Преподавател(и):

проф. Мартин Канушев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• Студентите ще познават дискурсивните практики на модерната психиатрия, право и педагогика; условията за възможност за конституиране на криминалното и девиантното поведение; генеалогията на болничната и образователната институция. Те ще разполагат със системно знание за възникването и организацията на престъпността, както и за принципите на съществуване на затворническата институция. Ще разбират произхода, постъпателното развитие и актуалното състояние на различните модалности на властта и форми на изключване, които съществуват в съвременните общества.

2) могат:

• Студентите ще изградят задоволителна компетентност за особеностите на съвременните психиатрични, наказателни и педагогически практики; ще притежават личностни умения за позитивна ориентация в дейността на образователната, болничната и затворническата институция. Те ще разбират нормативните граници между законно и престъпно действие, нормално и патологично състояние, „правилно” и девиантно поведение. Ще разполагат с набор от емпирични техники за анализ и интерпретация на формите на изключване в различните институционални и организационни структури.

Предварителни изисквания:

Да притежават бакалавърска степен по хуманитарна специалност.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Какво представлява курс лекции по социология на формите на социално изключване? Предмет, понятия и методи. Социална норма и девиантност. Нормативни системи и граници на тяхната ефективност. Социологическа диагностика.
2. Норма и патология. Проблемът за аномията. Социална структура и аномия. Граници на нормата и процесът на интериоризация на нормативните редове. Безсъзнателни механизми на неутрализация на социалните норми.
3. Социален ред и власт. Юридико-политическо, икономическо и социологическо схващане за властта. Форми на легитимно господство. Закон, господство и подчинение. Дисциплина и юридическа власт. Поява на правото за нормализиране. Правилото и нормата.
4. Лудост и безумие в класическата епоха. Закодиране на лудостта като социална опасност и като душевна болест. Понятието “опасен индивид” във втората половина на ХІХ-ти век. Възникване и трансформации на модерната психиатрия. Етиология на лудостта.
5. Невменяемост и ненаказуемо престъпление. Престъпно поведение и душевна болест. Болест, оздравяване, здраве. Норма, средна и отклонение. „Патологичното” според медицинската власт и според съдебната власт. „Голямото затваряне”.
6. Раждането на психиатричната клиника. Опити и фигури на лудостта. Отношенията между лекари и болни. Връзката между истина и справедливост. Свобода, лудост, престъпление. Медикализация и алиенация. Възникване на “анормалното” поведение. Публична хигиена.
7. Правото като социален регулатор. Морал и право. Правната норма - произход и социални условия за възможност. Приложение на правните норми във всекидневните отношения. Граници на валидност на правните норми.
8. Престъплението като противозаконно поведение. Престъпление и престъпник според класическото право. Преустройство на наказателното право и правосъдие в края на ХVІІІ-ти век. Унифициране на правните норми и бюрократизиране на юридическата система.
9. Раждането на модерния затвор. От телесност към всеобхватност на санкциите. Затворът – обобщена форма на наказване. Възникване на престъпния субект. Социален статус и ресоциализация на осъдените. Наказание, терапия и въпроса за рецидива.
10. Генезис и развитие на феномена престъпност. Двойствена обективация на престъплението и на престъпника. Рецидив и степен на обществена опасност. Организираната престъпност и нейната превенция. За патологичното естество на престъпността.
11. Проблемът за сексуалността. Волята за знание. Употребата на удоволствията – морално проблематизиране, диетика, икономика, еротика. Поява на автономната сфера на желанието. Диспозитивът на сексуалност и възникването на наука за сексуалността.
12. Патологията в полето на сексуалните практики. Вкореняването на перверзиите. Перверзност и порочност. Възникването на периферни сексуалности. Здраве и аномалия. Сексуални отклонения и сексуални престъпления. Що е психопатология?
13. Детството и анормалното поведение. Възраст, кръвосмещение, социална опасност. Лекари, родители и деца. Патологична отговорност и медикализиране на детската сексуалност. Нова организация на семейното пространство. Естествено и публично възпитание.
14. Образователната система и форми на изключване. Социално и епистемологично свързване на детството с отклонението и престъплението. Детството – условие за генерализирането на психиатричното знание. Възникване на специализирани институции за “работа с деца”.
15. Самоубийството – една строга патологична форма. От суверенната власт към властта над съществуването: право над смъртта срещу управление на живота. Био-власт и расизъм. Съвременната социология и коституирането на ново понятие за патология.

Литература по темите:

А г а м б е н, Д. 2004. Homo Sacer. Критика и Хуманизъм, София.

Арент, Х. 2004. Айхман в Йеросалим: Бележки за баналността на злото. Сиела, София.

Бекария, Ч. 1993. За престъпленията и наказанията. ТедИна, Варна.

Бурдийо, П., Вакан Л. Ж. Въведение в рефлексивната социология. ИК “Критика и Хуманизъм”, София, 1993.

Бъргър, П., Т. Лукман. 1996. Социалното конструиране на реалността. ИК “Критика и хуманизъм”, София.

Вебер, М. 1992. Социология на господството. Социология на религията. УИ ”Св. Климент Охридски”, София.

Голдберг, Д., Бенджамин, С., Ф. Крийд. 1999. Психиатрия в медицинската практика. Българска психиатрична асоциация, Фондация Невронауки и поведение, София.

Долапчиев, Н. 1994. Наказателно право. Издателство на БАН, София.

Дъглас, М. 2001. Как мислят институциите. Издателство Фама, София.

Дюркейм, Е. 1999. Самоубийството. Социологическо изследване. Женифер - Хикс, София.

Енциклопедия по психология. 1998. Наука и изкуство, София.

Закон за изпълнение на наказанията. 2005. Сиби, София.

Кангилем, Ж. 1994. Нормално и патологично. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Канушев, М. 2008. Социалното конструиране на девиантния субект. Критика и хуманизъм, София.

Ломброзо, Ч. 1999. Престъпникът. Криминална типология. Екстрем, София.

Международна класификация на болестите – 10-та ревизия, Глава V, Категории F00 – F99, Психически и поведенчески разстройства, Клинични описания и диагностични указания, 2003, Национален център по обществено здраве, Българска психиатрична асоциация, София.

Мюра, Л. 2003. Клиниката на доктор Бланш. Меридиани, София.

Наказателен кодекс. 2005. Сиела, София.

Наказателно-процесуален кодекс. 2005. Сиела, София.

Ненов, И. 1990. Наказателно право на България. Наука и изкуство, София.

Павлов, С. 1989. Наказателен процес на България. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Паликарски, М. 1992. Наказателно-изпълнително право на България. Легакон, София.

Престъпления и осъдени лица. 1993-2005. НСИ, София.

Постел, Ж. 2000. Речник по психиатрия и клинична психопатология. ЕА, Плевен.

Торбов, Ц. 1992. История и теория на правото. БАН, София.

Фотев, Г., (съст.). 2005. Социология на отклоняващото се поведение. Просвета, София.

Фуко, М. 1992. Генеалогия на модерността. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Ф у к о, М. 1993. История на сексуалността. Волята за знание. ЕА, Плевен.

Ф у к о, М. 1996. История на лудостта в класическата епоха. ЕА, Плевен.

Фуко, М. 1997. Власт. Критика и хуманизъм, София.

Ф у к о, М. 1998. Надзор и наказание. Раждането на затвора. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Фуко, М. 2000. Анормалните. Цикъл лекции в Колеж дьо Франс, 1974-1975. ЛИК, София.

Хабермас Ю. 1995. Структурни изменения на публичността. Наука и изкуство, София.

Ясперс, К. 1997. Общая психопатология. Практика, Москва.