Преподавател(и):

проф. Димитър Вацов  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

КОМПЕТЕНЦИИ:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• най-важните понятия в социологията на образованието;

• основни проблеми, свързани с образованието, които са обект на социологическо изследване;

• основните социологически парадигми за образованието;

• основните източници и методи за набиране на информация за социологически изселдвания на образованието;

2) могат:

• да направят критическа оценка на основните социологически теории за образованието;

• да използват социологически понятия за анализ на проблеми на образованието (включително на актуални проблеми на българското образование);

• писмено да демонстрират способности за самостоятелна разработка на социологически проблем от сферата на образованието.

Предварителни изисквания:

Няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. 1. Уводна лекция: Скритите лица на образованието Какво не е социологията на образованието? Защо “социология на образованието”, а не “педагогическа социология” или “социална педагогика”? Полипарадигмалният характер на социологията на образованието. Социология на образованието и социология на знанието. Историческа социология на образованието. “Изчезващият” предмет на социологията на образованието в тоталитарното общество. Образованост, образованието като дейност, образованието като институция, образователни системи.
2. 2. Е. Дюркем: социологията на образованието и развитието на общосоциологическата теория Социални цели и социална детерминираност на образованието. Образование и социализация. Образование и социална адаптация. Морално образование и социален консенсус. Интелектуално образование, интелектуални способности и интелектуален стил. Произведението на Дюркем “Еволюция на образователната мисъл във Франция” и развитието на общосоциологическата му теория.
3. 3. „Духът на дисциплина” на Е. Дюркем – семинар.
4. 4. М. Вебер и социологическото разбиране на образованието Обучението като ценностно-неутрална дейност. Власт, авторитет и бюрокрация в образованието. Социално-исторически форми на образоваността. Образование и капиталистическа рационалност. Дискусия върху статията на М.Вебер: “Науката като призвание”. Образованието – личностно-ангажиран или свободен от ценности процес?
5. 5. Традиционната и “новата” социология на образованието Традиционната социология на образованието: теоретична и методологическа ориентации, основна проблематика, отношение към социалната практика. Новостта на “новата” социология на образованието: социологията на образованието като социология на образователното знание, обучението като интерсубективна конструкция. Сравнителен анализ на традиционната и „новата” социология на образованието.
6. 6. Емпиричните социологически изследвания в традиционната и “новата” социология на образованието. Източници на информация при социологическото изследване на образованието. Използване и източници на статистическа информация. Международни сравнителни изследвания на образованието. Анализ на артефакти от училищния живот – бележник, дневник.
7. 7. Образование и обществено развитие. Образование и обществена модернизация Теории за обществената модернизация и за ролята на образованието в нея. Образованието като фактор за обществено развитие и за личностна реализация. Инкелес: водещата роля на образованието за формирането на структурата на модерната личност. “Препоръчителна и съревнователна мобилност. Образование и господстваща норма на мобилност. “Символна” и функционална ценност на образованието.
8. 8. Образованието и възпроизводството на обществения ред. Кореспондентската теория на Боулс и Гинтис. Понятие за репродукция. Основни насоки на репродуктивната роля на образованието. Образование и икономическа репродукция. Кореспондентската теория на Боулс и Гинтис: училищният живот като отражение на общественото разделение на труда и класовите отношения. Образованието и репродуктивната роля на държавата. Училищата като част от „държавния апарат”. Форми на държавна намеса в образованието. Държава и реформи в образованието – дискусия.
9. 9. Образование и културна репродукция: П. Бурдийо Основни понятия в социологическата теория на П. Бурдийо. Поле и хабитус. Култура и културен капитал. Символна власт и символно насилие. Училището като относително автономна символна институция. Основни понятия в социологическия анализ на образованието: педагогическо действие, педагогическа власт, педагогическа работа, училищна власт, училищна работа, образователна система. Евристични възможности и критична оценка на теорията на П. Бурдийо.
10. 10. Образованието като селектираща институция Образователна селекция и личностно формиране. Селекцията в различните образователни институти. Механизми за селекция в образователните институции: оценяване и групова диференциация. Оценяване и идеология. Оценяване и социален контрол. Теорията за етикирането. Етикиране и социален контрол. Образователната селекция - академична или социална? Изпитът – дискусия (П. Бурдийо: “Изпитване и безизпитно изключване”; М. Фуко: „Изпитът”; П. Броудфут: “Как изпитите мамят нашите деца”). Образователните предимства – академично обосновани и/или социално детерминирани?
11. 11. “Скритата” учебна програма Официална и “скрита” учебни програми. Подходи към “скритата” учебна програма: традиционен, либерален, радикален. А. Тофлър, И. Илич, Парсънс: “уроците” на “скритата” учебна програма. Скуката и страхът като “училищни уроци”. Положителните “уроци” на “скритата” учебна програма. “Скрита” учебна програма и социални ценности. “Скрита” учебна програма и социално-репродуктивна роля на образованието. “Скрита” учебна програма и социален контрол. Дискусия върху „скритите” уроци на съвременното българско училище.
12. 12. Теориите за съпротивата Относителната автономност на образователните институции. Субектите на училищния живот като активни актьори. Отклоняващо се поведение и опозиционно поведение. Училищна съпротива (конфликт) и социална съпротива (конфликт). Форми на съпротива в училищата.
13. 13. Равенството на образователните възможности: идеал и обществена практика Етапи в развитието на концепцията за равенството на образователните възможности. Равенство на образователните възможности и равенство на образователните резултати. Равенството в образованието – контрааргументи. Егалитаризъм и елитизъм в образованието. Масово образование и академични стандарти. Масово образование и “излишно” образование. Масовизиране и демократизиране на образованието. Плурализмът в сферата на образованието.
14. 14. Образователна и социална промяна Понятие за образователна промяна и за образователна реформа. Образователна промяна и социална промяна – посоки на детерминиране. Образователни промени и политически промени. Образователни промени и икономическо развитие. Социалният смисъл на образователните промени. Образователните промени като „отдушник” на социално напрежение. Дискусия върху основни проблеми в развитието на образованието в България след “нежната” революция от 1989 г. през призмата на теории и понятия от социология на образованието.
15. 15. Съвременни образователни проекти Глобализация, европеизация и образование. Теоретични основания и социална обусловеност на ученето през целия живот. Етапи в развитието на концепцията за учене през целия живот. Функции и форми на ученето през целия живот. Ученето през целия живот – радикална промяна в процеса на обучение. Учене през целия живот и социални ценности.

Литература по темите:

Бояджиева, П. (1983). “Новата” социология на образованието в Англия, Социологически проблеми, 6: 72-86.

Бояджиева, П. (1998). Университет и общество: два социологически случая, София: Лик.

Бояджиева, П. (2006). Ученето през целия живот или за “и”-то на втората модерност. В: Грекова, М., П. Кабакчиева (съст.) Отвъд дисциплинарните (само)ограничения, София: Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, 84-105.

Бояджиева, П. (2010). Социалното инженерство. Политики на прием във висшите училища през комунистическия режим. София, изд. CIELA.

Вебер, М. (1989). Възпитание и формална рационалност, Младеж и общество, 5/6: 37-48.

Вебер, М. (1993). Науката като призвание. В: М. Вебер, Ученият и политикът, София: Булвест-2000.

Грекова, М., П. Кабакчиева, Л. Деянова, Г. Димитров (1997). Незавършваща социология, София: Фондация “Минерва”.

Деянов, Д. (1994). Изпитът и критиката на модерното училище, Социологически проблеми, 3.

Дюркем, Е. (2006). Да мислим възпитанието, София: изд. СОНМ.

Държавата срещу реформите (2004). София: изд. Изток-Запад.

Миленкова, В. (1995). Невидимият свят на образованието, София: Критика и хуманизъм.

Миленкова, В. (2009). Българското училище във фокуса на неравенствата. София: Академично издателство „Проф. М. Дринов”.

Райчев, А. (1989). Артефактичен анализ (върху примера на артефакта “ученически бележник”), Младеж и общество, 5/6: 80-91.

Социологически проблеми (1977). Тема на броя: Социология и образование, 3-4.

Социологически проблеми (2010). Тема на броя: Образование, социални неравенства и решения през целия живот, 1-2.

Стоилова, Р. (2009). Два подхода към oбразователните неравенства, стратификацията и мобилността, Социологически проблеми, 1-2:188-212.

Тофлър, А. (1992). Третата вълна, София.

Фуко, М. (2004). Властта-машина и индивидуализирането. Изпитът. В: Социологията като шанс, текстове, съст. Л. Деянова. София.

Bourdieu, P., J. Passeron (1977). Reproduction in Education, Society and Culture, London.

Parsons, T. (1964). The School Class as a Social System: Some of its Functions in American Society. In: T. Parsons: Social Structure and Personality, London.

Turner, R. (1968). Modes of Social Accent through Education: Sponsored and Contest Mobility. In: Education, Economy and Society, ed. by A.Halsey etc., N.Y.

Young, M. (2007) Bringing Knowledge Back In: From Social Constructivism to Social Realism in the Sociology of Education. London, Routledge.

Young, M. (2010) Why educators must differentiate knowledge from experience, Journal of the Pacific Circle Consortium for Education, Vol. 22, No. 1, December, 9–20.

Young, M. (2010) The future of education in a knowledge society: The radical case for a subject-based curriculum, Journal of the Pacific Circle Consortium for Education, Vol. 22, No. 1, December, 21–32.

Средства за оценяване:

Тест

Участие в семинарни дискусии