Професионална автобиография:

Димитър Трендафилов Йончев е български политик, виден функционер на БКП и БСП, един от създателите на Българската евролевица, университетски преподавател, почетен професор на Нов български университет.

Роден е на 4 ноември 1944 г. в грл Павликени, народен представител в Седмото велико народно събрание и в 36 обикновено народно събрание.

Завършва висше военно-гражданско образование във Народно военно училище „Васил Левски“, Велико Търново през 1967 г. със специалност „инженер по ДВГ“, лейтенант. През 1962 - 1990 служи в Българската народна армия. Полковник.

Делегат е на 14 конгрес на БКП, където е избран за член на ръководството на партията, а после и за неин заместник-председател. Участва в работата на Кръглата маса. Съосновател е на Обединението за социална демокрация в БСП. През 1997 г. напуска БСП и участва в създаването на Българската евролевица.

През периода 1990-1994 е депутат в НС.

Председател и заместник-председател на Комисията по национална сигурност в 7-то велико народно събрание и в 36-то народно събрание.

От 1995 до момента е председател на фондация „Демокрация и сигурност“, а от 2003 г. - и председател на Управителния съвет на сдружение „Балкански форум по сигурността“.

Дисертация за звание кандидат на философските науки (сега: доктор по философия), защитена в Москва през 1978 г.; дисертация за доктор на икономическите науки, защитена през 2002 г.

Преподавател във висшето образование от 1978 г. досега, включително във Военната академия „Г. С. Раковски“ и Академията на МВР. Професор в департамент „Национална и международна сигурност“ на Нов български университет, където води курсовете „Теория на разузнаването“, „Културна антропология на насилието“, „Секретология“ и „Обща теория на сигурността“ и др.

Доцент от 1988 г.; професор от 2005 г.; академик (действителен член) на Всемирната академия по комплексна безопасност от 2005 г.

Председател на Специализирания научен съвет по военни науки на ВАК до разтурянето на ВАК, ; член на Специализирания научен съвет по национална сигурност и на Специализирания научен съвет по наукознание и защита на информацията на ВАК, до разтурянето на ВАК, член на Акредитационния съвет на НАОА до 2014 г..

На 24 януари 2012 г. е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за приноса му в създаването и утвърждаването на програмите на департамент „Национална и международна сигурност“.[1]

Библиография

Монографии

• „Военно-техническият прогрес в Българската народна армия“ (1988)

• „Отсъстващият образ“ (1990)

• „Теория на скритото присъствие“ (2002)

• „Актуални проблеми на образователната наука по въпросите на сигурността“ (2002)

• „Разузнаване“ (2005)

• „Равнища на сигурност“ (2006)

• „В търсене на сигурността“ (2014).

Публикации:

Военно-техническият прогрес в Българската народна армия, Военно издателство, С., 1988 г.

Отсъстващият образ Изд. Народна култура, С., 1990 г.

Теория на скритото присъствие, Демокрация и сигурност, С., 2002 г.

Актуални проблеми на образователната наука по въпросите на сигурността, Демокрация и сигурност, С., 2002 г.

Разузнаване, Демокрация и сигурност, С., 2005 г.

Равнища на сигурност, НБУ, С.,2008 г.