JRNB007 Правен мониторинг на медиите

Анотация:

Курсът включва в рамките на хорариума 30 часа, разделени както следва: 20 лекционни часа, 4 практически занимания, 6 часа работа в групи. Целта на семинарите е да се постигне затвърждаване на материала от теоретичната част чрез проследяване на практиките на регулаторните органи и на съдилищата в България.

Лекционният курс си поставя за цел да предостави на студентите необходимите знания за историческото и съвременното развитие на медиите - държавната телеграфна агенция, печатните медии, доставчици на медийни услуги, както и да ги запознае с правната уредба на понятия от областта на медийната дейност, като право на личен живот, клевета, дискриминация, нетърпимост и насилие, добри нрави, интелектуална и индустриална собственост, предизборна кампания, реклама, спонсорство, позициониране на продукти, радио- и телевизионен пазар.

прочети още
Журналистика

Преподавател(и):

проф. Райна Николова  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти притежават:

1) знания:

• за правния статус на медиите;

• за нормативната уредба на редакционното съдържание и търговско слово;

2) умения:

• за откриване на нарушения при осъществяване на медийната дейност;

• за анализ и оценка на медиите.


Предварителни изисквания:
Курсът е предназначен за студенти от областта на масовите комуникации.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Литература по темите:

Райна Николова

Монографии:

Телевизионната програма на обществената телевизия в България – публичноправни аспекти. София: "Сиби", 2004 г.

Възникване и развитие на радиото и телевизията в България – публичноправни аспекти. София: "Сиела", 2006 г.

Административноправно положение на обществените електронни медии в България. Благоевград: Университетско издателство на ЮЗУ “Неофит Рилски”, 2009 г.

Публичноправни проблеми на печатните медии в България. Дружество „Европейско право”, София, 2016 г.

Учебници:

Медийно аудио и аудиовизуално право. София: „Нов български университет”, 2015 г.

Други автори:

Алфандари, Е. Медиите и властта. Журналистиката между свободата на словото и социалната отговорност. С., 2000.

Андреева, Л. Отвъд видимото. (Телевизионни жанрове). С., 1999.

Арабаджиев, А. Медийно право – речник на основните понятия: Свободата на медиите. С., 2005.

Арнолд, Б. П. АБВ на радиото. Център за развитие на медиите. С., 2000.

Василева, М.; Д. Данов (превод от английски език). Продуцентски наръчник. Стандарти и ценности на Би Би Си. С., 2002.

Вачков, Л. Радиоформатът в САЩ. С., 2004.

Величкова, И. Медийно право – речник на основните понятия: Организация на обществените медии. С., 2005.

Гевренова, Н. Медийно право – речник на основните понятия: Трудово право в медиите. С., 2005.

Георгиев, В. Свободата на словото. – Правна мисъл, 1997, № 3 – 4.

Георгиева, М., И. Георгиев. За авторските права при задължително разпространение на телевизионни и радиопрограми. – Съвременно право, 2007, № 1.

Димитров, В. Организация и управление на радиото. С., 1980.

Димитров, В. Радиопрограмата. С., 1992.

Димитров, В. История на радиото в България. Книга първа. С., 1994.

Димитров. В. История на радиото. Книга втора. С., 1994.

Димитров. В. Радио Стара Загора: 60 години. С., 1994.

Димитров, В. България 20 век. Раздел VІІ Журналистиката: Радиото. С., 1999.

Език на медийната регулация. С., 2004.

Занкова, Б. Студии по медийно право – сравнителен анализ и коментар. С., 1997.

Занкова, Б. Медии и конституции – достатъчни ли са законовите гаранции за съществуването на независими и плуралистични медии? - Сп. “Демократически преглед”, кн. 50 (2002).

Занкова, Б. Медии и избори в новата цифрова среда: Политическата свобода и нейните измерения в епохата на технологичната революция. С., 2007.

Иванова, Я. Медийно право – речник на основните понятия: Спонсорство. С., 2005.

Иванова, Я. Медийно право – речник на основните понятия: Реклама. С., 2005.

Кръстев, С. Рекламата. (Понятия. Правила. Примери.) С., 2000.

Къндева, Е. Традиции в законодателната уредба на периодичния печат в България. Сп. “Правна мисъл”, кн. 4/ 1994.

Медиите във Великобритания и САЩ. С., 2000.

Младенов, М. Телевизионна журналистика в термини. С., 1979.

Насилие и медии. С., 1997.

Огнянова, Н. Радиото, НСРТ или отново за европейските изисквания към медийните регулатори. Еврокартотека, година VІІІ, 2001, бр. 2.

Огнянова, Н. Информация и право. Публичноправни избираеми правни дисциплини. Книга 2. С., 1998.

Огнянова, Н. Аудиовизуална политика и законодателство на Европейския съюз. С., 2005.

Огнянова, Н. Финансиране на обществените радио- и телевизионни оператори и на медийните регулатори: норми и практики в Европейския съюз. – Съвременно право, 2005, № 4.

Огнянова, Н. Медийно регулиране: Принципи и съдебна практика. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2007 г.

Панайотова, Е. Достъп до обществена информация. (Общ режим). С., 2003 г.

Пандова, Д. Медийно право – речник на основните понятия: Саморегулация. С., 2005.

Петрова, Т. Телевизионната програма. С., 2002.

Райчева, Л. Творческият процес в телевизията. София, 1991.

Табаков, Т. Медийно право – речник на основните понятия: Данъчно облагане на медиите. С., 2005.

Христов, В. Правото на отговор според Закона за радиото и телевизията. – сп. Правна мисъл, кн. 2/1998.

Чолаков, Р. Електронните медии, властта и правото. Българско медиазнание. С., 1996.

Чолаков, Р. Право на радио- и телевизионните организации в България. С., 2000.

Чолаков, Р. Медийно право – речник на основните понятия: Цензура. С., 2005.

Средства за оценяване:

Текущото оценяване се извършва на базата на:

1. присъствие и участие;

2. самостоятелна работа.