FILD121 Докторантски семинар
Анотация:
Съдържанието на курса включва проследяване в историко-типологически и ареален план на формирането на специфичния облик на българския език, който, наред с изконно славянски черти (старобългарският е класически славянски език), е развил и балкански, и “европейски”, и дори “евразийски” особености. Този развой е свързан с етногенезиса на българския народ, с отношенията му с другите етноси и изобщо с особеностите на неговата история. Така, наред с изучаването на другите форми на културата, изучаването на езика се превръща в едно от средствата за самопознание на българина и за очертаване на българската национална идентичност. Това е особено актуално с оглед навлизането в днешния глобализиран свят, с оглед култивирането на толерантно отношение към “другия” и предотвратяване на създаването на чувство за малоценност или на чувство за превъзходство, базирани на културно-езикова идентичност.
Преподавател(и):
..... .....
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
• лингвистичните фактори, които влияят върху взаимодействието на двете езикови системи
• парадигми на съпоставителните изследвания
2) могат:
• да подлагат на анализ езиковите явления в два или повече езика
• да прилагат изследователските знания в методиката на собствените си изследвания
Предварителни изисквания:
знания и/или умения:
В областта на общото езикознание, теоретична граматика на чуждия и български език – фонетика и фонология, морфология,синтаксис, лексикология и фразеология, анализ на дискурса.
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Семинар в извън учебно време
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Литература по темите:
Асенова, П. Балканско езикознание. С. , 2002.
Гаравалова, Ил. Школата на натуралната морфология и българската морфологическа система. София: Сема РШ, 2003.
Герджиков, Г. Характерът на морфологическите опозиции и организацията на многочленните системи. – Български език 1974, N 1.
Герджиков, Г. Тенденцията към аналитизъм - определение, метод за измерване, причини, следствия. - Съпоставително езикознание VIII, 1983, Nr 5.
Герджиков, Г. Неравномерният ход на развоя към аналитизъм в различните звена на системата и неговите причини. - Втори международен конгрес по българистика. Доклади. 2. История на българския език. София, 1987.
Герджиков, Г. Развоят на индоевропейските езици към аналитизъм и някои всеобщи типологически зависимости. - Съпоставително езикознание, ХV, 1990, Nr 5.
Герджиков, Г. Die Gesetze der gramatischen Paradigmata und die morphologische Typologie der Sprachen. - In: Съпоставително езикознание, 1997 (ХХІІ), кн. 2, с. 30-41.
Герджиков, Г. Развитие болгарского языка к аналитизму в историко-типологическом освещении. В: Славянска филология. Т. 22. Доклади на ХІІ Международен конгрес на славистите (Краков, 1998). София, 1998, с. 63-71.
Дуриданов, И. Към проблемата за развоя на българския език от синтетизъм към аналитизъм – В: ГСУ, ФФ, т. 51. София, 1955.
Дуриданов, И. Пътят на българския език от синтетизъм към аналитизъм. – В: Христоматия по историята на българския език (съст. А. Давидов, Ив. Харалампиев, М. Дамянова). София, 1983.
Кибрик А.Е. Стратегии организации базовой структуры предложения и интегральная типология языков. – В: Вестник МГУ, N3, 1994: 14-27.
Ли Ч., Томпсон С. Подлежащее и топик: новая типология языков. – В: НЗЛ. Вып. XI. М., 1982, с.193--235.
Линдстед, Й. Един цялостен поглед към аналитизма на българския език. – В: Българистични изследвания. Първи българо-скандинавски симпозиум. С., 1981, с. 12-19.
Типология вида. М., 1989.
Типология итеративых конструкций. Л., 1989.
Типология каузативных конструкций: морфологический каузатив. Л., 1967.
Типология пассивных конструкций. Диатезы и залоги. Л., 1974.
Типология результативных конструкций. Л., 1983.
Филимонова, Е. Имликативные универсалии и великие основополагающие планы построения языка. - http://www.dialog-21.ru/archive_article.asp?param=6382&y=2000&vol=6077