PHIM010 Историческа семантика
Анотация:
„Историческа семантика“ не е име на утвърдена и призната научна дисциплина. Под това название се разбират две научни програми, разработени в рамките на две влиятелни съвременни научни школи: 1) историята на социално-историческите понятия на германския историк Райнхарт Козелек и 2) историята на политическите идеи на Питър Ласлет, Куентин Скинър, Джон Покок (т. нар. „Кеймбриджка школа“). Концепциите на тези две школи са на границата между философията и някои специални исторически дисциплини. Най-напред основните идеи и постиженията на двете школи се представят поотделно, а след това се прави сравнение между тях. Най-напред се изясняват философските основания на двете научни програми. В единия случай това е философската херменевтика на Ханс-Георг Гадамер, а в другия теорията на значението, развита в късната философия на Лудвиг Витгенщайн. След това се посочва кои са сферите на приложение на развитите в двете школи подходи за изследване на историческите промени на понятийни структури и накрая чрез примери се показва как се прилагат тези подходи. Накрая се прави сравнение между двете школи, а в заключителната част се разглеждат примери на прилагане на историческа семантика в българската научна литература. Надеждата е, че студентите ще се научат не само да използват методите, развити в двете школи, но и да се отнасят рефлексивно и критично към подвеждащи понятийни клишета, загнездили се в публичната реч.
Преподавател(и):
проф. Христо Тодоров д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
• какво означава „историческа семантика“;
• кои са основните идеи и подходи в историята на понятията на Райнхарт Козелек;
• кои са основните идеи и подходи в „Кеймбриджката школа“ (Скинър, Покок, Ласлет);
• какво е мястото на „историческата семантика“ в българската хуманитарно-научна практика.
2) могат:
• да обяснят какво означава „историческа семантика“;
• могат да различават идеите и походите в школата на Райнхарт Козелек и тези в „Кеймбриджката школа;
• могат да намират области на приложение и да прилагат адекватно в тях подходите на тези две школи;
• могат да се отнасят рефлексивно и критично към устойчиви понятийни клишета в публичния език.
Предварителни изисквания:
Студентите да са придобили бакалавърска степен.
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Литература по темите:
ГАДАМЕР, ХАНС-ГЕОРГ: История и херменевтика, София 1994.
ГАДАМЕР, ХАНС-ГЕОРГ: Истина и метод, София 1997.
ВИТГЕНЩАЙН, ЛУДВИГ: Избрани съчинения, София 1988.
ИЗЕР, ВОЛФГАНГ: Обхватът на интерпретацията, София 2004.
ЗНЕПОЛСКИ, БОЯН: Херменевтически парадигми, София 2004.
КОЗЕЛЕК, РАЙНХРТ: Пластовете на времето, София 2002.
КОЗЕЛЕК, РАЙНХРТ: Студии по история на понятията, София 2007.
КЬОСЕВ, АЛЕКСАНДЪР: Караниците около четенето (Научни дискусии, публични дебати и институционални конфликти около природата и състоянието на четенето 1960-2012 г.) София 2013.
ТОДОРОВ, ХРИСТО: Работа върху понятията, София 2011.
ХРАНОВА, АЛБЕНА: Историография и литература: За социалното конструиране на исторически понятия и Големи разкази в българската култура XIX-XX век, т. 1 и 2, София 2011, 2012.
ЯУС, ХАНС РОБЕРТ: Исторически опит и литературна херменевтика, София 1994.
POKOCK, JOHN: Political Thought and History: Essays on Theory and Method, Cambridge University Press 2009.
SKINNER, QUENTIN: “Meaning and Understanding in History of Ideas” – In: History and Theory, Vol. 8, No 1 (1969).
SKINNER, QUENTIN: “A Genealogy of Modern State” – In: Proceedings of the British Academy, 162, 2009.