LAWD206 Българско обичайно право

Анотация:

Целта на курса «Българско обичайно право» е да запознае докторантите от специалността “История на държавата и правото“ с най-продължително съществувалото право – като се започне от преддъръжавния период и се достигне до наши дни. Още повече, че много от елементите на обичайното право са били включвани в официалното държавно законодателство, а в периодите на чуждо владичество обичайното право е било основното и най-масово прилагано законодателство сред населението.

Съдържанието на курса включва два основни дяла – форми на организация и видове обичайно право. Първият дял разглежда развитието на общината през различните исторически периоди, еснафите и другите форми на организация, видовете семейства, т.е. средата, в която се оформя и битува обичайното право. Вторият дял разглежда отделните видове обичайно право – семейно, вещно, наследствено, договорно, наказателно и съдебно, проследени както през българското средновековие, така и през периода на османското владичество. Прави се и съпоставка между обичаите на различните общности, живеещи на територията на българската държава – евреи, арменци, мюсюлмани, роми и др. В края на дисциплината се търси приложението на обичайното право в съвременността (търговски обичай, обичаи при сключването на брак, раждането на дете и др.).

прочети още
История на държавата и правото

Преподавател(и):

доц. Петя Неделева  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса докторанти:

1) знаят:

Ще имат основни познания за развитието на българското обичайно право в различните области на правото – семейно, наследствено, договорно, наказателно и др.;

 Ще познават специфичните особености на обичаите и традициите на различните етноси, живеещи в пределите на българската държава;

2) могат:

 Ще могат да формулират становище за въздействието на обичайното право върху писаното законодателство;

 Ще познават особеностите на институциите, които са прилагали обичаите и обичайното право;

 Ще усъвършенстват своите умения за работа в екип и водене на научна полемика.

 Ще са в състояние да формулират мотивирана теза по определен въпрос в писмена и устна форма


Предварителни изисквания:
Докторантите да имат знания и/или умения:

• В областта на история на българската държава и право



Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. Тема 1. Предмет и значение на научната дисциплина. Сродни обществени науки: история, фолклор, етнология и други. Тема 2. Извори. Писмени (анкети и протоколи на общините) и устни (поговорки и други). Издания на изворите. Тема 3. Историография. По-важни изследвания. Учебници и учебни помагала. Тема 4. Обществени категории: род, етнос (народ), народност и нация.
  2. Тема 5. Средновековната българска община: родова и териториална (съседска). Собственост – общинска и частна. Управление на общината. Тема 6. Българската община по време на османското владичество. Структура и организация. Управление. Църковно-религиозните общини през Възраждането. Тема 7. Форми на организиране на българското общество проз ХV – ХІХ век. Еснафи. Трудови сдружения – овчарски, жътварски, дюлгерски и други. Училища. Читалища. Църква.
  3. Тема 8. Семейството като обществена единица: малко (просто), голямо (сложно) и задруга. Принципи на изграждане. Тема 9. Брак и брачни отношения. Предбрачен период – годеж и причини за разтрогването му, купуване на девойката, приставане и грабеж. Условия за сключване на брак (женитба) – брачна зрелост, съгласие на двете страните и на бащите, спазване съответните степени на родство. Причини за прекратяване на брака и последици. Тема 10. Семейство и семейни отношения. Отношения между бащата, майката и децата. Настойничество и опекунство. Осиновяване и храненичество. Извънбрачни деца (копилета). Приведен зет (домозет). Роднински отношения – кръвно родство, кумство и сватовство; деверство; побратимяване и посестримяване.
  4. Тема 11. Имуществено (вещно) право. Собственост и владение. Придобиване – наследство, завещание, дарение. Други начини на придобиване. Право на разпореждане и ограничения. Тема 12. Наследствено право. Наследяване от низходящи, съпрузи и други родственици. Делба на наследството. Завещание. Тема 13. Договорно право. Форми и съдържание на договора – устни и писмени. Обезпечение на договора – поръчителство, капаро, залог. Видове договори – покупко-продажба, замяна, наем, заем, главяване, съдружие и други. Условия за разтрогване на договора.
  5. Тема 14. Наказателно право. Понятия за престъпление – вина и грях; вменяемост, подбудителство, съучастие. Видове престъпления: убийство, разбойничество, кражба, грабеж, телесна повреда, клевета, обида, светотатство, неморални деяния и други. Видове наказания. Неизбежна отбрана, саморазправа и кръвна мъст. Глоба, откуп и обезщетение. Телесни наказания. Тема 15. Съдебно право. Съдоустройство: общински, еснафски и църковни съдилища. Съдебни доказателства – самопризнание, клетва, свидетели, писменти и веществени доказателства. Съдопроизводство: тъжба, съд и страни, помирители, присъда и изпълнение. Тема 16. Българското обичайно право след Освобождението.

Литература по темите:

1. М. Андреев. Българско обичайно право. С., 1979.

2. Д. Маринов. Българско обичайно право. С., 1995.

3. Хр. Христов. Българските общини през Възраждането. С., 1973.

4. Е. Грозданова. Българската селска община през ХV – ХVІІІ в. С., 1979.

5. Огнянова, Е. Традиции и празници в България. Български, арменски, еврейски, мюсюлмански, цигански. С., 2002.

6. Йорданова, Л. Обичани обичаи. С., 1996.

7. Грозева, В. Православни традиции и български стародавни вярвания. С., 1994.

8. Проданова,М. Български празници и традиции. С., 2006.

9. Еърхарт, Б. Религиозните традиции на света. С., 2006.