“Ти си наредил всичко с мяра, брой и тегло“, казва Соломон в своята Премъдрост. Тези думи са индикация, че още в Сътворението Бог е заложил математическото начало – числото и формата. Да, математиката не е само формулите и теоремите, които сме учили в гимназията. Тя е преди всичко наблюдение. Ние не виждаме непосредствено материята – ние виждаме нейните форми. А всички те са „изказани“ на своя формален език – езика на геометрията и числата. Формалният поглед към света е основен елемент на европейската цивилизация, завещан ни още от древните гърци. Хармонията на мерките и числата е в основата на философията на Талес и Питагор. Художникът и математикът описват света, всеки на своя си език – единият с линии и багри, другият с формули. Титаните на Ренесанса като Леонардо и Дюрер не са подминали математиката в своите наблюдения и са ни оставили блестящи наставления по геометрия. От друга страна пък творчеството на старите майстори не може да бъде пълноценно разбрано, ако не познаваме формалните закони, на които те са го подчинявали, макар и в много случаи несъзнателно. Ярък пример е ренесансовата перспектива, безупречно следвана от Микеланджело и Рафаело. Ето защо курсът преследва две цели: първо, да представи на точен език формите, които наблюдаваме около нас – както естествени като охлювите и цветята, така и родени от художественото творчество като мозайките и орнаментите. Втората цел е да изяви формалните елементи в някои класически произведения на живописта и архитектурата. Успоредно с тези цели курсът трябва да култивира у слушателите дух на критицизъм към елементарните и псевдонаучни спекулации с математиката в изкуството и философията. Курсът дава представа, как да описваме света на математически език, без изобщо да използваме формули. Лекциите са богато илюстрирани с изображения и нагледни схеми.