HACB139 Философия на образа

Анотация:

АНОТАЦИЯ И ЦЕЛИ НА КУРСА:

Образът се превръща във все по-важен обект на хуманитарните изследвания. Би могло дори да се каже, че през последните години хуманитарното поле се намира под знака на образа. Образът е мислен на първо място като основен елемент на визуалната култура (на визуалното измерение на културата), чиято значимост ще нараства с “революцията” на новите медии. От друга страна образът се обвързва с ключови парадигми на хуманитарните дисциплини, бидейки централна категория на идеята за репрезентацията (философия, теория и история на изкуствата, медийна теория, семиотика, психология, когнитивни изследвания, психоанализа, антропология, теология).

• Настоящият курс има за цел да осъществи трансдисциплинарна връзка между философията и полето на визуалния образ.

• Неговата структура се основава на пресичането на две оси – едната от тях е историческа, другата – концептуална. По първата ос ще бъдат въведени няколко ключови исторически момента на мислене на образа във философска перспектива, както и на употребата на образа като философкско понятие. Същевременно, в концептуална перспектива, с оглед на въпросните историчеки моменти ще бъдат изследвани трансформациите на идеята за репрезентация (миметичната теория, Кантовият схематизъм, теорията на фикцията и пр.) и съответно, за образ.

• Настоящият курс има за цел също така да представи някои основни насоки от основните интерпретативни подходи към художественото произведение през XX век, основани на водещи философски и хуманитарни теории и практики (херменевтика и феноменология, психоанализа, структурализъм, семиотика и пр.), и същевременно да въведе базови категории и проблемни полета на съвременната философия, теория и история на изкуството (например проблемът за формата, репрезентацията, преводимостта на естетическите кодове, политическата функция на художественото произведение и пр.).

• Работата в курса ще привилегирова заниманията с конкретни философски и изкуствоведски текстове, визуални произведения и „казуси”.

• Специфична цел на настоящия курс е задълбочаването на чувствителността към визуалната „материя”, на интерпретативните способности при работа с образи, както и на развиването на усет за детайла, за феноменологичните компоненти на образа.

прочети още
Изкуствознание и артмениджмънт

Преподавател(и):

доц. Боян Манчев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

КОМПЕТЕНЦИИ:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• Образът е комплексен и многоизмерен културен феномен.

• Съществуват множество епистемологически възможности за изследването на образа: феноменологическа, иконологическа, структурална, историческа, социологическа и пр.

2) могат:

• Да изследват културните феномени в техните визуални измерения;

• Да използват теоретичен инструментариум за изследване, а и за създаване на образи;

• Осъзнават съществуването на алтернативни интерпретативни подходи, следователно притежават критическа дистанция спрямо собствената си интерпретативна позиция.


Предварителни изисквания:
ПРЕДВАРИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ:

Студентите да имат знания и/или умения:

• Начални познания по история на изкуството и културата и/или.

• Умения във визуалните изкуства, киното или театъра.



Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Литература по темите:

Препоръчана литература (в хронологически порядък)

1. Платон. Държавата; Софистът (В „Диалози”, т. 4).

2. Аристотел. Поетика.

3. Аристотел. За душата.

4. Лонгин. За възвишеното.

5. Лесинг. Лаокоон, или за границите на живописта и поезията.

6. Имануел Кант. Критика на способността за съждение.

7. Гьоте. Поезия и истина.

8. Шилер. Естетически съчинения.

9. Шелинг. Философия на изкуството.

10. Хегел. Естетика.

11. Естетика на немския романтизъм.

12. Въображение и свобода. Английски романтици за науката и изкуството.

13. Шарл Бодлер. „Художник на съвременния живот”, В „Естетичекси и критически съчинения”.

14. Анри Фосийон. Животът на формите.

15. Мартин Хайдегер. Същности.

16. Жорж Батай. Еротизмът.

17. Антонен Арто. Театърът и неговият двойник.

18. Морис Бланшо. Литературното пространство.

19. Кенет Кларк. Голото тяло.

20. Жан-Франсоа Лиотар. Нечовешкото.

21. Жан-Люк Нанси. Corpus.

22. Паскал Киняр. Секс и ужас.

23. Съст. Ирина Генова и Ангел Ангелов.Следистории на изкуството.

24. Съст. Ирина Генова и Ангел Ангелов. Разказвайки образа.

25. Боян Манчев. Невъобразимото.

26. Боян Манчев. Тялото-Метаморфоза.

27. Pierre Klossowski, Le bain de Diane.

28. Jean-Luc Nancy, Au fond des images.

29. Francois Julien, L’essence du nu.

30. Mario Perniola, Le sex-appeal de l’inorganique.

Средства за оценяване:

Участие в семинарни дискусии

Курсови работи и реферати

Практически аналитични казуси