Преподавател(и):

гл. ас. Светослав Савов  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Като резултат от участието си студентите трябва да развият общи познания за областта на клиничната психология, за нейната история, за отличаващите я от другите близки до нея дисциплини характерни особености и за изискванията към професионалната практика: квалификационни и етични. Те трябва да бъдат в състояние да се ориентират в основните психодиагностични методи, използувани в клиничната психология, и да познават теоретично различните възможности за психологически интервенции и подходите към тях.
Предварителни изисквания:


Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Литература по темите:

Айзенк Х. (1987). Модел на личност. София: Наука и изкуство.

Атанасов Н. (1996). Психодрама и психоанализа: покана за среща. Българско списание по психология, брой 4.

Атанасов Н. (2005). Психотерапията като професия. Сборник с научни доклади от Третия национален конгрес по психология. София: Софи-Р.

Атансов, Н. (2017). Теории за психичното развитие в психоанализата. София: НБУ

Бонгар Б. и Бютлър Л.Е. (ред.) (2002). Пълен наръчник по психотерапия. София: ЛИК.

Бренър Ч. (1993). Психоанализа: основен курс. София: Фондация “Отворено общество”.

Вацлавик П., Бийвин Дж. и Джексън Д. (2004). Прагматики на човешкото общуване. София: Наука и изкуство.

Кокошкарова А. (1984). Психологичното изследване на личността в клиничната практика. София: Медицина и физкултура.

Енциклопедия по психология (под редакцията на Р. Корсини). 1998. София, Наука и изкуство.

Паспаланов И., Щетински Д., Айзенк С.Б. (1984). Българска адаптация на личностовия въпросник на Айзенк. – Психология, 1984, №. 5.

Перре М., У. Бауман (ред.). Клиническая психология. Москва: Питер (превод от немски).

Сиймън Дж.Д., Кенрик Д.Т. Психология. София: издателство на Нов български университет.

Франкл В. (1993). Теория и терапия на неврозите. София: ЛИК, 2001.

Щетински, Паспаланов (1989). Методическо пособие за работа с българската форма на въпросника за оценка на тревожността на Ч.Спилбъргър. БАН – Институт по психология.

Шулц Д. и Шулц С. (2006). История на модерната психология. София: Наука и изкуство.

Plante Th. G. (2005). Contemporary Clinical Psychology. Hobokan, NJ: John Wiley & Sons.

Средства за оценяване:

Текущо оценяване: тест 1, тест 2

Финално оценяване: тест