Преподавател(и):

проф. Боян Манчев  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

Основни познания върху художествените практики от втората половина на XX век до днес.
Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Възникване на понятието за съвременно изкуство
2. Модерно и съвременно изкуство
3. Възникване на понятията за модерно и съвременно изкуство. Шарл Бодлер, Клемент Грийнбърг.
4. Медии на модерното и съвременното изкуство.
5. Семинар върху "Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост" на Валтер Бенямин.
6. Фотографията и киното като медии на модерното и съвременното изкуство. Сюзън Зонтаг, "За фотографията"
7. Тема 7
8. Тема 8
9. Семинарно занятие върху "Фотоувеличение" на Антониони. Отношение между медиите на киното и фотографията.
10. Семинарно занятие върху видеоарт и творчеството на Нам Джун Пайк.
11. Понятието за безформено в съвременното изкуство.
12. Пърформанс арт и перформативни техники в съвременното изкуство.
13. Краят на модернизма?
14. Дематериализация на произведението на изкуството.
15. Тема 15

Литература по темите:

[1]. Жан-Пиер Вернан

– Всемирът, боговете, хората;

– Мит и мислене при древните гърци;

– Индивидът, смъртта, любовта

[2]. Марсел Мос – “Техниките на тялото”

[3]. Платон – “Федър”, “Пир”

[4]. Аристотел – За душата

[5]. Томас Хобс – Левиатан

[6]. Барух Спиноза – Етика

[7]. Анри Фосийон – Животът на формите

[8]. Морис Мерло-Понти – Видимото и невидимото

[9]. Жорж Кангилем – Нормално и патологично

[10]. Мишел Фуко – История на сексуалността, Анормалните

[11]. Жан-Люк Нанси – Corpus, София: ЛИК, 2003.

[12]. Б. Манчев – Невъобразимото. Опити по философия на образа, София: НБУ, 2003.

[13]. Б. Манчев – Тялото-Метаморфоза, София: Алтера, 2007.

[14]. Ани Васева – Театър и истина, София: Метеор, 2020.

[15]. Аристотел, „За поетическото изкуство“, прев. Александър Ничев, Наука и изкуство, София, 1975

[16]. Арто, Антонен, „Театърът и неговият двойник“, прев. Христо Буцев, Наука и изкуство, София, 1985.

[17]. Арто, Антонен, „Тараумара. Революционни послания”, прев. Красимир Петров, Анна Ватева, Агата, София, 2019.

[18]. Батай, Жорж, „Еротизмът“, Критика и хуманизъм, прев. Антоанета Колева, София, 1998.

[19]. Бъроуз, Джонатан, „Наръчник на хореографа“, прев. Ани Васева, Метеор, София, 2017.

[20]. Васева, Ани, „Що е то съвременен танц“, Метеор, София, 2016.

[21]. Дидро, Дьони „Парадокс за актьора”, в „Естетика и теория на изкуството”, съст. Кръстьо Горанов, прев. Катерина Киселова, Наука и изкуство, София, 1981.

[22]. Крейг, Гордън, „Избрани произведения”, съст. Елисавета Сотирова, прев. Цветелина Николова, Наука и изкуство, София, 1987.

[23]. Лесинг, Готхолд Ефраим, „Хамбургска драматургия”, прев. Любомир Огнянов, Наука и изкуство, София, 1958.

[24]. Нанси, Жан-Люк, Corpus, прев. Боян Манчев, ЛИК, София, 2003.

[25]. Хегел, Георг Вилхелм Фридрих, „Естетика“, прев. Генчо Дончев, БКП, София, 1967.

[26]. Butler, Judith, Excitible Speech. A Politics of the Performative, Routledge, 1997.

[27]. Caillois, Roger, Man, Play and Games, transl. Meyer Barash, University of Illinois Press, 2001.

[28]. Goldberg, Roselee, Performance Art. From Futurism to the Present, Harry N. Abrams, Incorporated, New York, 1988.

[29]. Schechner, Richard, Performance Theory, Routledge, 1988.