PHIB852 Социология на публичността

Анотация:

Целта на курса е да представи на студентите основните социологически гледни точки към проблемите на публичността в съвременния свят. В центъра на интерес са визиите на Х. Арент и на Ю. Хабермас, изразени съответно в "Човешката ситуация" и в "Структурни изменения на публичността". Специално място се отделя на проблемите на публичността в тоталитарната ситуация на българския социализъм и на предизвикателствата, които отправят новите технологии към класическите разбирания за отношението между публично и частно.

прочети още
Социология

Преподавател(и):

доц. Боян Манчев  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1)Ще познават основните идеи на Арент и на Хабермас, които са в основата на повечето съвременни концепции за публичността, както и дебатите, свързани с проблемите на публичността в тоталитарните общества и в съвременната ситуация на опосредени от интернет отношения

2)Ще могат да анализират сложните връзки между публично и частно в различни социално-политически ситуации и в различни типове общества
Предварителни изисквания:
Да са посещавали курса по История на социологическите идеи

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

  1. 1. Въведение в курса. Основни понятия: публичност, публика, частно пространство, интимна сфера общество, държава, граждански общество, политика, власт. Начинът, по който си съответстват тези понятия и различните начини, по които се схваща идеята за публичност в различните исторически епохи – 2 ч.
  2. 2. Публичност и модерна епоха. Социология и публичност: по какъв начин двете се изискват взаимно. Мястото на езика в схващането за публичност. Всекидневие, всекидневен език, комуникация, рационалност, публичност – 2 ч.
  3. 3. Концепцията на Хана Арент. Древногръцката ситуация. Труд, произвеждане, действие. Домакинството и полисът: сфера на свободата и сфера на труда – 2 ч.
  4. 4. Публична и частна сфера в модерната епоха.Възникването на социалното и ерозиране на границата между публично и частно. Ролята на поведенческите науки – 2 ч.
  5. 5. Юрген Хабермас: Структурните изменения на публичността. Представителна публичност. Диференциране на условията за формиране на публичност в ситуацията на раннобуржоазното общество – 2 ч.
  6. 6. Социални и институционални структури на публичността. Семейството и местата на литературната публичност. Преход от литературната към политическата публичност: пресата – 2 ч.
  7. 7. Структури и функция на политическата публичност. Публичността - между гражданското общество и държавата. Конституционната държава и легитимационната употреба на публичността. Общественото мнение – 2 ч.
  8. 8. Социално-структурни промени на публичността и промени на политическите й функции в къснобуржоазното общество. Рефеодализирането на публичността – 4 ч.
  9. 9.Теория на комуникативното действие на Хабермас и акцентът върху езика като всекидневен ресурс на социално взаимодействие през 80-те години. Преразглеждане на традиционните схващания за рационалност и за социално действие. Комуникативна рационалност – 2 ч.
  10. 10. Теорията на Хабермас за социалния ред и диагноза на епохата от гледна точка на Теория на комуникативното действие. Система и жизнен свят: проблемът за посредниците. Вътрешно колониализиране на жизнения свят от системата – 2 ч. 11. Проблемът за публичната сфера в американски контекст. Кристофър Лаш и „третите места”. Изгубеното изкуство на спора: привръщане на медиите от поле на спорове в източник на информация. Дебатът Липман-Дюи – 2 ч. 12. Унищожаване на публичната сфера в условията на социализма. Липсата на гражданско общество и на демократична държава. Квазипубличност – 2 ч. 13. Втори и трети мрежи при социализма. Отношения между „частно” и „лично”. Ролята на частното пространство за формиране на „нова” публичност – 2 ч. 14. Трансформации на публичното и частното в условията на опосреденото от Интернет общество. Преобразуваното отношение между активност и пасивност. Как новите медии предефинират класическите измерения на публичността – 2 ч.

Литература по темите:

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА:

Арент, Х. Човешката ситуация. ИК „Критика и хуманизъм”. С., 1997

Бунджулов, А. Как да мислим социализма през хетеротопичност. Социологически проблеми, кн. 3-4/2011.

Дичев, И. Обитаване на възможното. Нови медии, нови практики, нови граждани. Социологически проблеми, кн. 3-4/2008.

Лаш, Кристофър. Бунтът на елитите и предателството към демокрацията. Изд. „Обсидиан”, 1997

Николова, Нина. Политанатомия на модерния човек. ИК „Критика и хуманизъм”, С., 2001.

Николова, Нина. Частно пространство при социализма? Социологически проблеми, кн. 3-4/2011.

Спасов, Орлин. Социални медии, социални мрежи: активност и активизъм. Социологически проблеми, кн. 3-4/2008.

Събева, Св. Увод в социологията на публичността. Да мислим с Хана Арент. Изд. На ПУ „Паисий Хилендарски”. Пловдив, 2002.

Хабермас, Ю. Структурни изменения на публичността. УИ „Св. Кл. Охридски”, София, 1995.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:

Йотов, Стилиян. Справедливост и респект. ИК „Критика и хуманизъм”. София, 2001

Постър, Марк. Глобални медии и култура. Социологически проблеми, кн. 3-4/2008.

Събева, Св. Пречупената социалност: преосмисляне на разбиращата социология. Изд. „Изток-Запад”, 2010.

Хабермас, Ю. Морал, право и демокрация. Дом на науките за човека и обществото. С., 1999

Хабермас, Ю. Философия на езика и социална теория. ЛИК. София,1999.

Средства за оценяване:

реферат

писмена работа