Преподавател(и):

доц. Ирина Георгиева  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• лингвистичните фактори, които влияят върху взаимодействието на двете езикови системи

• парадигми на съпоставителните изследвания

2) могат:

• да подлагат на анализ езиковите явления в два или повече езика

• да прилагат изследователските знания в методиката на собствените си изследвания
Предварителни изисквания:
знания и/или умения:

В областта на общото езикознание, теоретична граматика на чуждия и български език – фонетика и фонология, морфология,синтаксис, лексикология и фразеология, анализ на дискурса.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Английски

Теми, които се разглеждат в курса:

1. 1.Предмет и задачи на лингвистичната типология. Обща и частна типология. Сравнителни – контрастивни – ареални – типологически изследвания. Исторически и съвременни аспекти.
2. . Основни понятия в лингвистичната типология. Езиков тип. Език еталон. Проблеми, свързани с обхвата на типологическото изследване, с избора на типологически признаци (типологически константи), с достоверността на данните и под.
3. Импликационни езикови универсалии (приносите на Р. Якобсон, Дж. Гринберг, В. Дреслер и др.).
4. Морфологични типове езици. История на въпроса, основни приноси. Мястото на българския език в морфологичната типологизация на езиците.
5. Първопричините за различията между основните морфологични типове. Граматическа доминанта. Различната степен на морфологизация на частите на речта в различните морфологични типове. Положението в българския език.
6. Маркираност и типология. Морфологическата типология в светлината на теорията на граматическите опозиции. Основни понятия на теорията на граматическите опозиции. Отношенията между двата члена на корелацията. Синтагматична (контекстуална) и неутрализация и транспозиция. Действието на принципа на компенсацията – парадигматична неутрализация и съкратителна реорганизация
7. Организацията на многочленните морфологически парадигми в съвременния български език.
8. Синтактична типология. Мястото на българския език в различни синтактични типологически класификационни схеми. Семантични и прагматични аспекти на лингвистичната типология.
9. Хронологизация на новите черти в граматическата структура на българския език (историко-типологическо сравнение с другите славянски езици).
10. Степен на синтетизъм/аналитизъм. Основна причина за развоя на флективните езици към аналитизъм. Неравномерният ход на развоя на българския език към аналитизъм в различните звена на граматическата система.
11. Основни типологически индекси – същност и формализация. Стойностите им за съвременния български език. Сравнения с други езици.
12. Основни типологически закони: закон за отношението между степените на синтетизъм/аналитизъм, маркираност/немаркираност и композираност/некомпозираност; закон за отношението между степените на дискретизация/недисктетизация, синтетизъм/аналитизъм и полиморфемност/мономорфемност. Производни закони.
13. Българският език като славянски и балкански.
14. Приносът на Р. Якобсон към лингвистичната типология. Типологическите импликации на Дж. Гринберг – същност, основни индекси, мнения за и против.

Литература по темите:

Асенова, П. Балканско езикознание. С. , 2002.

Гаравалова, Ил. Школата на натуралната морфология и българската морфологическа система. София: Сема РШ, 2003.

Герджиков, Г. Характерът на морфологическите опозиции и организацията на многочленните системи. – Български език 1974, N 1.

Герджиков, Г. Тенденцията към аналитизъм - определение, метод за измерване, причини, следствия. - Съпоставително езикознание VIII, 1983, Nr 5.

Герджиков, Г. Неравномерният ход на развоя към аналитизъм в различните звена на системата и неговите причини. - Втори международен конгрес по българистика. Доклади. 2. История на българския език. София, 1987.

Герджиков, Г. Развоят на индоевропейските езици към аналитизъм и някои всеобщи типологически зависимости. - Съпоставително езикознание, ХV, 1990, Nr 5.

Герджиков, Г. Die Gesetze der gramatischen Paradigmata und die morphologische Typologie der Sprachen. - In: Съпоставително езикознание, 1997 (ХХІІ), кн. 2, с. 30-41.

Герджиков, Г. Развитие болгарского языка к аналитизму в историко-типологическом освещении. В: Славянска филология. Т. 22. Доклади на ХІІ Международен конгрес на славистите (Краков, 1998). София, 1998, с. 63-71.

Дуриданов, И. Към проблемата за развоя на българския език от синтетизъм към аналитизъм – В: ГСУ, ФФ, т. 51. София, 1955.

Дуриданов, И. Пътят на българския език от синтетизъм към аналитизъм. – В: Христоматия по историята на българския език (съст. А. Давидов, Ив. Харалампиев, М. Дамянова). София, 1983.

Кибрик А.Е. Стратегии организации базовой структуры предложения и интегральная типология языков. – В: Вестник МГУ, N3, 1994: 14-27.

Ли Ч., Томпсон С. Подлежащее и топик: новая типология языков. – В: НЗЛ. Вып. XI. М., 1982, с.193--235.

Линдстед, Й. Един цялостен поглед към аналитизма на българския език. – В: Българистични изследвания. Първи българо-скандинавски симпозиум. С., 1981, с. 12-19.

Типология вида. М., 1989.

Типология итеративых конструкций. Л., 1989.

Типология каузативных конструкций: морфологический каузатив. Л., 1967.

Типология пассивных конструкций. Диатезы и залоги. Л., 1974.

Типология результативных конструкций. Л., 1983.

Филимонова, Е. Имликативные универсалии и великие основополагающие планы построения языка. - http://www.dialog-21.ru/archive_article.asp?param=6382&y=2000&vol=6077