През 18 век е съществувала практика научни и образователни институции да поставят пред широката публика въпроси, които според тях имат голяма обществена значимост, като ги канят да напишат аргументирани отговори на тези въпроси. Отговорите се оценяват и най-добрите от тях получават награди. Така Жан-Жак Русо пише две от своите най-важни произведения – „Разсъждения дали възраждането на науките и изкуствата е допринесло за очистването на нравите“ (1749) и „Разсъждения върху следния въпрос, предложен от Дижонската академия: Какъв е произходът на неравенството между хората и основава ли се то на природния закон“ (1755) – като конкурсни работи по въпроси зададени от Дижонската академия. Имануел Кант пише прочутата си статия „Отговор на въпроса: Що е Просвещение“ (1783) като отговор на въпрос, зададен към публиката от списание „Берлински месечник“.

По аналогия с тази стара практика рамките на курс в курс PHIB 662 Практика: Реализация на самостоятелен изследователски проект по стандарт за научна публикация студентите трябва да изпълнят подобна задача. Всеки от тях трябва да си избере един от формулираните по-долу три въпроса и да напише кратка статия (максимум 3 страници), в която:

1. Да обясни в какво се състои въпросът, на който студентът е избрал да отговаря, към коя област на живота (респ. на знанието) принадлежи този въпрос и защо е важен?

2. С какви други въпроси е свързан избрания въпрос и по какъв начин?

3. Какви са възможните отговори на този въпрос и какви са техните силни и слаби страни?

4. Как самият студент отговаря на въпроса и какви са аргументите в подкрепа на този отговор?

5. Какви критични възражения към своя отговор очаква студентът и как би отговорил на тези възражения?

6. Какви са близките и далечни следствия от отговора, който студентът дава на въпроса?

Въпросите, които се предлагат като възможности за избор, са от областта на социалната и политическата философия:

1. Един от авторите и популяризаторите на конституцията на САЩ Джеймс Мадисън казва, че най-важният въпрос за демокрацията е образованието. Съществува ли според Вас връзка между демокрация и образование и ако има, в какво се състои тя?

2. През 20-те и особено през 30-те години на 20 век в много европейски страни, в това число и нашата страна, се наблюдава нарастване на популярността на авторитарни и тоталитарни диктатури като тези на Мусолини в Италия, Франко в Испания, Хитлер в Германия и Сталин в Съветския съюз, съпътствано от разочарование от демокрацията. Имат ли според Вас диктатурите предимства пред демокрациите, с които би могло да се обясни нарастването на тяхната популярност през определени исторически периоди?

3. Една от най-разпространените съвременни критики към либералната демокрация е, че в условията на либерална демокрация наборът от индивидуални права, защитени от конституцията, се разширява прекомерно и с това се задоволяват произволните претенции на малобройни, но активни обществени групи (напр. някои етнически, расови и религиозни малцинства и ЛГБТ общностите), което обаче противоречи на ценностите на голямото мнозинство от гражданите. Виждате ли основания за подобни критики, не е ли станала либералната демокрация „прекалено“ либерална?

Накрая студентите трябва да оформят свите отговори като статия за публикуване в научно списание със заглавие, име на автора под заглавието и кратко резюме (3-4 изречения) по името на автора.