TEAM102 Театрална Лаборатория за режисьори І част – действен анализ
Анотация:
Курсът цели да формира теоретични знания и практически умения за режисьори свързани с изграждането на театрална форма:
1. по системата на К. С Станиславски като двустранно разбиране и нейния основен метод „Действен анализ“:
- Като метод за създаване на театрална форма;
- Метод на описване на произведение на изпълнителските изкуства.
2. по методите на Е.Б Вахтангов и В.Е. Мейерхолд.
Методът „директно възраждане” позволява обучението по актьорско майсторство и режисура да ползва документалното наследство като база за изследване на конкретен творчески проблем.
Преподавател(и):
проф. Възкресия Вихърова д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
• Разполагат с работни дефиниции/ собствени интерпретации/ на елементите на действения анализ;
• Отчитат различията между литературен и действен анализ.
• Основните принципи на психологическия реализъм като естетика, методология, работа върху ролята;
• Основните тези и антитези в системата.
• Основните елементи на метода на Вахтангов като принцип за изграждане на ролята – динамика, ритъм, темпо, гротеска, архетипи
• Основни принципи на музикалния реализъм на Мейерхолд – биомеханика, ритмични структури, свръх-марионетка, типаж, амплоа и др.
• Основни прилики и разлики между фантастичен, музикален и психологически реализъм
2) могат:
• Да прилагат действения анализ като метод на описване на произведения на изкуството;
• Да използват действения анализ като метод за изработване на театрална форма с различни жанрови характеристики.
• Да направят действен анализ на драматургичен откъс/действие/пиеса;
• Да направят практическа разработка на драматургичен откъс по системата на Станиславски;
• Да поставят задачи, свързани с изграждане на персонаж, събитие действие/противодействие и др.
• Да направят практическа разработка на драматургичен откъс по методите на Вахтангов и Мейерхолд
• Да поставят и провеждат задачи свързани с изграждане на персонаж, събитие, действие/противодействие и др.
Предварителни изисквания:
Студентите да имат знания и/или умения:
• Студентите трябва да са запознати с теоретичните трудове и работните
протоколи на К. С. Станиславски;
• Умения да формират /работят в/ екипи при конкретно поставена от
преподавателя задача.
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
- Запознаване с основните принципи и понятия в системата на Станиславски
- Станиславски и съвременната рецепция - тези и антитези в системата
- Анализ на драматургичния материал – определяне на основно събитие, действие/ противодействие, задачи
- Изграждане на ролята - психологическа мотивация, биография на персонажа, вътрешен монолог
- Работа върху ролята – типажи, архетипи, гротеска
- Запознаване с основните принципи и понятия в методите на Мейрхолд и Вахтангов
- Вахтангов и европейския контекст – прилики и разлики между фантастичния реализъм и експресионизма
- Мейерхолд в европейски контекст- биомеханиката и идеите на Г. Крейг, футуризма, конструктивизма,супрематизма
- Основни прилики и разлики между Мейерхолд, Вахтангов и Станиславски – музикален и психологически реализъм/ фантастичен и психологически реализъм
- Чрез елементите на действения анализ се описват различни произведения на изкуствата - филм, роман, спектакъл.
- Презентация на действен анализ на избрано произведение
Литература по темите:
1. Браунек, М., Театърът в ХХ в. в: Гестус, 1-2, 3-4, 5-6/ 1990
2. Брук, Питър, Избрани творби. С., 1978
3. Горчаков, Н., "Режисьорските уроци на К. С. Станиславски", „Наука и изкуство“, София, 1954
4. Гротовски, Йежи, Към беден театър, в: Театрален бюлетин, 1984/ 2, 3, 4
5. Гротовски, Йежи, Странстване към театъра на изворите, в: Театрален бюлетин, 1981/2
6. Дечева, В., Актьорът като автор и произведение на изкуството, С. 2003
7. Деларош, Патрик – Да се говори играейки, ЛИК 1999
8. Добин, Ефим С., Герой, сюжет, деталь, М., Сов.писатель, 1962.
9. Захава, Б.Е., Современники. М.: Искусство, 1969
10. Захава, Б.Е., Майсторството на актьора и на режисьора, „Наука и изкуство“, София, 1979
11. Мейрхолд, Вс., Избрани, С. 1984
12. Мейрхолд, Вс., „Статии, писма, речи”, София : Наука и изкуство, 1984.
13. Николова, Камелия – Театърът на границата на ХХ и ХХI век, ИК „Фигури“, 2007.
14. Павис, Патрис, Въпросник за анализ на театралното представление, ТБ, 1987/ 4-5
15. Сонди, Петер, Теория на модерната драма, С.,НИ, 1990.
16. Сп.Театър 1999/ 3-4 Гротовски
17. Станиславски, К. С. „Работата на актьора над ролята.”, София: Наука и изкуство, 1977.
18. Станиславски, К. С. „Работата на актьора над себе си. I част.”, София: Наука и изкуство, 1981.
19. Страсбърг, Лий, Мечта за страст – развитието на метода, ТБ (Театрален бюлетин), 1988/4 (с.122-155), 5/6 кн (149-224)
20. Richars, Thomas – “At work with Grotowski on physical actions”
21. Oskar Brocket&Robert Findlay – “ Century of Innovation – History of European and American Theater and Drama