Бакалавърски програми - Каталог 2023/2024 | Гръцки език и култура | OOOK244

OOOK244 Езикът на иконата

Анотация:

Курсът е въвеждащо изложение за иконата, нейната символика и език.

Иконата не е живопис в чист вид. Тя не е портрет или картина и по правило иконописците, преди да започнат да рисуват икона, трябва да убият в себе си художника т.е. живописца. Според учението на св. Отци, иконата е “небесно явление” и “подобие” на Божествения. В нея няма нищо мирско и телесно, нейните отвлечени образи разкриват тайната на невидимото. На иконата се изписват не лица, а ликове, нереални черти, дълбокия поглед на разширените очи им придава изражение на строг, благ покой и безболезнена печал, далеч от мирската суета; в иконата перспективата е обратна, светците се движат и живеят на златен фон, наречен “светлина” в присъствието на ангели или заобиколени с приказни планини, невиждани растения и райски цветя; архитектурата е орнаментална, прозрачни постройки позволяват да се видят едновременно външните им очертания и интериора. Иконата не се подписва. Иконописецът я създава не за лична прослава, а в слава на Бог.

На иконата нищо не се поставя “просто така”, “за красота”, всеки нейн елемент или код, е доста сложен. Всеки елемент, включен от иконописеца в изображението, има дълбока символна натовареност и е призван да ни разкаже нещо определено. Някои символи нямат свое собствено тълкувание, а са един вид индекси, които позволяват да се определи статуса на този, който е изобразен на иконата.Богатството на символния език на иконата е не самоцел, а следствие от нейната природа, която се заключава не в «чисто изкуство», но в исторически духовната, образователна и, в известен смисъл, социална функция. Поради това иконата представлява не толкова изображение, колкото «текст», пределно наситен с образи и значения. Както всеки друг текст, той има свой синтаксис и пунктуация, свои «думи» и правила тяхната употреба. Да се «прочете» иконата може да бъде съвсем не просто, но скритите значения носят много повече информация, отколкото самия художествен образ.

От методологична гледна точка курсът ще протече като асоциативно водени дискусии на мултимедийни презентации, които ще насочат вниманието на студентите върху ключови моменти в развитието на иконата и ще ги накара да вникнат в нейното съдържание.

прочети още
Към курсовете на програмата График Виртуално обучение
Гръцки език и култура

Преподавател(и):

проф. Тома Томов  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

- ще познават основните особенности на религиозния художествен образ.

- ще добият една интегрална представа за много от начините за неговото въздействие.

2) могат:

- да овладеят и боравят с основни исторически понятия

- да формират мнения, анализират и осмислят основни исторически факти и процеси.

- да разпознават “православното наследство” в модерното общество
Предварителни изисквания:
Не се поставят такива, освен очакваното любознателност и желание да се вникне в религиозния свят.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. Въведение.
  2. Антични прототипи на на християнската иконография.
  3. Възникване на християнският храм: същност, функция, топография, интериор и екстериор.
  4. Връзка между архитектура и живопис.
  5. Генезис на иконата.
  6. Понятие за изобразителен канон.
  7. Техника на ранната икона.
  8. Иконоборството и проблемът за иконичния образ.
  9. Иконата по времето на Македонският ренесанс и Комниновият (класически) период.
  10. “Палеологов Ренесанс” - разцвет на иконопистта.
  11. Византийският иконостас.
  12. Символика на дребния детайл.
  13. Символен език на иконата.
  14. Художникът-иконописец.
  15. Иконата в съвременното общество.

Литература по темите:

Основна л-ра:

Н. П. КОНДАКОВ. Иконография Богоматери. Т. 1-2. Москва, 1998.

Н. В. ПОКРОВСКИЙ. Евангелие в памятниках иконографии. Санкт Петербург, 1892.

Ал. ГАССЕЛЬ. Православная икона: Значение. Символика. Сюжеты. Москва, 2008.

Допълнителна л-ра:

Т. ТОМОВ, Византия, позната и непозната, София, 2012.

Ив. БОЖИЛОВ, Византийският свят, София, 2008.

А. КЕМЪРЪН, Византийците, София, 2011.

В. ТЪПКОВА-ЗАИМОВА, Д. ДИМИТРОВ, Пл. ПАВЛОВ, Византия и византийският свят, Просвета, 2011

Н.П. КОНДАКОВ. Иконография Богоматери. Связи греческой и русской иконописи с итальянской живописью Раннего Возрождения. Санкт Петербург, 1910 (Репр. М.,1999).

Н. В. ПОКРОВСКИЙ. Сийский иконописный подлинник. Санкт Петербург, 1895-1898, вып. 1-4.

Православная энциклопедия. ТТ. 1- 6. М., 2000-2002 (продължаващо издание)

Прп. Иоанн ДАМАСКИН. Три защитительных слова против порицающих: святые иконы или изображения. М., 1993.

Л. А. УСПЕНСКИЙ. Богословие иконы православной Церкви. Париж, 1980.

Философия русского религиозного искусства XVI-XX: вв. Антология. Москва,1993.

Чудотворная икона в Византии и Древней Руси. Москва, 1996.

Dictionnaire d'Archeologie chretienne et de Liturgie, hg. von P. CABROL, H.LECLERCQ. TT. 1-15. Paris. 1924-1953.

Lexikon der christlichen Ikonographie. Bd. 1-8. Rom, Freiburg, Basel, Wien. 1968-1976 (1994).

Reallexikon zur byzantinischen Kunst. Hrsg. von K. WESSEL, M. RESTLE, Bd.1-Stuttgart, 1963- (продължаващо издание).

L. REAU. Iconographie de l’Art chretienne. Bd. I, II(1-2), III(1-3). Paris. 1955-1959.

http://www.hellenicinstitute.ru/index.php/re1

http://www.sedmitza.ru/index.html?sid=4

http://www.icon-art.info/book_contents.php?lng=ru&book_id=29&chap=1&ch_l2=0

http://www.binetti.ru/studia/ryzhov_2.shtml

Средства за оценяване: