MUSB350 Обща история на музиката - ІІІ част
Анотация:
• Курсът проследява развитието на музикалната история и дава на студентите многостранна подготовка по проблемите на музикалното развитие, на тенденциите в световната музикална култура.
• Овладяването на знания, умения и навици в тази област дават на обучаваните широко поле за прилагане на усвоената от тях информация в зависимост от насочеността им: 1) в много практически области на музикалното изкуство – музикознание, композиция, музикална критика, преподаване и др.; 2) като по-обща представа за музиката и създадената музикална литература, за нейното разбиране.
• Целта на обучението е да се направи исторически обзор и анализ на епохите, събитията и творците, на музикалната литература от средата и втората половина на ХІХ век.
• Курсът цели да насочи студентите и към активно разбиране на музиката чрез слушане и анализ на различни музикални творби. Съвременният музикално-научен и общокултурен мироглед изисква базирането и съчетаването в дисциплината на основни понятия от областта на както на музикалната теория, музикалния анализ, хармония, полифония, оркестрация, музикалната естетика и др., така и на сферата на изкуството и хуманитаристиката въобще.
• Курсът изисква активност от страна на студентите и предполагат самостоятелна работа по темата и участие в дебат по време на семинарите, които в тематичния план са означени със знак ©.
Преподавател(и):
проф. Елисавета Вълчинова-Чендова д.н.
проф. Явор Конов д.н.
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
• епохи и особености в историческото развитие на музикалното изкуство в контекста на общокултурното развитие и по-конкретно Романтизъм, национални музикални школи
• основни стилови и жанрови направления
• автори, основни творби
• основна музикална терминология, свързана с разглежданата проблематика
• анализ на музикални творби, осъществен чрез слушане на музика и разглеждане на нотни текстове
• да слушат активно и с професионално-аналитично отношение музика
• основни критерии за подбор на ползваната литература по музикална история от печатни и други източници.
2) могат:
• да формулират основни характеристики на музикалното изкуство през втората половина на ХІХ век и на предходните епохи
• да формулират основните стилови и жанрови направления
• да характеризират музикални школи и автори
• да характеризират и анализират основни музикални творби чрез усвоен музикално-терминологичен апарат
• да прилагат самостоятелно своите умения чрез усвоени навици по отношение на професионално-аналитичния подбор на съществуващата литература по музикална история
• да прилагат самостоятелно своите умения чрез усвоени навици, постигайки активно и професионално-аналитично слушане на музика
Предварителни изисквания:
ПРЕДВАРИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ за студентите:
• Да имат основни познания по музикална история от Древността до началото на ХIХ век.
• Да имат основни музикалнотеоретични и музикалнотерминологични познания.
• Курсът може да бъде посещаван и от студенти немузиканти с интереси в областта на музикалната история.
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
- Ектор Берлиоз - живот и творчество. Програмност. Фантастична симфония
- Музикалната култура през средата и втората половина на ХІХ в. Музикалната култура в Германия. Роберт Шуман. Йоханес Брамс и идеята за автономна музика; симфонично творчество, инструментални и вокално-инструментални жанрове
- Рихард Вагнер – идеята за универсално изкуство; музикалноестетически възгледи, музикалнодраматургични принципи и музикален език в творчеството му; периоди
- Музикалната култура на Италия през втората половина на ХIХ в. Джузепе Верди – особености на оперната драматургия. Творческа еволюция
- Музикалната култура на Франция през втората половина на ХIХ в. Тенденции и жанрове в развитието на музикалния театър – Гуно, Делиб, Масне, Офенбах. Жорж Бизе и операта "Кармен". Инструменталната музика – Сен-Санс, Лало и др. Цезар Франк – основни жанрове в творчеството му
- Музикалната култура на Австрия през втората половина на ХІХ в. Йохан Щраус. Антон Брукнер - симфонично творчество. Хуго Волф – вокална лирика
- Музикалната култура на Полша. Фредерик Шопен
- Музикалната културана Унгария. Ференц Лист
- Музикалната култура на Чехия през втората половина на ХІХ в. Берджих Сметана - оперно творчество,. Антонин Дворжак – творчески път, симфонично и оперно творчество
- Музикалната култура на Скандинавия. Формиране на норвежката музикална култура. Едвард Григ.Музикалната култура на Испания през ХІХ в. Албенис, Де Файя
- Руската музикална култура до началото на ХІХ в. Формиране на национална школа. Михаил Глинка – творчески път, оперно и симфонично творчество. Даргомижски – оперно творчество, вокална лирика. Руската музикална култура през 60-те–70-те години на ХІХ в. “Могъщата петорка” – естетически и творчески принципи. Александър Бородин – особености на оперното му творчество, симфонична драматургия
- Модест Мусоргски – самобитност и новаторство. Принципи на оперната драматургия, музикален език. Вокална и клавирна музика. Римски-Корсаков – оперно творчество
- П. И. Чайковски – симфонично и оперно творчество, клавирна музика
- Руската музикална култура в края на ХІХ в. Рахманинов – особености на творческото му развитие; основни жанрове
- Формиране на Българската възрожденска музикална култура в средата на ХIХ. Българската музикална култура след 1878 - любителство, професионализация, институциализация
Литература по темите:
Баларева, Агапия. Хоровото дело в България (от средата на ХIХ век до 1944 г.). С., БАН, 1992
Белтрандо-Патие, М.-К.: История на музиката, част 1, София, Музика, 1997
Белтрандо-Патие, М.-К.: История на музиката, част 2, София, Музика, 1999
Брашованов, С.: История на музиката, София, Издателство „Българска книга”, 1946
Вълчинова-Чендова, Елисавета. Градската традиционна инструментална практика и оркестровата култура в България - средата на ХIХ - края на ХХ век. С., 2001
Вълчинова-Чендова, Елисавета. Енциклопедия български композитори. С., СБК, 2003
Енциклопедия на българската музикална култура, София, Издателство на Българската академия на науките, 1967
Илюстрована енциклопедия на музикалните инструменти от всички епохи и региони на света, текст Б. Абрашев и Вл. Гаджев, илюстрации Ант. Радевски, София, Кибеа, 2000
Конов, Я.: За полифоничността (книга за студентите от НБУ), София, 2010
Крачева, Лилия. Музиката през вековете. Творци и творби. Част І. С., Марс, 2006
Крачева, Лилия. Музиката през вековете. Творци и творби. Част втора. С., Марс, 2010
Крачева, Лилия. Музиката през вековете. Творци и творби. Част трета. С., Марс, 2020
Крачева, Лилия. Кратка история на българската музикална култура. С., Абагар, 2001
Крачева, Лилия. Българска музикална култура от древността до наши дни. София, Марс, 2008
Лазаров, Ст.: История на нотното писмо, София, Наука и изкуство, 1965
Материали за български композитори - http://www.ubc-bg.com/
Манолов, З., Дим. Христов: Полифония, София, Музика, 1964, 2/1977, 3/1992
Михелс, У.: Атлас Музика (в 2 тома), превод П. Куюмджиева, Пловдив, Летера, 2000
Музикален терминологичен речник, съст. Св. Четриков, София, Наука и изкуство, 1969
Хаджиев, П.: Елементарна теория на музиката, София, Музика, 1990
Конов, Я., автор и съставител, различни текстове: yavorkonov.alle.bg
Classical music, General Editor John Burrows, DK Eyewitness Companions, Dorling Kindersley Limited, 80 Strand, London WC2R ORL Penguin Group, 2005
Fawkes, Richard: History of Classical Music, Robert Powell (Narrator), Naxos Audio Books, Audio CD, 2006
Goodall, Howard: Story of Music, BBC2, 2013, https://youtu.be/I0Y6NPahlDE?si=TCRNFFC_nIggtmiy
Karolyi, Otto: Introducing Modern Music, Penguin, London, New York, 1995
Michels, U.: dtv-Atlas zur Musik, Tafeln und Texte, Band 1, Munchen, Deutscher Taschenbuch Verlag und Barenreiter-Verlag, 1977
Michels, U.: dtv-Atlas zur Musik. Tafeln und Texte, Band 2, Munchen, Deutscher Taschenbuch Verlag und Barenreiter-Verlag, 1985
The Oxford Dictionary of Music (http://www.oxfordmusiconline.com/public/)
Освен това: текстови, графични, аудио-, видео- и други файлове, качени в Мудъл, налични в Интернет или в собствения ми електронен архив.
Средства за оценяване:
Принципно, оценяването се осреднява, обаче събеседването може да е решаващо.