Преподавател(и):

доц. Милена Мутафчиева  д-р
ас. Веселин Веселинов  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1/ са усвоили разнообразието на езика, обуславящ психоаналитичната традиция и психодинамичните формулировки на личността и психопатологията;

2/ синтезират обширната история на аналитичната теория;

3/ структурират диагностично интервю и използват свободно диагностични термини;

4/ разбират комплексни личностни проблеми чрез работа по отделни случаи.

Предварителни изисквания:
1/ Студентите да имат базови знания в областта на психоаналитичните теории на развитието и психиатричната наука – основни доминанти и терминологичен регистър;

2/ Студентите да имат интереси в сферата на ортодоксалната анализа и нейните разклонения;

3/ Студентите да имат готовност за посещения в кабинета на психолога в ПГТЕ „Хенри Форд” (гр. София, ж.к. Илинден, ул. „Хайдут Сидер” 8), където ще получат различни диагностични задачи и ще имат възможност за работа с ученици.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Литература по темите:

1. Адлер, А. (1999). Индивидуална психология. Практика и теория – част I. София: Здраве и щастие.

2. Атанасов, Н. (2017). Теории за психичното развитие в психоанализата. София: Издателство на Нов български университет.

3. Бренър, Ч. (1999). Увод в психоанализата. София: Планета3.

4. Деларош, П. (2018). От любовта към другия до любовта към себе си: нарцисизма в психоанализата. София: Асоциация българско психоаналитично пространство.

5. Димитров, Х. (1973). Психоанализа и философия. София: Наука и изкуство.

6. Еленбергер, А. (2016). Откриване на несъзнаваното: история и еволюция на динамичната психиатрия. Плевен: Леге Артис.

7. Иванов, В. и съавт. (1985). Диференциална диагноза на психичните заболявания. София: Медицина и физкултура.

8. Иванов, П. (2010). Приложна психоанализа I. Русе: Ахат.

9. Иванов, П. (2010). Приложна психоанализа II. Русе: Ахат.

10. Иванов, П. (2012). Приложна психоанализа III. Русе: Ахат.

11. Лакан, Ж. (2011). За Имената-на-Бащата. София: Сиела.

12. Лакан, Ж. (2008). Семейните комплекси. София: Сиела.

13. Лапланш, Ж., Понталис, Ж.-Б. (2014). Речник на психоанализата. София: Колибри.

14. Макуилямс, Н., (2020). Психоаналитична диагностика. Разбиране на структурата ма личността в клиничния процес. Плевен: Леге Артис.

15. Менцос, С. (2002). Психодинамични модели в психиатрията. Варна: Стено.

16. Писева, Д. и съавт. (2005). Психиатрия. София: Арсо – Асен Петров.

17. Райх, В. (2011). Анализ на характера. Плевен: Леге Артис.

18. Ратнер, Й. (2010). Психоанализа. Класиците. София: Кибеа.

19. Тодоров, О. (2017). Разбиране и интерпретация в психоанализата. София: Издателство на Нов български университет.

20. Томе, Х., Кехеле, Х. (2009). Учебник по психоаналитична терапия. София: Нов български университет.

21. Тьогел, К.(2016). Фройд набързо. София: Колибри.

22. Франкъл, В. (2018). Теория и терапия на психичните разстройства. Плевен: Леге Артис.

23. Фройд, А., (2017). Егото и защитните механизми. София: Изток-Запад.

24. Юнг, К. Г. (2011). Практическа психотерапия. Плевен: Леге Артис.

25. PDM Task Force. (2006). Psychodynamic Diagnostic Manual. Silver Spring, MD: Alliance of Psychoanalytic Organizations.

26. Freud, S. (1991). The Essentials of Psycho-Analysis. Penguin books.

Електронни източници

27. Шерстюк, И. (2001, Юли 13). Параноидно-шизоидная и депрессивная позиции в теории Мелани Кляйн. https://www.b17.ru/article/12772/

28. Bereswill, M., Morgenroth, C., Redman, P. (15, 221-250, 2010). Alfred Lorenzer and the depth-hermeneutic method. https://link.springer.com/article/10.1057/pcs.2010.12