landwirtschaft aus dem fruhmittealterlichen Pliska. – Плиска-Преслав 8
Средства за оценяване:
Тест
Участие в семинари
Курсова работа
Реферат