PHIB735 Феноменология

Анотация:

Целта на курса е да представи ключови идеи на феноменологията през проблема за отношението между наука и свят в контекста най-напред на ранното схващане за свят на Едмунд Хусерл и на обръщането на това отношение след разгръщането на идеята за жизнен свят. В центъра на вниманието е диалогът Хусерл-Шютц, в който кристализира социологически релевантното и оказало голямо влияние върху съвременната социология схващане на Алфред Шютц за всекидневен живот. Разглежда се и по-широката роля на идеята за жизнен свят за утвърждаване на най-новите, постфеноменологически представи за отношението между наука и всекидневие.

прочети още
Философия

Преподавател(и):

проф. Христо Тодоров  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

1) знаят: Ще познават най-новото състояние на дебатите по проблемите на отношението между наука и всекидневие и техните корени във феноменологията на жизнения свят.

2) могат: да използват феноменологически или феноменологически повлияни методи и техники за анализа на философски текстове и на практическата логика на всекидневни ситуации.


Предварителни изисквания:
Студентите да имат знания и/или умения: по История на философията и История на социологията и на философията.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. Философията като “строга наука”: Хусерловата критика на натурализиращото научно мислене. Ролята на науката за преодоляване на „жизнената нищета”.
  2. Проблемът за феноменологическия метод. Феноменологическата очевидност.
  3. Интенционалността като феноменологически проблем. Ноезис и ноема. Хоризонтна структура на съзнанието.
  4. Феноменологическата редукция. Видове феноменологична редукция. Мерло-Понти: възможно ли е редукцията да се проведе докрай?
  5. Естествена нагласа и феноменологична нагласа: въпросът за света (“естествено понятие за свят”). Генерален тезис на естествената нагласа.
  6. Време-съзнание. Проблемът за живото настояще: ретенция-сега-протенция. Репродукцията и въпросът за миналото. Статична и генетична феноменология.
  7. Интерсубективността или как е възможно другото Аз като източник на интенционална дейност. Радикализиране на проблема за обективността от феноменологична гледна точка. Всекидневен език и феноменологичен език.
  8. Жизненият свят като полемично понятие. Проблемът за Галилеевата наука. Привилегироване на научната рационалност. Обръщане на отношението наука-свят от гледна точка на проблема за жизнения свят.
  9. Криза и история. „Историческата редукция” и възможностите за открояване/разбиране на историческите предразсъдъци. Традиция и наука.
  10. Жизнен свят и обкръжаващи жизнени светове. Промененото отношение „наука-свят” в светлината на проблема за жизнения свят.
  11. Ранният Хайдегер и херменевтиката на фактичността като контекст на разбирането за жизнения свят.
  12. Свят и всекидневност от перспективата на Битие и време на Хайдегер.
  13. Феноменологията на социалния свят на Алфред Шютц: между Вебер, Бергсон и Хусерл. Смисловото изграждане на социалния свят.
  14. Схващането на Алфред Шютц за жизнения свят като изначално интерсубективен. Какво крие зад себе си разбирането за “симетрична” интерсубективност.
  15. Концепцията на А. Шютц за множеството реалности. Когнитивен стил на съществуване на съответната реалност. Между “света на сънищата” и “будното Аз”.

Литература по темите:

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:

Вацов, Димитър. Опити върху властта и истината. Издателство на НБУ. София, 2009

Коев, К. 1996. Видимостта. Феноменологични контексти. ИК “Критика и хуманизъм”, София.

Коев, К. Обречени на смисъл. Всекидневността като дискурсивни възможности. Изд. "Обсидиан". София, 2012.

Мерло-Понти, М. Видимото и невидимото. ИК “Критика и хуманизъм”. София, 2001

Мерло-Понти, М. Философът и неговата сянка. ИК “Критика и хуманизъм”. София, 1996.

Събева, Светлана. Пречупената социалност. Преосмисляне на разбиращата социология. Издателство „Изток-Запад”. София, 2010.

Хайдегер, М. Битие и време. Академично издателство „Марин Дринов, София, 2005.

Хусерл, Е. Кризата на европейските науки и трансцеденталната феноменология, (превод Св. Събева), ИК “Критика и хуманизъм”, С., 2002.

Хусерл, Е. ‘Кризата на европейското човечество и философията’ -част I. Критика и хуманизъм 5, 1993.

Хусерл, Е. ‘Кризата на европейското човечество и феноменологията’ - част II. Критика и хуманизъм 5, 1998.

Шютц, А. Чужденецът. ЛиК. София, 1999.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:

Бъргър, П. и Т. Лукман. Социалното конструиране на реалността. ИК “Критика и хуманизъм”. София, 1996.

Деянов, Д. “Кризата на европейското човечество и кризата на модерността”. Критика и хуманизъм, кн. 5, 1998.

Деянов, Д. Хуманитаристиката след смъртта на човека. Университетско издателство. Пловдив, 2001.

Събева, С. “Европа като духовна форма и философският свръхрационализъм”. Критика и хуманизъм, 5/1998.

Хайдегер, Мартин. Логика, време и социална аналитика. Социологически проблеми 3-4, 2008.

Щрьокер, Е. Приноси към философията на Хусерл, ИК “Критика и хуманизъм”, С., 2001.