BULD006 Политика, идеологии и литературни култури
Анотация:
Курсът е предназначен за докторанти, които имат интерес към взаимоотношенията между политиката, идеологиите и техните роли в художествената литература и в литературната комуникация. Ориентиран е както към историческите измерения на проблематиката, така и към нейните актуализации в началото на 21 век. Целта му е да запознае докторантите с различните употреби на понятията „политика” и „идеология” в литературната култура, с ефектите на „политизирането” на литературата и с идентифициране на момента „кога един литературен текст става идеологичен”. Всички аспекти се разглеждат през понятието „литературен протокол” като продуктивен инструмент на социолитературен анализ, маркиращ граничността на литературния акт – неговата повлияност от извънтекстови ситуации, от „правилата” на социокултурната среда, от различни спрямо литературата дискурсивни практики, от устойчивите вътрешно-литературни стилистични и жанрови формули и конструкти, от повтарящите се модели на писане.
Преподавател(и):
проф. Пламен Дойнов д.н.
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса докторанти:
1) знаят:
- всички значими (канонични) произведения на българската литература от ХХ и ХХI век, попаднали в обсега на политико-идеологически влияния;
- основни понятия от историята на борбата за автономия на литературата.
2) могат:
• да пишат литературоведски текстове, анализиращи взаимодействията и напреженията между литература, идеология и политика.
Предварителни изисквания:
Докторантите да имат:
• отлични познания в областта на литературата от ХХ иХХI век;
• мотивираност за изучаване на връзките между политика и идеологии.
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Литература по темите:
1. Бурдийо, Пиер. Правилата на изкуството. Генезис и структура на литературното поле, С., 2004.
2. Бурдийо, Пиер. Практическият разум, С., 1997.
3. Добренко, Евгений. Метафора власти. Литература сталинской эпохи в историческом освещении, Мюнхен, 1993.
4. Добренко, Евгений. Формовка советского писателя. Социальные и эстетические истоки советской литературной культуры, СПб, 1999.
5. Дойнов, Пламен. Българската поезия в края на ХХ век. Част първа. Част втора, С., 2007.
6. Дойнов, Пламен. Литература в междувековието, С., 2004.
7. Социалистическият реализъм: нови изследвания, съст. П. Дойнов, С., 2008.
8. Соцреалистически канон / Алтернативен канон, съст. П. Дойнов, С., 2009.
9. Соцреалистический канон. Сборник статей, под общей редакцией Х. Гюнтера и Е. Добренко, СПб, 2000.
10. Тодоров, Владислав. Адамов комплекс, С., 1991.
11. Трифонова, Цвета. Писатели и досиета, С., 2004.
12. Христова, Наталия. Специфика на българското „дисидентство”. Власт и интелигенция 1956–1989 г., Пловдив, 2005.
13. Чегодаева, Мария. Соцреализм. Мифы и реальность, М., 2003.
14. Янев, Владимир. Минало (не)забравимо. Ново въведение в социалистическия реализъм – Електронна публикация в: Култура и критика. Ч. IV: Идеологията – начин на употреба, съст. А. Вачева, Й. Ефтимов, Г. Чобанов, Варна: LiterNet, 2004-2006.
15. Dunham, Vera S. In Stalin’s Time. Middleclass Values in Soviet Fiction, Duke University Press, 1993.
16. Gunter, Hans. Die Verstaatlichung der Literatur. Entstehung und Funktionsweise des sozialistisch-realistischen Kanons in der sowjetischen Literatur der 30er Jahre, Stuttgart 1984.
17. Lahusen, Thomas. How Life Writes the Book: Real Socialism and Socialist Realism in Stalin’s Russia, Ithaca, 1997.
18. Socialist Realism without Shores, Ed. by Thomas Lahusen and Evgeny Dobrenko, Duke University Press, 1997.
Средства за оценяване:
1. Дискусия.
2- Курсова работа.