CASD110 Българско игрално кино

Анотация:

Курсът има за цел да изгради обективна представа за основни закономерности и процеси в развитието на българското игрално кино през социализма и след 10.11.1989г. Студентите ще се запознаят с отделни произведения и автори, които характеризират спецификата на националното ни кино по време на социализма и в периода на прехода.

прочети още
Кинознание, киноизкуство и телевизия

Преподавател(и):

проф. Светла Христова  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• специфичните условия за естетическо развитие на българското игрално кино по време на социализма и периода след него

• кинематографичният принос на най-ярките творци на нашето кино

2) могат:

• да оценят самостоятелно приносът на отделни български игрални филми и творци за развитието на нашето кино

• обективно да ситуират българското киноизкуство в европейски и световен културен контекст


Предварителни изисквания:
Студентите да имат знания и/или умения:

Необходимо е студентите да са гледали български игрални филми от социалистическия период, (които са в тематичния план и могат да бъдат гледани в ютюб), както и от периода след 10 ноември 1989 г.

Да имат най-обща кинематографична култура.



Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. Обществено-политически условия за развитие на българското игрално кино след 9.9.1944г.Съветско влияние. Социалистически реализъм. Героизация на близкото минало . „А бяхме млади“ на реж. Бинка Желязкова и „На малкия остров“ на реж. Рангел Вълчанов "Цар и генерал"-реж.В.Радев, "Черните ангели"-реж.В.Радев
  2. Нов прочит на антифашистката тема. „Случаят Пенлеве“, „Птици и хрътки“, „Пантелей“-реж. Г.Стоянов, „Герловска история“ – реж. Гр.Островски
  3. Съвременната тема и положителният герой в социалистическото ни кино. Български филми на моралното безпокойство. Произведения и творци извън социалистическия канон “Отклонение“- реж.Т.Стоянов и Гр.Островски, “Бялата стая“ на реж. Методи Андонов, „Мъже без работа“, и „Силна вода“ на реж. Иван Терзиев, „Една жена на 33“ - реж. Хр.Христов, „Следователят и гората“ – реж. Р.Вълчанов, „Елегия“- реж. Ед. Захариев, „Да обичаш на инат“ – реж. Н.Волев
  4. „Козият рог“ на реж. Н.Волев като римейк на „Козият рог“ на реж. М.Андонов и „Маргарит и Маргарита“ – реж. Н.Волев като римейк на „Романтична история“ на М.Николов. Сполуки и слабости.
  5. Времето на перестройката. Филмите „Бягащи кучета“ на реж.Л. Тодоров, „Екзитус“ на реж.Кр. Крумов, “Парчета любов“ на реж.Ив. Черкелов, „Аз графинята“ на реж. П. Попзлатев
  6. Творчеството на режисьорката Бинка Желязкова. Анализ на ф. “Привързаният балон“. Екранизациите на Въло Радев :"Крадецът на праскови" и "Осъдени души"
  7. Режисьорът Рангел Вълчанов и неговите филми „Слънцето и сянката“, „Инспекторът и нощта“, “Шанс“, „Лице под маска“, „Лачените обувки на незнайния войн“, „Закъде пътувате?“, „Немирната птица любов“
  8. Филмите „Авантаж“ и „Мера според мера“ на реж. Георги Дюлгеров.
  9. Дисидентски ли са спрените филми в българското социалистическо кино?
  10. Миграционният цикъл в българското игрално кино - творчеството на реж. Людмил Кирков („Момчето си отива“, „Не си отивай“, „Матриархат“, „Селянинът с колелото“), Едуард Захариев („Преброяване на дивите зайци“, „Вилна зона“), Иван Андонов („Черешова градина“, „Самодивско хоро“). „Последно лято“ на реж. Хр.Христов
  11. Комедийно-сатиричният жанр в социалистическото ни кино. „Хитър Петър“, „Кит“, „Невероятна история“, „Любимец 13“, "Специалист по всичко", „Мъже в командировка“, „Преброяване на дивите зайци“, „Двойникът“, „Дами канят“„Оркестър без име“
  12. Българската операторска школа: Васил Холиолчев, Димо Коларов, Тодор Стоянов, Виктор Чичов, Венец Димитров, Атанас Тасев, Емил Вагенщайн, Борислав Пунчев, Радослав Спасов
  13. Сценарийната изява на Николай Хайтов, Георги Мишев, Станислав Стратиев1 АлександърТомов в нашето кино.
  14. Българското детско кино. Творчеството на Димитър Петров („Куче в чекмедже“, „Таралежите се раждат без бодли“, „Васко да Гама от село Рупча“ „Фильо и Макензен“), Мариана Евстатиева-Биолчева(„Тигърчето“, „Търси се съпруг за мама“, „Горе на черешата“,“Племенникът чужденец“,“Мигове в кибритена кутийка“), Иванка Гръбчева („Деца играят вън“, „13-та годеница на принца“, „Изпити по никое време“).
  15. Загуба на ценностни и социални ориентири във филмите след 10 ноември. Българското игрално кино в епохата на глобализацията. Каква е целта на бълг. филми – „себеизразяване или прелъстяване на чуждата публика“ ?

Литература по темите:

Атанасова, Г., Богоров, И. (ред.). Български игрални филми. София: ЗахариСтоянов.2008

Братоева-Даракчиева,Ингеборг Българското игрално кино от Калин Орелът до Мисия Лондон, 2013

Волев, Николай. Девствената проститутка. изд.Колибри, 2018

Генчева, Г. Български игрални филми, т. 2. 1948–1970, София, изд. „Д-рПетър Берон”,1988

Грозев, Александър. Киното в България. Ч. I. (1897–1956). Велико Търново:Фабер, 2011

Грозев, Александър. Киното в България. Ч. 2 (1956 – 1969). Велико Търново: Фабер, 2016

Знеполски, Ивайло. Актуалното кино, С.изд. Наука и изкуство, 1969

Знеполски, Ивайло. Кинематографичният процес. Изграждане на социалистическата култура на българското кино,С., изд. Наука и култура, 1970

Знеполски, Ивайло. Пътища и пътеки на българското кино, С., изд.Наука и изкуство, 1972

Знеполски, Ивайло. Филмът в полето на културата, С.изд. Наука и изкуство, 1985

Ковачев, Пенчо. 50 златни български филма. София: Захарий Стоянов, 2009

Кърджилов, Петър. Български игрални филми, т. 1. 1915–1948. София, изд. „Д-р

Петър Берон”, 1987

Мишев, Георги. Мир на страха ни. Бележки под линия. Изд.къща Хермес, 2015

Писарев, Павел. Подир изгубеното време. Спомени. Пловдив: Жанет 45, 2011

Станимирова, Неда. Кинопроцесът – „Замразен временно“. Български игрални филми 1950-1970. София:Логис, 2012

Христова, Светла. За комедията в българското игрално кино, изд. на НБУ, 2017

ФИЛМОГРАФИЯ

Всички филми от тематичния план.