POLM204 Организация на международната сигурност

Анотация:

Програмата е изградена въз основа на съвременните схващания за организацията на международната сигурност, същността на международните отношения и на концепцията за “широкото” разбиране на понятието “сигурност” в политиката в глобален, континентален, регионален и национален мащаб.

Учебният материал по дисциплината е изграден в цикъл от 15 лекции, в които базисното е анализът на организацията на международната сигурност и основните рискове и предизвикателства пред сигурността на България, на региона, в който тя се намира и на политическите съюзи, в които тя членува.

ОБЕКТ НА УЧЕБНАТА ДИСЦИПЛИНА са основните съвременни измерения и организацията на международната сигурност в концептуален и практически (приложен) аспект.

ПРЕДМЕТ НА УЧЕБНАТА ДИСЦИПЛИНА са предизвикателствата и рисковете в съвременната система на международна сигурност и тяхното въздействие върху българската система за национална сигурност.

МЕТОДОЛОГИЯТА НА УЧЕБНАТА ДИСЦИПЛИНА включва методите системен анализ и синтез, историко-сравнителен метод, многофакторен анализ, моделиране.

Основни форми на обучението са лекциите и дискусиите.

Лекциите целят запознаване на студентите с основните теоретични проблеми.

ЦЕЛТА НА ОБУЧЕНИЕТО по учебната дисциплина е да се развият основните елементи за мислене в областта на международната сигурност и международните спорове, конфликти и кризи, а така също известна способност за самостоятелно ориентиране и вземане на решения по в инсттуции и проблеми в тази важна област на управлението.

ОСНОВНИ ЗАДАЧИ НА ОБУЧЕНИЕТО СА:

- изучаване на общите теоретични положения и практически аспекти на международната сигурност, външната политика и политиката за сигурност и отбрана.

- въвеждане в съвременните възгледи за международните отношения и сигурността.

- запознаване със структурните елементи на системата за международна сигурност и на тяхното взаимодействие със системата за национална сигурност.

- изучаване на състоянието и перспективите за развитието на международните отношения и международната сигурност.

- осмисляне, анализ и критична оценка на регионалната и вътрешната среда на националната сигурност.

- изграждане и развиване на умения за изследване и анализиране на интеграционните проблеми и трансформационните предизвикателства областта на националната сигурност в условията на членството на България в ЕС и НАТО.

прочети още
Дипломация и международни отношения

Преподавател(и):

 Здравко Здравков  

Описание на курса:

Компетенции:

След завършване на дисциплината, обучаемите:

• Ще познават (придобити нови знания):

- за организацията, системата и аспектите на международните отношения и политиката за национална сигурност.

- за въздействието на глобалните и европейските процеси върху националната ни сигурост.

- за водещи проблеми на сигурността в Югоизточна Европа (потенциални заплахи, рискови фактори, отношения).

- за главните съвременни тенденции в международната и националната сигурност и моделите и сценариите за тяхното развитие в бъдеще.

• Ще умеят (изградени нови способности):

- да мислят творчески, критично и системно;

- обективно и правдоподобно да анализират ситуациите, рисковете и заплахите, които съвременните международни спорове, конфликти и кризи оказват върху националната и преди всичко за вътрешната сигурност на страната.

- да познават своевременните варианти на решения в сферата на управлението и защитата на сигурността на страната.

- да постигат самоусъвършенстване и развитие на уменията си чрез самостоятелна работа, самообучение и вътрешен самоконтрол.


Предварителни изисквания:
За да извлекат полза от дисциплината и да могат да се ориентират рационално и ефективно в нейната тематика, от студентите се изискват само някои съвсем предварителни знания от проблематиката на международните отношения, от същността и съдържанието на сигурността и някои схващания за важността на процесния подход и системното мислене.

Курсът е построен така, че новите знания се надграждат, дава се задание за запознаване с някои принципиално важни научни и политологични книги и статии, така че студентите ще навлизат постепенно, без да изпитват познавателен дискомфорт.



Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Литература по темите:

Сундзъ, Удзъ, “Трактати за военното изкуство”, С., “Шамбала”, 1995 г.

Хенри Кисинджър, “Дипломацията”, С., “Труд”, 1997 г.

Збигнев Бжежински, “Изборът”, С., “Обсидиан”, 2004 г.

Франсис Фукуяма, “Краят на историята и последният човек”, С., “Обсидиан”, 1993 г.

Франсис Фукуяма, “Доверие”, С., “Рива”,1997 г.

Пол Кенеди, “Възход и падение на Великите сили”, С., “Св. Г. Победоносец”, 1997 г.

Самюъл Хънтингтън, “Сблъсъкът между цивилизациите”, С., “Обсидиан”, 1999 г.

Джоузеф С. Най, “Международните конфликти", С., “Прагма”, 1998 г.

Алвин Тофлър, “Tретата вълна”, С., “Обсидиан”, 1991 г.

Джереми Рифкин, “Европейската мечта”, С., „Обсидиан”, 2005 г.

Кейлъб Кар, “Уроците на терора”, С., “Обсидиан”, 2001.

Робърт Кейгън, “За рая и силата”, С., “Обсидиан”, 2003 г.

Еманюел Тод, “Залезът на империята”, С. “Албор”, 2003 г.

Робърт Каплан, “Политиката на воuна”, С., “Сиела”, 2002 г.

Мануел Кастелс, "Информационната епоха: икономика, общество и култура", “Възходът на мрежовото общество“, Том I, C., "ЛИК", 2004 г.

Цветан Тодоров, “Новият световен безпорядък”. С., “Изток-Запад”, 2003.

Цветан Тодоров, “Страхът от варварите”. С., “Изток-Запад”, 2009.

Джереми Рифкин, “Европейската мечта”, С., „Обсидиан”, 2005 год.

Тимоти Гартън Аш, “Свободният свят. Америка, Европа и изненадващото бъдеще на Запада”, С., „Обсидиан”, 2005 г.

Мартин Олброу, “Глобалната епоха”, С., “Обсидиан”, 2001 г.

Брайън Майкъл Дженкинс, “Непобедимата нация”, С., „Сиела”, 2007 г.

Наоми Клайн, "Без Лого: Прицелване в брендовите тирани", С., “Елементи”, 2005 г.

Джордж Сорос, “Ерата на погрешимостта”, С., „Сиела”, 2007 г.

Майкъл Шуър, „Анонимен”, “Имперската надменност”, С., ИК „Новелон”, 2007 г.

Том Бърнет, Алекс Геймс, “Кой управлява света?”, С., ИК „Хермес”, 2007 г.

Марк Ленард, “Защо Европа ще управлява XXI век”, С., „Обсидиан”, 2005 г.

Йохан Норберг, "Финансовият крах”, С., ИК „МаК”, 2010 г.

Алексей Петров, “Тероризъм и системи за сигурност”, С., УНСС, 2005 г.

Димитър Йончев, “Разузнаване”, С., “ФИДЕС Ай енд Кей”.

Тодор Трифонов, Асен Пейчев, “Тероризмът”, С., Фондация “Национална и международна сигурност”, 2003 г.

Тодор Трифонов, Георги Ралчев, “Специалните служби – теория и практика”, С., Фондация “Национална и международна сигурност ”, 2001 г.

Йордан Дойков, “Политическото решение. Механизъм за вземане на решение по националната сигурност“, С., ИК „Кота”, 2007 г.

Научен център за Българска национална стратегия, "България през двадесет и първи век", "Българска национална доктрина", Първа част, 1997 г., Втора част, 1998 г.

Николай Слатински, “Националната сигурност – аспекти, анализи, алтернативи”, С., “Българска книжница”, 2004 г.

Николай Слатински, “Измерения на сигурността”, С., “Парадигма”, 2000 г.

Николай Слатински, “На вниманието на Г-н Президента, 2002 - 2006”, София, “Изток - Запад", 2008 г.

Николай Слатински, “Ирак. Така съветвах президента”, Велико Търново, Издателство "Фабер", 2009 г.

Николай Слатински, “Петте нива на сигурността”, С., Военно издателство, 2010 г.

Николай Слатински, “Сигурността - същност, смисъл и съдържание”, С., Военно издателство, 2011 г.

Средства за оценяване:

Форми на контрол: - писмен изпит - защита на курсова работа.

Възможни теми за курсови работи:

Еволюция във възгледите за сигурността след Студената война.

Сигурност на Системата и Система на Сигурността.

Сигурност и суверенитет в началото на 3-то хилядолетие.

Национална сигурност и национални цели, ценности и идеали.

Предизвикателства пред националната сигурност на България.

Икономическата криза и кризата на националната сигурност.

НАТО и необходимостта от собствена система за национална сигурност.

Специалните разузнавателни служби и националната сигурност.

Сигурност и престъпност: силата на правото или правото на силата.

Глобализация на организираната и Организация на глобализираната престъпност.

България във външната политиката на САЩ: партньор или сателит;

Конфликтите в Югоизточна Европа – преодолими или перманентни.

Глобални предизвикателства към националната държава.

Перспективи пред еднополюсния геополитически модел.

Перспективи пред свръхлибералния геоикономически модел.

Ирак – поуки и перспективи от една война.

Тероризмът – причина или следствие в международната сигурност.

Тероризъм или Борба за национално освобождение.

Екологичните проблеми или възможно ли е Устойчивото развитие.

Управление при извънредни ситуации като кризисен мениджмънт на държавата.

Сблъсък и-или сътрудничество на цивилизациите.

Демографските проблеми – криза или катастрофа.

Трафикът на хора/наркотици/оръжие: икономическа принуда/икономически интерес.

България - регионална сила: утопия или перспектива.

Приоритетите – Балканите или Централна Азия, Македония или Ирак.

САЩ и Европа – “разширяването” на Атлантическия океан.

Бъдещите войни – за стратегически ресурси и/или идентичност.