PHIB735 Феноменология
Анотация:
Целта на курса е да представи ключови идеи на феноменологията през проблема за отношението между наука и свят в контекста най-напред на ранното схващане за свят на Едмунд Хусерл и на обръщането на това отношение след разгръщането на идеята за жизнен свят. В центъра на вниманието е диалогът Хусерл-Шютц, в който кристализира социологически релевантното и оказало голямо влияние върху съвременната социология схващане на Алфред Шютц за всекидневен живот. Разглежда се и по-широката роля на идеята за жизнен свят за утвърждаване на най-новите, постфеноменологически представи за отношението между наука и всекидневие.
Преподавател(и):
проф. Христо Тодоров д-р
Описание на курса:
Компетенции:
1) знаят: Ще познават най-новото състояние на дебатите по проблемите на отношението между наука и всекидневие и техните корени във феноменологията на жизнения свят.
2) могат: да използват феноменологически или феноменологически повлияни методи и техники за анализа на философски текстове и на практическата логика на всекидневни ситуации.
Предварителни изисквания:
Студентите да имат знания и/или умения: по История на философията и История на социологията и на философията.
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
- Философията като “строга наука”: Хусерловата критика на натурализиращото научно мислене. Ролята на науката за преодоляване на „жизнената нищета”.
- Проблемът за феноменологическия метод. Феноменологическата очевидност.
- Интенционалността като феноменологически проблем. Ноезис и ноема. Хоризонтна структура на съзнанието.
- Феноменологическата редукция. Видове феноменологична редукция. Мерло-Понти: възможно ли е редукцията да се проведе докрай?
- Естествена нагласа и феноменологична нагласа: въпросът за света (“естествено понятие за свят”). Генерален тезис на естествената нагласа.
- Време-съзнание. Проблемът за живото настояще: ретенция-сега-протенция. Репродукцията и въпросът за миналото. Статична и генетична феноменология.
- Интерсубективността или как е възможно другото Аз като източник на интенционална дейност. Радикализиране на проблема за обективността от феноменологична гледна точка. Всекидневен език и феноменологичен език.
- Жизненият свят като полемично понятие. Проблемът за Галилеевата наука. Привилегироване на научната рационалност. Обръщане на отношението наука-свят от гледна точка на проблема за жизнения свят.
- Криза и история. „Историческата редукция” и възможностите за открояване/разбиране на историческите предразсъдъци. Традиция и наука.
- Жизнен свят и обкръжаващи жизнени светове. Промененото отношение „наука-свят” в светлината на проблема за жизнения свят.
- Ранният Хайдегер и херменевтиката на фактичността като контекст на разбирането за жизнения свят.
- Свят и всекидневност от перспективата на Битие и време на Хайдегер.
- Феноменологията на социалния свят на Алфред Шютц: между Вебер, Бергсон и Хусерл. Смисловото изграждане на социалния свят.
- Схващането на Алфред Шютц за жизнения свят като изначално интерсубективен. Какво крие зад себе си разбирането за “симетрична” интерсубективност.
- Концепцията на А. Шютц за множеството реалности. Когнитивен стил на съществуване на съответната реалност. Между “света на сънищата” и “будното Аз”.
Литература по темите:
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:
Вацов, Димитър. Опити върху властта и истината. Издателство на НБУ. София, 2009
Коев, К. 1996. Видимостта. Феноменологични контексти. ИК “Критика и хуманизъм”, София.
Коев, К. Обречени на смисъл. Всекидневността като дискурсивни възможности. Изд. "Обсидиан". София, 2012.
Мерло-Понти, М. Видимото и невидимото. ИК “Критика и хуманизъм”. София, 2001
Мерло-Понти, М. Философът и неговата сянка. ИК “Критика и хуманизъм”. София, 1996.
Събева, Светлана. Пречупената социалност. Преосмисляне на разбиращата социология. Издателство „Изток-Запад”. София, 2010.
Хайдегер, М. Битие и време. Академично издателство „Марин Дринов, София, 2005.
Хусерл, Е. Кризата на европейските науки и трансцеденталната феноменология, (превод Св. Събева), ИК “Критика и хуманизъм”, С., 2002.
Хусерл, Е. ‘Кризата на европейското човечество и философията’ -част I. Критика и хуманизъм 5, 1993.
Хусерл, Е. ‘Кризата на европейското човечество и феноменологията’ - част II. Критика и хуманизъм 5, 1998.
Шютц, А. Чужденецът. ЛиК. София, 1999.
ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:
Бъргър, П. и Т. Лукман. Социалното конструиране на реалността. ИК “Критика и хуманизъм”. София, 1996.
Деянов, Д. “Кризата на европейското човечество и кризата на модерността”. Критика и хуманизъм, кн. 5, 1998.
Деянов, Д. Хуманитаристиката след смъртта на човека. Университетско издателство. Пловдив, 2001.
Събева, С. “Европа като духовна форма и философският свръхрационализъм”. Критика и хуманизъм, 5/1998.
Хайдегер, Мартин. Логика, време и социална аналитика. Социологически проблеми 3-4, 2008.
Щрьокер, Е. Приноси към философията на Хусерл, ИК “Критика и хуманизъм”, С., 2001.