ARHB024D Теория в археологията
Анотация:
Теорията в археологията обхваща различни асоциативни и аналогични мисловни подходи с помощта на които археолозите интерпретират археологическите материали, поставяйки ги в общата картина на историята на човешкото развитие. Теоретичната археология е част от философията на науката и може в частност да се определи като философия на археологията. Обща теория на археологията не е възможна, тъй като съществуват различни и подходи и действия, обясняващи процесите в човешката историята, повлияни от тенденциите, които следва науката като цяло.
Целите на курса са няколко – въвеждане на студентите в общата история на развитието на археологическото мислене, чрез излагане на принципите на отделните школи, довели превръщането на археологията в мултидисплинарна наука през 21 в.; запознаване и изясняване с основни термини в началото на образованието по археология, които ще бъдат надградени в следващите нива на обучение; обяснение на процеси, протекли в човешката история към чиято интерпретация археологията има най-висок принос в общото историческо познание; въвеждане в значението на археологията като средство на политическото действие и ролята и в идеологията, отнасяща се до изграждането на социални и етнически общества.
Преподавател(и):
доц. Боян Думанов д-р
гл. ас. Богдан Атанасов д-р
доц. Илиян Боянов д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
• Базови термини и понятия, отнасящи се към археологическия подход в историческото изследване
• Принципите според които археологията анализира и интрепретира паметниците на материалната култура
2) могат:
• Да боравят със спцеализираната археологическа терминология
• Да интерпретират проблеми и процеси в създаването и развитието на човешките общества от гледна точка на археологическата теория
Предварителни изисквания:
Форми на провеждане:
Дистанционен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Литература по темите:
Arnaud, L. 1943. Medieval Towns. – The Journal of the American Society of Architectural Historians, 3, n.1-2, 30-35
Austin, D., L. Alcock. 1997. From the Baltic to the Black sea. Studies in Medieval Archaeology. London.
Collins, R. 1991. Early Medieval Europe. Worcester.
Crabtree, P. J. 2001. Medieval Archaeology. An Encyclopedia. New York.
Curta, F. 2001. The Making of the Slavs. History and Archaeology of the Lower Danube Region c. 500-700. Cambridge.
Curta, F. 2008. The Other Europe in the Middle Ages. London.
Gamble 2001. Archaeology: The Basics. Rutledge, New York et al.
Gerrard, Chr. 2005. Medieval Archaeology. Understanding Traditions and Contemporary Approaches. London.
Harris, O., C. Cipolla 2017. Archaeological Theory in the New Millennium. Introducing Current Perspectives. Routledge.
Hodder, I., S. Hudson. 2003. Reading the Past: Current Approaches to Interpretation in Archaeology. Cambridge Univ. Press.
Hodder, I. 2002 (ed.) Archaeological Theory Today. Polity Press, Cambridge.
Johnson, M. 2010. Archaeological theory - an introduction. 2nd edition. Oxford, Wiley-Blackwell.
Murray, T. 2007. Milestones in Archaeology. A Chronological Encyclopedia. Oxford.
Stoddard, W. S. 1975. Art and Architecture in Medieval France. Chicago.
Stokstad, M. 2005. Medieval Castles. London.
Средства за оценяване:
• Есе
• Дискусия
• Тест