HACB014 Музеят на изкуството като социално средище
Анотация:
Художествените музеи са идеологически конструкти с мощно влияние върху културата. Наследници на частни и обществени колекции и носители на национални идеали и ценности, претенденти за присъствие и значимост в ерата на глобалната политика музеите през XXI век се превръщат в средище на обществени дебати за същината на изкуството, за неговата роля в обществото, за границите между култура и комерсиализация, за националната идентичност, за етиката на колекционирането и представянето на художествени ценности.
Курсът цели да запознае студентите с история и теория на музеите и разнопосочните им връзки с обществото. Наред с това ще разгледаме разграничението между предмети на изящното изкуство и културни артефакти в контекста на развитието на различни академични дисциплини и във формирането и развитието на музейните институции. Занятията ще провокират дискусии и ще търсят различни гледни точки за същността и дейността на музея и за това каква може да бъде ролята му в обществото. Ще бъдат представени в поредица от теми, чрез които ще осмислим в исторически и теоретичен план настоящия преход на художествените музеи от полето на културата и научните изследвания към полето на гражданските инициативи, забавлението и икономиката.
Освен лекциите ще бъдат включени и посещения в музеи и срещи с музейни специалисти, администратори и културни фигури. Съществен практически елемент на курса ще бъдат индивидуалните и груповите проекти, свързани с критично осмисляне на изложбените послания и подходи към публиките в софийски музеи и галерии и разработката на алтернативни модели.
Преподавател(и):
ас. Тодор Петев д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Критично осмисляне на художествените галерии и музеи и техните практики в България и по света.
Предварителни изисквания:
Няма
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
- Въведение: Що е музей? Международни и Национални оргизационни структури Мисия
- Музейната архитектура и експозиция като послание: 1
- Музейната архитектура и експозиция като послание: 2
- Музейната публика как да опознаем нейните интереси и нужди
- Музеят и детската публика
- Музеят и "третата възраст"
- Що е музей на участието?
- Съвременният куратор -- преосмисляне на професията
- Блокбъстърът – случаят на Вермеер
- Музей на социалистическото изкуство: Скулптурен парк и временни изложби
- Музей на социалистическото изкуство: -- Възможните публики -- Градът като музей на близкото минало?
- Приложни проекти и дискусии: Посещение на галерия
- Предизвикателството на Новата музеология
- Студентски презентации и дискусия
- Заключения и отворени въпроси
Литература по темите:
Соня Алексиева. „Музеят и неговите публики: win-win zone.”В Туризъм и културно наследство. съст. Соня Алексиева и Ирина Бокова. София, 2013.
Ханс Белтинг. „Съвременното изкуство и музеят в Глобалната епоха.” Пирон, Софийско електронно списание за изкуства и култура. бр. 4 (2013). http://piron.culturecenter-su.org
Кара Блонд. Представи за бъдещето на музейните експозиции. – В: Петев и Родел 2017, 123–146.
БНК на ИКОМ. Дефиницията за музея – перспективи и потенциали. Кръгла маса организирана от Българския национален комитет на ИКОМ на 18 юни 2018 г. в НВИМ, София: http://icombulgaria.org/papers/2018.06.18.kruglamasa.pdf (посетен на 5.01.2019).
Ирина Бокова. „Институцията „приятели на музея”, или за музея като среда на общуване. В Учебният музей, функции и стратегии. София, 2010, 38-55.
Леонора Бонева. Теория на музейната експозиция: основен курс за дизайнери. София: НХА, 2011.
Яра Бубнова (разговор с). „Националната галерия трябва да стане видима.” Култура. (ноември 2018), бр. 3, 8-12.
Яра Бубнова (разговор с). „Музеите не са просто хранилища”. Дневник. (03 фев. 2020). https://www.dnevnik.bg/intervju/2020/02/03/4021932_iara_bubnova_direktor_na_nacionalnata_galeriia_muzeite/
Мария Василева, съст. „Култура по време на криза: Музeйното дело – дела и безделия.” Литературен вестник. бр. 23 (13-19.06.2012): 1-3. https://litvestnik.wordpress.com/
Мария Василева. „Наръчник за Музей на Съвременното изкуство, София, България”, Пирон, Софийско електронно списание за изкуства и култура. бр. 4 (2013). http://piron.culturecenter-su.org
Ирина Генова, Съвременнен музей / Музей за съвременно изкуство. Спорът за съвременността”, Пирон, Софийско електронно списание за изкуства и култура. бр. 4 (2013).
http://piron.culturecenter-su.org
Борис Гройс. Затъмненият музей. Култура. (ноември 2018), бр. 3, 17-19.
Светла Казаларска. Музеят на комунизма – Между паметта и историята,
политиката и пазара. София, 2013.
Светла Казаларска. “Музей, музеен поглед, музеен ефект, музеификация.” Пирон. Софийско електронно списание за изкуства и култура. бр. 4 (2013). http://piron.culturecenter-su.org
Светла Казаларска и Лозанка Пейчева (ред.). Виж кой говори. Комуникационни и интерпретационни модели в музея. Дебати в музеологията. София: Академично издателство „Марин Дринов“, 2014: http://iefem.bas.bg/vizh-koy-govori-2014.html
Светла Казаларска. „За една нова музеология.” Във Виж кой говори. Комуникационни и интерпретационни модели в музея. София, 2014, 43-51.
Светла Казаларска, Яна Гергова и Елена Водинчар (ред.). Музеят и обществото на спектакъла. Дебати в музеологията. София: „Парадигма“ 2016: http://iefem.bas.bg/muzeyat-i-obshtestvoto-naspektakala-2016.html
Стефанка Кръстева. Студии по музеология: Тотеми, тезауруси, кунсткамери, виртуални пространства. (в 2 книги) София, 2003.
Александър Кьосев, „Три пояснения и няколко проблема. Отново за Музея за съвременно изкуство в България.” Пирон, Софийско електронно списание за изкуства и култура. бр. 4 (2013). http://piron.culturecenter-su.org
Маркетингово проучване и оценка на взаимодействието между музеите- училището и младите потребители. София, 2013.
Петър Ф. Миладинов (съст.). Културната памет във времето и пространството: сборник, посветен на 65-годишния юбилей на проф.д.изк.н. Симеон Недков. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2018.
Култура. Месечник за изкуство, култура и публицистика. (ноември 2018), бр.
3, http://www.kultura.bg/issue/kultura-20190410120119.pdf
Симеон Недков. История на музейното дело в България. София, 2006. Симеон Недков История на художествения музей. София, 2008.
Весела Ножарова. „За какво ни е Националната галерия?” Култура. (ноември 2018), бр. 3, 13-14.
Николай Папучиев. Музеят – възможен и невъзможен. Предизвикателства на масовата култура, стратегии на пазара и носталгичното помнене на миналото. София: „Кралица Маб”, 2019.
Соня Пенкова. Музейната мрежа в България. Последните двадесет години.
София, 2015.
Тодор Петев и Анджела Родел (съст. и ред.). Музейни експозиции и стандарти: Поглед напред. Доклади от конференцията, организирана от Двустранната българо-американска комисия за опазване на културното наследство на България, София, 28 и 29 ноември 2016 г. София: Фондация „Моят музей” и Комисия „Фулбрайт”, 2017. (налична в значително съкратен вариант на: http://www.fulbright.bg/bg/za- komisia-fulbright/opazvane-nakuturnoto-nasledstvo/museum-exhibits-and-standards
Тодор Петев (съст. и ред.). Наръчник на музейния специалист за работа с публиките. София: Фондация „Моят музей” и Комисия „Фулбрайт”, 2019.
http://www.fulbright.bg/bg/wp-content/uploads/2019/05/Museum-Manual_book_digital.pdf
Кшищоф Помиан. От светите мощи до модерното изкуство. София, 2008. Чавдар Попов – Квадратурата на кръга в родна редакция. Култура. (ноември
2018), бр. 3, 4-7.
Катя Попова. Образователната функция в съвременния музей. Българско списание за образование. (2015), бр. 1, 217–232. https://www.elbook.eu/images/Katya_Popova.pdf
Диана Попова. Неизговорено, неартикулирано време. Култура. (ноември 2018), бр. 3, 15-16.
Натали Райън. Да възпиташ любопитство. – В: Петев и Родел 2017, 13–28.
Екатерина Цекова. Музейна комуникация и музейно образование. София, 2007.
Хайнц Шюц. Музеите през XXI в. Култура. (ноември 2018), бр. 3, 20-22.