PHIB552 Социални норми и патологии

Анотация:

Курсът има за цел да концептуализира историческите условия за възможност и познавателните граници на валидност на социология на социалните патологии. В него акцентът е поставен върху систематичното въвеждане и проясняване на социологическите понятия и проблемните полета, чрез които се изследват различните нормативни редове на съвременното общество. Как се изгражда един нормативен ред? Каква е особената историчност на неговите норми? Какъв е специфичния социален контекст правещ възможно неговото ефикасно функциониране? Къде минават и каква е динамиката на границите между норма и отклонение? Как възниква полето на „нормалното” съществуване? Как се конституира завършената сфера на „патологичното”? Кои са нормализиращите институции и инструменти за контрол, регулиране и сегрегиране на девиантните субекти? В крайна сметка, каква е историческата съдба на „анормалното” съществуване в нашата съвременност, включително и в актуалното българско общество? На подобни и други изключително важни въпроси ще бъдат търсени социологическите отговори по време на този лекционен курс.

прочети още
Социология

Преподавател(и):

проф. Мартин Канушев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят: Студентите ще придобият системно знание за особеностите на социологическата теория и метод в предметно поле на социалните патологии. От една страна, те ще разполагат със специфична гледна точка към нормативната организация на съвременното общество, от друга – ще знаят системата от познавателни връзки между социологията и другите хуманитарни науки, изследващи полето на „патологичното”: право, криминология, медицина, психиатрия, психология, педагогика.

2) могат: Студентите ще могат да изградят поредица от практически умения и социална чувствителност към различните емпирични форми на девиантна субективност. Същевременно, те ще притежават един нов поглед към историческите особености на нормативната организация на съвременното общество. Този изследователски поглед ще разшири техните познавателни хоризонти и ще им даде възможност да формират една адекватна гражданска позиция.


Предварителни изисквания:
Няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Литература по темите:

А г а м б е н, Д. 2004. Homo Sacer. Критика и Хуманизъм, София.

Арент, Х. 1997. Човешката ситуация. Критика и хуманизъм, София.

Бъргър, П., Т. Лукман. 1996. Социалното конструиране на реалността. ИК “Критика и хуманизъм”, София.

Вебер, М. 1992. Социология на господството. Социология на религията. УИ ”Св. Климент Охридски”, София.

Голдберг, Д., Бенджамин, С., Ф. Крийд. 1999. Психиатрия в медицинската практика. Българска психиатрична асоциация, Фондация Невронауки и поведение, София.

Дюркейм, Е. 1999. Самоубийството. Социологическо изследване. Женифер - Хикс, София.

Кангилем, Ж. 1994. Нормално и патологично. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Ломброзо, Ч. 1999. Престъпникът. Криминална типология. Екстрем, София.

Петров, Г. 1998. Детската престъпност. Издателство “Абагар”, велико Търново.

Социология преступности. 1966. Прогрес, Москва.

Суицидология: Прошлое и настоящее. 2001. Когито-Центр, Москва.

Фотев, Г. (съст.). 2005. Социология на отклоняващото се поведение. Просвета, София.

Фотев, Г. 1999. Криза на легитимността. УИ “Св. Кл. Охридски”, АИ “М. Дринов”, София.

Фройд, З. 1991. Психология на сексуалността. Издателство “Христо Ботев”, София.

Фройд, З. 2003. Психоанализа. Теория и терапия. Критика и хуманизъм, София.

Ф у к о, М. 1993. История на сексуалността. Волята за знание. ЕА, Плевен.

Ф у к о, М. 1996. История на лудостта в класическата епоха. ЕА, Плевен.

Фуко, М., Дерида, Ж. 1996. Лудостта. Критика и хуманизъм, София.

Фуко, М. 1997. Власт. Критика и хуманизъм, София.

Фуко, М. 2000. Анормалните. Цикъл лекции в Колеж дьо Франс, 1974-1975. ЛИК, София.

Ф у к о, М. 2006. Душевна болест и психология. Критика и хуманизъм, София.

Ясперс, К. 1997. Общая психопатология. Практика, Москва.

Средства за оценяване:

УЧАСТИЕ В СЕМИНАРИ 50%

КУРСОВА РАБОТА/ПРОЕКТ 25%

РЕФЕРАТ 25%