FILD116 Анализ на дискурса и превод
Анотация:
Курсът е предназначен за докторанти, чиито изследвания са в областта на теорията на превода и представя различните схващания за дискурса в тяхното развитие, като се поставя акцент върху ролята на им в лингвистичните изследвания. Текстът се разглежда като елемент от голяма отворено множество, което включва текстове от различни текстови видове, създадени в различни периоди от време, от различни автори, принадлежащи към различни социални групи, но обединени по тематичен признак. Това дава възможност да се проследят историческите, културни и социални условия за възникване на текста, което е основа за адекватен превод.
Процесът на преподаване включва провеждане на дискусии върху задаваните конкретни изследователски задачи по темите на докторантите. Така те сами могат да преценят предимствата дискурсивния анализ за разкриването на комплексното съдържание на текста, подлежащ на превод.
Преподавател(и):
проф. Мария Грозева д.н.
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса докторанти:
Докторантите ще разширят знанията си за новите тенденции в теоретичното езикознание, което ще улесни самостоятелната им работа при разработване на стратегиите за превод на текст, както и разработването на преводната проблематика в дисертационния труд.
Предварителни изисквания:
Докторантите да имат знания и/или умения:
• В областта на общото езикознание, теоретична граматика на чуждия и български език, лингвистиката на текста и социолингвистиката.
КОМПЕТЕНЦИИ:
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Литература по темите:
Литература:
Habermas, Jurgen (1983): Moralbewu?tsein und kommunikatives Handeln, Frankfurt/M.: Suhrkamp.
Habermas, Jurgen (1984): Was hei?t Universalpragmatik, in: ders., Vorstudien und Erganzungen zur Theorie des kommunikativen Handelns, Frankfurt/M.: Suhrkamp, S. 353-441.
Habermas, Jurgen (1999): Wahrheit und Rechtfertigung. Philosophische Aufsatze, Frankfurt/M.: Suhrkamp.
Habermas, Jurgen (2001): Kommunikatives Handeln und detranszendentalisierte Vernunft, Stuttgart: Reclam.
Карасик 2002: В.И.Карасик. Языковой круг: личность, концепты, дискурс. Волгоград, 2002.
Гугуланова, И. (2003): Дискурсът - нови лингвистични и нелингвистични аспекти Българска реч, 2003, № 9, с. 11-15
Водак, Р. (1995). R. Wodak, Critical Linguistics and Critical Discourse Analysis // Handbook of Pragmatics. Amsterdam; Philadelphia, 1995. P. 209.
Дайк ван, Т (2004): Dijk T.A. van. From Text Grammar to Critical Discourse Analysis. A brief academic autobiography Version 2.0. August 2004, Universitat Pompeu Fabra, Barcelona.
Дайк ван, Т. (1997). Dijk T.A. van, Discourse Studies. 2 vols. (Ed.). (London: Sage, 1997).
Дайк ван (1993): Dijk T.A. van. DISCOURSE & SOCIETY © 1993 SAGE (London. Newbury Park and New Delhi), vol. 4(2): 249-283.
Дайк ван, Т. (1989а). Дейк Т.А. ван, Кинч В., Макростратегии // Дейк Т.А. ван. Язык. Познание.Коммуникация. Сборник работ. – М.: «Прогресс», 1989. – С.41-67.
Дайк ван, Т. (1989б). Дейк Т.А. ван, Анализ новостей как дискурса // Дейк Т.А. ван. Язык.Познание. Коммуникация. Сборник работ. – М.: «Прогресс», 1989. – С.118-149.
Дайк ван, Т. (1985). Dijk T.A. van, Discourse Analysis as a New Cross-Discipline // Handbook of Discourse Analysis. London, 1985. V.1. P.1-10.
Дайк ван, Т. (1984). Dijk T.A. van, Dialog and cognition. In: Hintikka J., Vaina I. (eds.) Cognitive constrains on communication. Representations and Processes. Dordrecht, p. 1 – 17.
Йегер (2004): Jager, Siegfried (2004): Kritische Diskursanalyse. Eine Einfuhrung, 4. Aufl., Munster (Unrast)
Йегер (2000): Theoretische und methodische Aspekte einer Kritischen Diskurs- und Dispositivanalyse. In Reiner Keller/ Andreas Hirseland/ Werner Schneider/ Willy Viehover (Hg.): Handbuch Sozialwissenschaftliche Diskursanalyse, Opladen (Leske + Budrich) 2000
Йегер, З. (1996). Siegfried Jager. Gegenstande der Untersuchung von Diskursen (In: CD-ROM der Padagogik, Ausgabе 1996, Copyright © 1996 Schneider Verlag, Hohengehren, Deutschland).
Йегер, З. (1993): Jager, Siegfried: Kritische Diskursanalyse. Eine Einfuhrung, Munster (Unrast).
Карасик, В. И. (...): Этнокультурные типы институционального дискурса. В: ...
Кубрякова, Е.С. (2000). О понятиях дискурса и дискурсивного анализав современной лингвистике. Обзор. В: Дискурс, речь, речевая деятельность. Москва, с. 7 – 25.
Линк, Ю. (1983). Link, Jurgen. Was ist und was bringt Diskurstaktik. In: kultuRRevolution 2 (1983), S. 6o-66
Макаров, М. (2003): Основы теории дискурса. Москва
Менгьоно, Д. (1987). D. Maingueneau. Nouvelles tendances en analyse du discours. P.: Hachette, 1987.
Серио, П. (2001). Анализ дискурса во Французской школе (Дискурс и Интердискурс). Семиотика: Антология. Сост. Ю.С. Степанов. Москва, „Академический проект”; Екатеринбурго, „Деловая книга”, с.549-563.
Фуко, М. (1991). Michel Foucault. Die Ordnung des Diskurses. [1970], Frankfurt a.M.: Suhrkamp 1991.
Фуко, М. (1996): Археология на знанието. София, Наука и изкуство.
Хабермас, Ю. (1995). Habermas J. Theorie des kommunikativen Handelns. Band I.
Хабермас, Ю. (1995а). Habermas, J. Vorstudien und Erganzungen zur Theorie des kommunikativen Нandelns. Frankfurt/a.M.
Хабермас, Ю. (1992). Habermas, J. Texte und Kontexte, Frankfurt/a.M.
Wodak, Ruth (2009) The Discourse of Politics in Action: Politics as Usual Basingstoke: Palgrave, http://www.palgrave.com/products/title.aspx?pid=276612.
R. Wodak & G. Auer-Boreo (Eds.) (2009) Justice and Memory. Confronting traumatic pasts. Vienna: Passagenverlag. http://www.passagen.at/cms/index.php?id=62&isbn=9783851659115&L=0
'Discourse, History, and Memory', Critical Discourse Studies 6/1 (Eds. J. E. Richardson & R. Wodak) See the preface under ttp://www.informaworld.com/smpp/ftinterface~db=all~content=a915078167~fulltext=713240930
Pearce, Lynne & Wodak, Ruth (2010) 'Region/nation/belonging:Textual (re)constructions and imaginings' Special Issue European Journal of Cultural Studies 13/1, http://ecs.sagepub.com/current.dtl.
Средства за оценяване:
чрез текуща оценка от активността на докторанта по време на протичането на курса и/или изпитния резултат по време на сесията.
Аспекти при формирането на оценката:
• практическа разработка – 50%
• семестриален изпит – 50%