PHIB633 Човекът в средновековния свят
Анотация:
Курсът е ориентиран към западноевропейското средновековие и мястото, което философията заема в интелектуалния му живот, разглеждани през възгледите за човека и неговото място в света.
Курсът цели да представи в историко-философска и културно-историческа перспектива изграждането и вътрешните динамики на философията на средновековието, с акцент върху разбирането за човека, като така маркира мястото, което тази философия заема в средновековната култура и, в по-общ план, в историята на европейската цивилизация.
Преподавател(и):
гл. ас. Сергей Стефанов д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят: Студентите познават историята на средновековната философия в контекста на западноевропейската култура.
2) могат: Студентите задълбочават уменията си за работа в историко-философска перспектива.
Предварителни изисквания:
не
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
- Светът на късната античност и зората на средновековието.
- Разбирането за бога, сътворението, писанието, човека и света.
- Християнският неоплатонизъм и теологичният възглед за човека.
- Аврелий Августин. Богът и човекът – благодат и воля, познание и добро; безсмъртието на душата. Историята и времето. Двата града. Злото.
- Боеций. Откровение и познание: познаването на бога. Предопределение и свобода.
- Анселм от Кентърбъри. Отношението вяра – разум. Доказателствата за съществуването на бога в средновековната философска традиция.
- Пиер Абелар и „раждането“ на средновековния интелектуалец.
- Средновековният мистицизъм като културен феномен. Бернар от Клерво – богът, човекът, любовта. Цистерцианците и Сен-Дени. Школата Сен-Виктор. Хилдегард от Бинген.
- Школата в Шартр и понятието за „природа”. Средновековният светоглед: символната вселена; устройството на универсума и микрокосмосът.
- Схоластиката и средновековната университетска култура.
- Тома от Аквино. Науката за бога. Учение за човека. Познавателен процес и истина.
- Бонавентура. Мъдрост и философия, бог и човек.
- Средновековната светска култура. Обществени отношения и разбирания за властта. Светогледна стилизация на живота в поезия, хроники и истории. Образи на любовта, честта, страха и смъртта. Отношението светско – религиозно: примери и други морални поучения.
Литература по темите:
1. Архив за средновековна философия и култура, Свитък І – ХV, София 1994-2009
2. Аврелий Августин, Изповеди, С. 2006.
3. Аврелий Августин, Избрани съчинения, С. 2008.
4. Алберт Велики, Три трактата, С. 2003.
5. Анселм от Кентърбъри, Избрани произведения, С., 2008.
6. Анселм от Хавелберг, Диалози, С. 2007.
7. Аверинцев, С., Ранновизантийската литература, Тавор, 2000.
8. Боеций, Теологическите трактати. За утешението на философията, С. 2008.
9. Бонавентура, Избрани съчинения, С. 2008.
10. Бояджиев, Ц., Августин и Декарт, УИ “Св. Климент Охридски”, 1991.
11. Бояджиев, Ц., Ренесансът на XII век, УИ “Св. Климент Охридски”, 1991.
12. Бояджиев Ц., Нощта през Средновековието, С., 2000.
13. Бояджиев, Ц. Философия на европейското средновековие, С. 1994.
14. Браун, П., Светът на късната античност, С. 1999.
15. Браун, П., Култът към светците, С. 2000.
16. Георгиев, Олег, Средновековната образованост, С. 2002.
17. Гуревич, А., Средновековният свят: културата на мълчащото мнозинство, С. 2005.
18. Джон Дънс Скот, За първия принцип, “Лик”, С. 1998.
19. Джон Скот Ериугена, За разделението на природата, С. 1994.
20. Дюби, Ж., Времето на катедралите, “АГАТА-А”, 2004.
21. Жилсон, Е., Ф. Бьонер, История на християнската философия, “Идея”, Ст. Загора 1999.
22.
23. Каприев, Г., Byzantica minora, “Лик”, 2000.
24. Каприев, Г., Анселм от Кентърбъри. Светът на неговите идеи, С., 1999.
25. Каприев, Г., Аргументът на Анселм от Кентърбъри и “онтологическото доказателство”, С., 1998.
26. Каприев, Г., Византийската философия, “Лик”, С. 2001.
27. Льо Гоф, Жак, Интелектуалците през Средновековието, С. 1993.
28.
29. Льо Гоф, Ж, Въображаемият свят на Средновековието, “Агата-А”, С., 1998.
30. Льо Гоф, Ж., Цивилизацията на Средновековния запад, “Агата-А”, С., 1999.
31. Майендорф, Й., Византийско богословие, “Гал-Ико”, С., 1995.
32. Максим Изповедник, Мистагогия, в Изборник, “Омофор”, 2001.
33. Николай от Куза, За не-другото, “Лик”, С., 1998.
34. Николай от Куза, За ученото незнание, “Наука и изкуство”, С. 1993.
35. Панофски, Е., Готическата архитектура и схоластиката, “Агата-А”, С., 2002.
36. Пет средновековни философски трактата, сборник, С. 1989.
37. Пиер Абелар, Избрани съчинения, С.1986.
38. Псевдо-Дионисий Ареопагит, За небесната йерархия. За църковната йерархия, “Лик”, С., 2001.
39. Псевдо-Дионисий Ареопагит, За Божествените имена, “Лик”,С., 1999.
40. Средновековни философи. Антология, УИ “Св. Климент Охридски”, 1994.
41. Тома от Аквино, Сума на теологията, част I,ІІ-І,ІІ-ІІ, С. 2003-2009.
42. Уилям от Окам, Избрано, С. 2002.
43. Фавие, Ж., Карл Велики, С. 2002.
44. Хайнцман, Р., Философия на Средновековието, “Лик”, С., 2002.
45. Хьойзинха, Й., Залезът на Средновековието, “Панорама”, 2002.
46. Цимерман, А., Тома от Аквино, “Изток-Запад”,С. 2004.
47. Шмит, Жан-Клод, Смисълът на жестовете в средновековния запад, С. 1999.
Средства за оценяване:
курсова работа;
тест