MUSM253 Вокална/инструментална методика I част

Анотация:

Курсът се състои от 30 часа разпределени в рамките на един семестър и е предназначен за студенти от Магистърска програма „Музикално изпълнителско майсторство". Курсът има за цел да формира и развие у студентите изпълнителски и преподавателски умения в тяхната бъдеща евентуална преподавателска дейност. Насочеността е към теоретично и практично изясняване на методически похвати, свързани с моделите на обучение, както и изграждането на наблюдателност, изпълнителски умения, сценично поведение, стремеж към усъвършенстване.

Курсът се стреми към:

• Формиране на специалисти с висока обща и специална култура и задълбочени знания за формата и методите на вокалната и инструменталната педагогика.

• Запознаване на студентите с основните методически принципи на обучението и общоприетата научна терминология при овладяване на певческия или инструменталния процес.

• Чрез вокалната или инструменталната методика се разширяват музикално педагогическите познания на студентите и се придобиват творческо-изпълнителски умения, необходими за контрол и самоконтрол в работата.

прочети още
Класическа музика

Преподавател(и):

доц. Ангел Заберски  д-р
гл. ас. Илиян Парасков  д-р
почетен професор Етиен Леви  д-р
проф. Милена Шушулова-Павлова  д-р
 Наталия Афеян  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• Теоретично и практично методически похвати, свързани с моделите на обучение по пеене или инструмент.

2) могат:

• Да използват познанията си в практическа преподавателска дейност.

Притежават наблюдателност, изпълнителски умения, сценично поведение, стремеж към усъвършенстване. Владеят изпълнителски и преподавателски практики за бъдеща дейност като учители или преподаватели на студенти и ученици по инструмент или пеене, както в средните училища, така и във висши такива.
Предварителни изисквания:
Да имат завършени необходимото обучение на бакалавърско ниво от първа до осма част по пеене или инструмент.

Да са изучавали музикално-теоретични дисциплини и курсове по солфеж и теория на музикалните елементи, хармония, полифония.

Да имат завършени първите две части по музикално майсторство от първи и втори семестър на магистърската си програма по музика.

Да са минимум в трети семестър на програмата.

Да имат желание да се обучават по методика на преподаването по пеене или инструмент.



Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. Цели и задачи на вокалната педагогика. Възпитателни функции на педагога. / ОБЩЕСТВЕНО-КУЛТУРНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ПИАНОТО Развой на клавирното изкуство
  2. Физиология на гласовия апарат. Строеж и механизъм на гласа. / Клавирната техника като психична функция
  3. Дишането като двигател на гласа. Видове певческо дишане. Начини на постигане. / Пръстовка Легато и етакато Ритъм и такт Музикална динамика Темпо и агогика Музикална фразировка Музикална орнаментика Педализация
  4. Гласообразуваща функция на ларинкса. Принципи на действие на гласови гънки. / СТИЛ В КЛАВИРНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ Тонът на пианиста Артистично изпълнение Интерпретация
  5. Атака на звука. Видове атака на звука. / ПИАНИЗЪМ И ПСИХИКА Разучаване и овладяване на музикалнатг творба Учене и изпълнение на памет Разпределение на работното време Преподавателят по пиано като специалист, педагог и човек
  6. Определяне на вида и характера на гласа. Регистри. Диапазони. / ОБУЧЕНИЕ ПО ПИАНО Цели на обучението по пиано Урокът по пиано Възпитание чрез музика
  7. Резонаторна система. Ролята на надглотисовата резонаторна тръба. / Конкретност и яснота Индивидуален подход при обучението Активност на ученика
  8. Контрол над постановката на гласа. Координация на мускулни и слухови усещания / НАЧАЛНО ОБУЧЕНИЕ Запознаване с клавиатурата и нотното писмо Постановка на ръцете Свирене по ноти
  9. Преходни тонове в мъжките и женски гласове. / Грижи за развитието на музикалността на ученика Развитие на слуха Развитие на ритмичното чувство Развитие на музикалната памет Развитие на музикално-емоционална отзивчивост
  10. Изравняване на регистрите. Ролята на закриването, като защитен механизъм на гласа. / Техническо развитие на ученика Постановка на ръцете
  11. Физиологически и акустичен критерий при първите стъпки на вокално техническо обучение / Учебният материал през началния етап на обучението Начална школа за пиано
  12. Работа над звука при различните гласове. / Етюди, пиеси, сонатини Технически упражнения
  13. Оформяне на тоновете от средния и нисък регистър. / Разучаване на музикалната творба
  14. Оформяне на тоновете от висок регистър. / Художествено оформяване на музикалната творба
  15. Семинар

Литература по темите:

Препоръчителна литература по вокална методика:

• Жекова К. Практическа вокална методика- МАФК Пловдив

• Максимов И. Основи на фониатрията. Медицина и физкултура. София 1983

• Дмитриев Л. Основи на вокалната методика, Москва, 1962

• Орукин Е., От нешколувания тон, до високото певческо майсторство. Наука и изкуство, София, 1963

• Боварян А., Вокално- постановъчна работа в жанровата музика, София, 2007

Препоръчителна литература по китара:

• Панайотов, П. Гами и технически упражнения за китара. „Музика“, София, 1987, 57 с.

• Панайотов, П. Школа за китара. „Музика“, София, 1988, 136 с.

• Панайотов, П. Школа за електрическа китара. „Музика“, София, 1988, 166 с.

• Панайотов, П. Методически виждания за началното обучение по китара. Сп. Музикални хоризонти, кн. 10, София, 1988, с. 28–33.

• Панайотов, П. Леки пиеси за китара. „Музика“, София, 1989, 60 с.

• Панайотов, П. Концертни етюди и пиеси за китара. „Музика“, София, 1989, 50 с.

• Панайотов, П., Г. Мирчевски Кънтри и блус за китара. „Музика“, София, 1989,

• 48 с.

• Панайотов, П. Леки етюди за китара. „Музика“, София, 1990, 64 с.

• Панайотов, П. Звукоизвличане, апликатура и артикулация при класическата китара. Сп. Музикални хоризонти, кн. 9 – 10, София, 1991, с. 78–88.

• Панайотов, П. Школа за китара (второ преработено издание). „Музика“, София, 1993, 140 с.

• Панайотов, П. Начална школа за китара Anfangsschule fur Gitarre. „Пан стил“, София, 1994, 60 с.

• Панайотов, П. Методика на обучението по китара. „Пан стил“, София, 1995, 106 с.

Препоръчителна литература по методика на обучението по пиано:

Куртева, М. Методика на обучението по пиано. (за ХІІ клас на СМУ) С., Музика, 1981.

Куртева, М, Джулия Ганева. Методическо ръководство по пиано. С., Музика, 1982.

Куртева, М. Методика на обучението по пиано. (за ХІІ клас на СМУ) 2 изд. С., Музика, 1987.

Куртева, М. Методическо ръководство по пиано (учебно пособие за ДМШ и СМУ) 2 изд. С., Музика, 1988.

Куртева, М. Методика на клавирното обучение. С., Музика, 1994.

Куртева, М. Началното обучение по пиано. 2006.

Пелишек, П. Из практиката на клавирния педагог. сп. Българска музика. 1957/5-6, с. 45-48.

Янкова, Т. За отношението между субективния и обективния фактор при музикалното изпълнителско изкуство. сп. Българска музика, 1965/4, с.14-17.

Янкова, Т. Психичното начало в изпълнителското изкуство. С., Наука и изкуство, 1967.

Янкова, Т. Клавирното изкуство. Монография, 2 основно преработено и допълнено издание. С., Наука и изкуство, 1971, (І издание 1959).

Янкова, Т. Възходът на клавирното изкуство. сп. Музикални хоризонти, 1974/7, с. 63-71.

Янкова, Т. За съвременния стил на клавирната интерпретация. сп. Музикални хоризонти, 1976/5, с.133-140.

Стоянов, А. Избрани съчинения. (отг. ред. Ст. Стоянов) С., БАН, 1972.

Горанова, П. Клавирното изкуство в България. С., Вулкан - 4, 1999.

Вълчанова, В. Методика на обучението по пиано в ДМШ. Под редакцията на Т. Янкова, С., Наука и изкуство, 1973.

Вълчанова, В. Формирането на педагога пианист. (Методическо ръководство) С., Музика, 1982.

Вълчанова, В. Методика на обучението по пиано. С., Наука и изкуство, 1984.

Средства за оценяване:

Активността на студента през семестъра и самостоятелно осъществената дейност по организацията на урок, постоянна работа по методика, проект, музикален семинар, майсторски клас или концерт. Представянето на активността и извършените от студентите дейности следва да бъдат оценени спрямо качеството на реализацията и публичния ефект на организираното от тях обучение.