FILD124 Езикова типология

Анотация:

Лингвистическата типология изследва и класифицира езиците в зависимост от техните различни особености. Тя дава възможност за разпределяне на езиците в по-големи групи, в зависимост от тяхното звучене, типове морфология, които са им присъщи или не, и от реда, в който се поставят елементите в изречението. Някои особености могат да се намерят в световен мащаб в несвързани помежду си езици. Фактът, че два езика имат едно и също свойство, все още не означава, че те са свързани.

прочети още
Общо и сравнително езикознание

Преподавател(и):

доц. Ирина Георгиева  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• лингвистичните фактори, които влияят върху взаимодействието на двете езикови системи

• парадигми на съпоставителните изследвания

2) могат:

• да подлагат на анализ езиковите явления в два или повече езика

• да прилагат изследователските знания в методиката на собствените си изследвания
Предварителни изисквания:
знания и/или умения:

В областта на общото езикознание, теоретична граматика на чуждия и български език – фонетика и фонология, морфология,синтаксис, лексикология и фразеология, анализ на дискурса.



Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Английски

Теми, които се разглеждат в курса:

Литература по темите:

Асенова, П. Балканско езикознание. С. , 2002.

Гаравалова, Ил. Школата на натуралната морфология и българската морфологическа система. София: Сема РШ, 2003.

Герджиков, Г. Характерът на морфологическите опозиции и организацията на многочленните системи. – Български език 1974, N 1.

Герджиков, Г. Тенденцията към аналитизъм - определение, метод за измерване, причини, следствия. - Съпоставително езикознание VIII, 1983, Nr 5.

Герджиков, Г. Неравномерният ход на развоя към аналитизъм в различните звена на системата и неговите причини. - Втори международен конгрес по българистика. Доклади. 2. История на българския език. София, 1987.

Герджиков, Г. Развоят на индоевропейските езици към аналитизъм и някои всеобщи типологически зависимости. - Съпоставително езикознание, ХV, 1990, Nr 5.

Герджиков, Г. Die Gesetze der gramatischen Paradigmata und die morphologische Typologie der Sprachen. - In: Съпоставително езикознание, 1997 (ХХІІ), кн. 2, с. 30-41.

Герджиков, Г. Развитие болгарского языка к аналитизму в историко-типологическом освещении. В: Славянска филология. Т. 22. Доклади на ХІІ Международен конгрес на славистите (Краков, 1998). София, 1998, с. 63-71.

Дуриданов, И. Към проблемата за развоя на българския език от синтетизъм към аналитизъм – В: ГСУ, ФФ, т. 51. София, 1955.

Дуриданов, И. Пътят на българския език от синтетизъм към аналитизъм. – В: Христоматия по историята на българския език (съст. А. Давидов, Ив. Харалампиев, М. Дамянова). София, 1983.

Кибрик А.Е. Стратегии организации базовой структуры предложения и интегральная типология языков. – В: Вестник МГУ, N3, 1994: 14-27.

Ли Ч., Томпсон С. Подлежащее и топик: новая типология языков. – В: НЗЛ. Вып. XI. М., 1982, с.193--235.

Линдстед, Й. Един цялостен поглед към аналитизма на българския език. – В: Българистични изследвания. Първи българо-скандинавски симпозиум. С., 1981, с. 12-19.

Типология вида. М., 1989.

Типология итеративых конструкций. Л., 1989.

Типология каузативных конструкций: морфологический каузатив. Л., 1967.

Типология пассивных конструкций. Диатезы и залоги. Л., 1974.

Типология результативных конструкций. Л., 1983.

Филимонова, Е. Имликативные универсалии и великие основополагающие планы построения языка. - http://www.dialog-21.ru/archive_article.asp?param=6382&y=2000&vol=6077