HACB139 Философия на образа
Анотация:
АНОТАЦИЯ И ЦЕЛИ НА КУРСА:
Образът се превръща във все по-важен обект на хуманитарните изследвания. Би могло дори да се каже, че през последните години хуманитарното поле се намира под знака на образа. Образът е мислен на първо място като основен елемент на визуалната култура (на визуалното измерение на културата), чиято значимост ще нараства с “революцията” на новите медии. От друга страна образът се обвързва с ключови парадигми на хуманитарните дисциплини, бидейки централна категория на идеята за репрезентацията (философия, теория и история на изкуствата, медийна теория, семиотика, психология, когнитивни изследвания, психоанализа, антропология, теология).
• Настоящият курс има за цел да осъществи трансдисциплинарна връзка между философията и полето на визуалния образ.
• Неговата структура се основава на пресичането на две оси – едната от тях е историческа, другата – концептуална. По първата ос ще бъдат въведени няколко ключови исторически момента на мислене на образа във философска перспектива, както и на употребата на образа като философкско понятие. Същевременно, в концептуална перспектива, с оглед на въпросните историчеки моменти ще бъдат изследвани трансформациите на идеята за репрезентация (миметичната теория, Кантовият схематизъм, теорията на фикцията и пр.) и съответно, за образ.
• Настоящият курс има за цел също така да представи някои основни насоки от основните интерпретативни подходи към художественото произведение през XX век, основани на водещи философски и хуманитарни теории и практики (херменевтика и феноменология, психоанализа, структурализъм, семиотика и пр.), и същевременно да въведе базови категории и проблемни полета на съвременната философия, теория и история на изкуството (например проблемът за формата, репрезентацията, преводимостта на естетическите кодове, политическата функция на художественото произведение и пр.).
• Работата в курса ще привилегирова заниманията с конкретни философски и изкуствоведски текстове, визуални произведения и „казуси”.
• Специфична цел на настоящия курс е задълбочаването на чувствителността към визуалната „материя”, на интерпретативните способности при работа с образи, както и на развиването на усет за детайла, за феноменологичните компоненти на образа.
Преподавател(и):
доц. Боян Манчев д.н.
Описание на курса:
Компетенции:
КОМПЕТЕНЦИИ:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
• Образът е комплексен и многоизмерен културен феномен.
• Съществуват множество епистемологически възможности за изследването на образа: феноменологическа, иконологическа, структурална, историческа, социологическа и пр.
2) могат:
• Да изследват културните феномени в техните визуални измерения;
• Да използват теоретичен инструментариум за изследване, а и за създаване на образи;
• Осъзнават съществуването на алтернативни интерпретативни подходи, следователно притежават критическа дистанция спрямо собствената си интерпретативна позиция.
Предварителни изисквания:
ПРЕДВАРИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ:
Студентите да имат знания и/или умения:
• Начални познания по история на изкуството и културата и/или.
• Умения във визуалните изкуства, киното или театъра.
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Литература по темите:
Препоръчана литература (в хронологически порядък)
1. Платон. Държавата; Софистът (В „Диалози”, т. 4).
2. Аристотел. Поетика.
3. Аристотел. За душата.
4. Лонгин. За възвишеното.
5. Лесинг. Лаокоон, или за границите на живописта и поезията.
6. Имануел Кант. Критика на способността за съждение.
7. Гьоте. Поезия и истина.
8. Шилер. Естетически съчинения.
9. Шелинг. Философия на изкуството.
10. Хегел. Естетика.
11. Естетика на немския романтизъм.
12. Въображение и свобода. Английски романтици за науката и изкуството.
13. Шарл Бодлер. „Художник на съвременния живот”, В „Естетичекси и критически съчинения”.
14. Анри Фосийон. Животът на формите.
15. Мартин Хайдегер. Същности.
16. Жорж Батай. Еротизмът.
17. Антонен Арто. Театърът и неговият двойник.
18. Морис Бланшо. Литературното пространство.
19. Кенет Кларк. Голото тяло.
20. Жан-Франсоа Лиотар. Нечовешкото.
21. Жан-Люк Нанси. Corpus.
22. Паскал Киняр. Секс и ужас.
23. Съст. Ирина Генова и Ангел Ангелов.Следистории на изкуството.
24. Съст. Ирина Генова и Ангел Ангелов. Разказвайки образа.
25. Боян Манчев. Невъобразимото.
26. Боян Манчев. Тялото-Метаморфоза.
27. Pierre Klossowski, Le bain de Diane.
28. Jean-Luc Nancy, Au fond des images.
29. Francois Julien, L’essence du nu.
30. Mario Perniola, Le sex-appeal de l’inorganique.
Средства за оценяване:
Участие в семинарни дискусии
Курсови работи и реферати
Практически аналитични казуси