OOOK039 Човешки отношения
Анотация:
Курсът е организиран около 15 тематични области, всяка от които се разглежда в два учебни часа.
Задачата на преподавателя е да въведе отношенческата парадигма от науките за човека. Тази парадигма се основава на разбирането, че човек конструира картината за себе си и за света на основата на взаимоотношения с други хора в различни социални контексти – двойка, група, семейство, организация, общност и пр.
Това е причината отношенията на зависимост и автономност, двойка и група и общност да се изследват последователно чрез теоретичен материал, илюстрации от практиката и работа по казуси.
Методът на преподаване е интерактивен и насочен към взаимодействията между индивидите, преживяванията и емоциите, които въникват при това взаимодействие и начина, по който те определят изборите на индивидите и влияят върху живота в групи, организаци и общности. Случващото се между студентите и преподавателите по повод ученето също е обект на дискусия и извличане на знания основаващи се на преживяното.
Преподавател(и):
проф. Тома Томов д-р
доц. Светлозар Василев д-р
Описание на курса:
Компетенции:
След успешното завършване на курса студентите ще могат да се ориентират по-добре във водещите парадигми в науките за човека и соицалните науки и да осмислят ситуации от ежедневния си опит чрез няколко обяснителни теории за човешките отношения.
Този курс е особено подходящ за тези студенти, които са се насочили към хуманитаристиката - психолози, социалози, антрополози, културолози, икономисти и др.
Предварителни изисквания:
Курсът е ориентиран към широка аудитория студенти, които ще прoдължат образованието си в области като хумантаристика, социални и политически науки, право, управление, бизнес и изкуства.
Дизайнът на курса съчетава лекционния формат с дискусия и се води интеракционно от двойка преподаватели, които предлагат на обсъждане казуси, извлечени от тяхната практика в съответната предметна област. Този модел на преподаване разчита на участието и житейския опит на студентите и се стреми да установи връзки между този опит и теоретичната материя.
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Литература по темите:
Основна библиография:
1. Фройд, З. (1905) – “Три студии върху теорията на сексуалността”, изд. Христо Ботев, София, 1991;
2. Ainsworth, M. et al (1978) – “Patterns of Attachment: A Psychological Study of the Strange Situation”, Hillsdale, NJ, Erlbaum;
3. Beaty, J. (1990) – “Observing Development of the Young Child”, sec. ed., MacMillian Publishing co, N.Y.;
4. Bowlby, J. (1969) – “Nature and Function of Attachment Behavior”, in “Attachment”, vol. I, N.Y., Basic Books;
5. Bowlby, J. (1988): “A secure base”, Routledge, London 1988.
6. Britton, R. (1992): “Clinical Lectures on Klein and Bion”, Routledge, London 1992.
7. Holmes, J. (1993) – “John Bowlby and Attachment theory”, Routledge;
8. Klein, M. (1959) – “Our Adult World and its Roots to Infancy”, in “Envy and Gratitude”, Virago Books 1988;
9. Rycroft, Charles (1968): “A critical dictionary of psychoanalysis”, Penguin 1988.
10. Shapiro, T. & Hertzig, M. (1999) – “Normal Child and Adolescent Development”, in “Essentials of Clinical Psychiatry”, ed. Hales, R. & Yodofski, S., American Psychiatric Press.
11. Тоmov, T., Genchev, E. (1993): “PTSD among victims of organized violence: a report from Bulgaria”, Free Associations, Vol 4, No. 30, Free Associations Press, London 1993;
12. van der Kolk, B. (1996): “The complexity of Adaptation to trauma”, Chapter 9 in
van der Kolk, B. & McFarlane, W. (1996): “Traumatic Stress: The Effects on Mind, Body and Society”, New York: Guilford Press.
13. Winnicott, D. W. (1960): “Ego distortion in terms of true and false self”, in “The Maturational Processes and The Facilitating Environment”, chapter 12, Hogarth Press, 1965.
Средства за оценяване:
Студентите се оценяват комплексно въз основа на няколко показателя:
1. участие в семинарите по време на час: умения за водене на дебат;
2. домашна работа и решения на практически казуси.
3. оценка от изпитен тест
4. отговор на теоретичен въпрос от изучаваните теми (изпита);