Преподавател(и):

ас. Георги Цонев  
гл. ас. Ивана Давитков  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Студентите, завършили курса могат успешно и самостоятелно да диференцират фонемите на българския език и да се справят с лексикалното му разнообразие.
Предварителни изисквания:
Базово ниво на езикова култура, сертифицирано с положителен резултат на общообразователен курс/изпит за умения по български език

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Семинар

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Фонетика и фонология. Фонема и алофон. Диференциални признаци.
2. Състав и структура на българската фонемна система. Отношение между фонеми и букви.
3. Състав и структура на вокалната подсистема.
4. Състав и структура на консонантната система.
5. Класификация на консонантите от локална и модална гледна точка
6. Опозицията звучност:беззвучност в книжовния език
7. Опозицията палаталност:непалаталност в книжовния език.
8. Звукови закони. Видове редувания в съвременния български език.
9. Исторически звукови редувания. Вокални редувания в корена. Преглас О~Е.
10. Резултати от първа палатализация в съвременния български език.
11. Резултати от втора и трета палатализация в съвременния български език.
12. Резултати от йотация на съгласни и групи съгласни в съвременния български език.
13. Редукция на гласните в българския книжовен език.
14. Ятов преглас. Условия за прегласен и непрегласен изговор.
15. Епентеза на звукове в книжовния български език.
16. Елизия на звукове в книжовния български език.
17. Асимилация на съгласни в книжовния български език.
18. Краесловно обеззвучаване на съгласни в книжовния език.
19. Звукови закони и правоговорни норми. Дублетност. Характерни отклонения от съвременните правоговорни норми.
20. Суперсегментни единици. Фонетична характеристика и функции на българското ударение.
21. Акцентна единици. Клитики. Думи с две ударения. Акцентни дублети.
22. Графика, азбука и правопис. Правописни принципи и правописни правила.
23. Исторически развой на българския правопис. Съвременен български правопис.
24. Предмет и задачи на лексикологията. Дялове. Лексикология и езикознание.
25. Лексема. Признаци на думата като речникова единица. Думата и другите езикови единици – сравнение.
26. План на изразяване и план на съдържание на думата. Лексикално и граматично значение. Конотация. Исторически промени в плана на съдържание.
27. Номинация. Първична лексикална номинация. Идеализация и репрезенатция. Представа и понятие. Вътрешна форма на думата.
28. Същност и структура на лексикалното значение. Значение и употреба. Специфика на лексикалното значение при различните части на речта.
29. Вторична лексикална номинация. Структура на многозначната дума. Преносно значение и преносна употреба. Метафора и метонимия.
30. Особености на лексикалната система. Източници за обогатяване на речниковя фонд. Лексикално-семантични отношения в речника.
31. Семантични отношения. Синоними и антоними – същност, видове, употреба и функции в речта. Хипоними.
32. Формални отношения. Пароними и омоними – същност, видове, употреба и функции в речта.
33. Неутрална и експресивна лексика. Речникови единици с конотация. Стилистична функция.
34. Активна и пасивна лексика. Състав на пасивната лексика – неологизми, архаизми, историзми. Динамика на активната и пасивната лексика.
35. Общоупотребима и социално ограничена лексика. Диалектизми, професионализма, термини, жаргонна лексика. Развитие и съвременно състояние.
36. Домашна и чужда лексика. Причини, пътища и начини за проникване на чужда лексика. Чуждици и заемки. Калкиране. Българският език и чуждите езици.
37. Чужди думи в българския език. Причини за проникването им. Адаптация към българския речник и граматика. Място в системата на речника и уптореба /руски, френски, немски, английски, турски и гръцки думи/. Международна лексика – латински и гръцки думи.
38. Лексикални особености на функционалните стилове. Речникови особености на научния, разговорния, административния, публицистичния стил. Художествен стил.
39. Фразеология. Видове устойчиви словосъчетания. Семантична и структурна характеристика на фразеологичните единици. Сравнение лексема – фразеологизъм.

Литература по темите:

Т. Бояджиев, И. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. София, 1999г.

Стойко Стойков. Увод във фонетиката на българския език. III изд. Наука и изкуство, София, 1966.

Димитър Тилков, Тодор Бояджиев. Българска фонетика. I изд. Наука и изкуство, София, 1977.

Ваня Зидарова. Лексикология на съвременния български език. Контекст. Пловдив. 2009.

Средства за оценяване:

По един тест по фонология и лексикология, всеки с тежест 50%, изпълнени по врееме та сеемстъра и /или сесията.