Преподавател(и):

гл. ас. Росица Гичева  д-р
доц. Наталия Христова  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• основни възгледи за ролята на културното наследство като национално богатство; като фактор за формиране на съвременната етническа, национална и европейска идентичност на българите;

• емблематични паметници на културното наследство в София от древността до съвремието.

2) могат:

• да представят паметници на културното наследство; да анализират тяхното място и роля в градската среда;

• да създават презентации за паметници на културното наследство в градска среда в контекста на културния туризъм.

Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Въведение в работата по курса: тематика, форми на провеждане на занятията, форми на оценяване, електронният курс в MOODLE, електронни задания за оценяване
2. Културното наследство като национално богатство, като ресурс за повишаване на БВП; като фактор за формиране на съвременната етническа, национална и европейска идентичност на българите.
3. Кратка история на град София. Паметници от праисторията и предримската епоха. Музеят за история на София.
4. Паметници от Сердика, ІІ-ІІІ в.: крепостна стена, порти, форум, централни сгради, каптаж и терми, акведукт, крайградски вили.
5. Паметници от Сердика, ІV-VІ в.: императорския дворец на Константин Велики, Ротондата „Св. Георги”, базиликата „Св. София”, Сердикийските некрополи.
6. Теренно наблюдение: паметници на античното културно наследство в София
7. Средновековният Средец, организиран по модела на римска Сердика и ползващ много от римските сгради и крепостни стени. Средновековните стенописи в ротондата „Св. Георги”. Средновековните църкви „Стара Св. Петка”, „Св. Никола Мирликийски”, Боянската църква.
8. София под османската власт: разноетничен град от турци, българи, евреи, арменци, дубровнишки търговци - специфични религиозни постройки, занаяти, артефакти и културни навици. Османско културно наследство в София: Бююк джамия (сградата на Археологическия музей), джамията Баня баши, Черната джамия (храма „Св. Седмочисленици”). Православни паметници: църква „Св. Петка Самарджийска”, Драгалевски манастир, Кремиковски манастир.
9. Теренно наблюдение: паметници на православната средновековна култура и османски паметници в София
10. Обществени сгради в София от 1910-те – 1920-те години.
11. Паметници за руско-турската война в София и страната.
12. Обществени сгради и монументална скулптура в градска среда от 1930-те – 1940-те години.
13. Архитектурна София в годините на социализма
14. Монументалната скулптура в съвременната градска среда.
15. Семинар със студентски презентации: Паметници на културата в съвременната градска среда – като пространствени форми в градския дизайн и като пространства за общуване на съвременните хора с древните, както и между съвременните граждани и гости на града.

Литература по темите:

Основна:

• Станчева, Магдалина. София: от древността до нови времена, София, Издателство на НБУ, 2009.

• Дюлгерова, Нина (ред.). София – 130 години столица на България (сборник статии). – електронно издание http://sofiaculture.bg/130/index.php?load=nforum

• Казаларска, Св. Музеят на комунизма между паметта и историята, политиката и пазара. УИ” Св. Климент Охридски”, С., 2013.

• Вуков, Н. „Пост-социалистически идентичности – трансформации и репрезентации: кпантигенти паралели между България и Румъния. В: Български фолклор, 2009, бр. 1, 15-35.

• Вуков, Н. Монументалните репрезентации в пропагандата на комунистическия режим в България (1944-1989) – В: Знеполски, И. (съст.) История на Народна Република България: Режимът и обществото. Сиела, 2009, 595-314.

• Тенев, Д. Тристахилядна София и аз между двете световни войни. Издателска къща “Ласка”, С., 1992.

• Мирчев, П. СОФИЯ тъжна и весела. Издателство “Отечество”. С., 1988.

• 120 години София

Допълнителна:

• Бобчев, Сава. Сердика: Материали за изучаване топографията, устройството на архитектурата на града, пространна карта на Сердика, София 1943 г., Печатница придворна.

• Бобчев, Сава. Къде е била резиденцията на император Константин Велики в Сердика, интервю от 1982, Арх и Арт Форум, брой 28/15.07.2010 г. - http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=668&rub_id=rub_all&issue_id=230

• Бояджиев, Стефан; Вера-Надежда Динова-Русева, Георги Бакалов, Марина Младенова. Раннохристиянски храм „Св. София” - премъдрост Божия / The Early Christian Church of St. Sofia – God`s Wisdom. 2 прераб. и доп. изд. С., УИ, 2009.

• Кандарашева, И. Стенописите от първия живописен слой в църквата „Св. Георги“ в София. – Старобългаристика, 19, 1995, № 4, 94–113

• Филов, Богдан. Софийската църква „Света София“. С., 1913.

• Филов, Богдан. Софийската църква „Св. Георги“, София 1933 (преиздадена 2005).

• Филов, Богдан. Софийската църква "Света София", сп. "Сердика", бр. 2 от 1937 г. http://stara-sofia.blogspot.com/2013/05/blog-post_20.html

• Чилингиров, Асен. Софийската „Света София“ и нейните мозайки. С., Алфаграф, 2011.

• Ганчев Хр. “София - улици и площади. Планово и обемно- пространствено проучване”, НИПК и ЦПИП-КК, София 1983.

• Ганчев Хр., Дойчинов Гр. “Формиране на старите градски части на София и подходът към тях”, НИПК и ЦПИП-КК, София 1989.

• Ганчев Хр. “Композиция и оптически мащаб на някои архитектурни пространства в централната градска част на София”, Сб. “Проучвания и консервация на паметниците на културата в България”,том II, стр. 77-82, ДИ “Техника”, София 1983.

• Ганчев Хр. “Списък на охраняемите сгради със стилистичните особености на архитектурата на на Арт Ново в центъра на София”, Сп. “Нюзлетър”, № 2’88, стр.21-42, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1988.Gantchev Ch. “List of the preserved buildings with stylistik features of the Art Nouveau Architekture in the Sofia Sity Centre”, Newsletter, N 2 ’88, p.21-43. Deutsche UNESCO Kommission,

• Христова, Н. Специфика на българското „дисидентство”. Власт и интелигенция 1956-1989. Летера, 2005.

• Брумбауер, У. Социалистическият начин на живот. Фабер, 2011.

• Генчева, Р. Е-соц: виртуалните музеи на комунизма в България – В: Дичев, И. и Роме, Ю. (съст.) Нова културна геометрия. Уебмрежовици, културбракониери, киберагитатори. Изток-Запад, 2012, 113-128.

Интернет източници:

Първи виртуален музей “Сердика-Средец-София” - http://sofiamuseum.bg

Сайт на Ротонда „Св.Георги” в София - http://www.svgeorgi-rotonda.com

Кратка история на София - http://sofiaculture.bg/130/index.php?load=istoria

Фейсбук страница на Музей за история на София - https://www.facebook.com/SofiaMuseumHistory

Електронно списание „Пирон”, бр. 4, посветен на съвременния музей:

http://piron.culturecenter-su.org/category/muzeqt-razshirqvane-na-poleto/

Средства за оценяване:

Реферат (писмен) – изб. задача

Презентация – изб. зад.

ТЕСТ – изб. задача

Дискусии – изб. зад.

Финален изпит - Реферат (писмена и устна защита)