OOOK107 Съкровищата на България
Анотация:
Курсът разглежда движими и недвижими културни ценности от нашите земи и чужди паметници, свързани с българската културна история. Някои от тези съкровища на България са под закрилата на ЮНЕСКО и са обект на специално внимние от световната общественост, което ни задължава добре да ги познаваме и представяме. Целта на общообразователния курс е да предизвика интерес към националните ни ценности във връзка със съвременното разбиране за културно наследство и туризъм. Паметниците се отнасят към различни епохи и са поставени в широк културно-исторически контекст. В тази връзка са представени някои митологеми и стереотипи, които възпрепятстват пълноценното възприемане на българското културно наследство.
Преподавател(и):
доц. Зарко Ждраков д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Студентите познават българските културни ценности под егидата на ЮНЕСКО и други значими, които представят България в чужбина.
Те могат да представят интригуващо ценностите на България, според съвременните изисквания на културния туризъм.
Предварителни изисквания:
няма
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Литература по темите:
Архитектурното наследство на България, София, 1988
Архитектурата на Първата и Втората българска държава. София, 1975
Бешевлиев, В. Първобългарите. Бит и култура. София, 1981; Прабългарски епиграфски паметници. София, 1981
Божилов, И. Преславската цивилизация. Сб. Преслав. Т.4. София, 1994
Божков, А. Българско изобразително изкуство. София, 1988; Българската икона. София, 1984; Човекът и изкуството. Т.1. София, 1988
Ваклинов, С. Формиране на старобългарската култура. София, 1977
Ваклинов, С., М. Ваклинова, Съкровището от Над Сент Миклош. София, 1983
Венедиков, И., Т. Герасимов, Тракийското изкуство. София, 1973
Венедиков, И. Прабългарите и християнството. София, 1995
Девет световни ценности в България. София, 2002
Джурова, А. 1000 години българска ръкописна книга. София, 1981
Добрев, И. Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005
Златото на хан Кубрат. Перешчепинското съкровище. София, 2006
Димитров, Д. Прабългарите по северното и западното черноморие. Варна, 1987
Мавродинов, Л. Стенната живопис в България до края на ХІV век. София, 1995
Маразов, И. Видимият мит. Изкуство и митология. София, 1992; Мит, ритуал и изкуство у траките. София, 1992
Минаева, О. Мадарският конник. София, 1990;
Овчаров, Д., Т. Тотев, А. Попов, Стари български столици. Плиска, Преслав, Търновград. София, 1980
Овчаров, Д., М. Ваклинова, Ранновизантийски паметници от България ІV-VІІ век. София, 1978
Тотев, Т. Преславско златно съкровище. София, 1982; Преславската керамична икона. София, 1988
Чобанов, Т. Свещените дворци на българските канове. София, 2008
АВТОРСКИ ПУБЛИКАЦИИ:
Ждраков, З. Въведение в историята на автографирането. София, 2004; Български юбилеен медальон от ІХ век атрибутиран на кан Звинич.- Известия на Българска орда, ІХ (66), 2, 2003; За един аспект на [пра]българската владетелска идеология.- Кант. Списание на новите хуманитарни факултети, 2 (без година); За трите златни пръстена с монограми на кан Кубрат.- Старобългаристика, ХХІХ (2005), 4; За едно българско име-топос на Плиска (по данни от надписа върху седмолъчата звезда). В: История и съвременност, Годишник на департамент История в Нов български университет. Т.1. (2006), София, 2007, 34-49; Куберовото съкровище в контекста на хуно-българската традиция, Научна конференция: Пътуване към България (8-11 май 2008, Шумен) - Сборник: Пътуванията в Средновековна България, Шумен (2009), 295-300; За функцията на седмолъчната звезда от Плиска като печат – В: България, българите и Европа - мит, история, съвремие (Сборник в чест на Йордан Алексиев). Т.ІV. Велико Търново, 2011, 128-135; За западната иконография на св. Христофор от църквата “Св. Петър и Павел” в Търново.- Изкуство 9-10 (1990), 42-47; Стенописите на църквата “Светите Петър и Павел” в Търново от ХV век и критската живопис в светлината на новите проучвания.- Проблеми на изкуството 4 (1991), 50-56; Отражение от Флорентинската уния в Търновград. В: Католическата духовна култура и нейното присъствие ивлияние в България. София, 1992, 198-212; Пренасянето на мощите на св. Иван Рилски през 1469 година в светлината на историческите събития. В: Българският петнадесети век. София, 1993, 85-92; Патронната сцена на църквата “Светите Петър и Павел” във Велико Търново и историята на града през ХV век. В: Търновска книжовна школа. Паметници. Поетика. Историография. Т.5. В. Търново, 1994, 697-710; Монументалната живопис в Атон през ХV век и стенописите на църквата “Св.Св. Петър и Павел” в Търново. В: Светогорска обител Зограф. Т.1. София, 1995, 113-118; Префигуративните образи на Богородица отразенив иконографията на нейното успение.- Изкуство 24 (1995), 22-24; За две изображения на сатаната от ХV век. В: Inter angelos daemonesque – между ангели и демони. София, 1995, 167-183; Апокрифен текст за Второто Пришествие от стенописите на Търновската катедрална църква “Св. Апостоли”.- Старобългаристика ХХІІІ (1999) 4, 90-95; Похвалното слово на търновския митрополит Игнатий за руския княз Борис Александрович и неговото отражение в иконографската програма на катедралната църква “Св. Апостоли”. В: Търновска книжовна школа. Българската литература и изкуство от търновския период в историята на православния свят. Т.6. 1999, В. Търново, 703-712; Търновският зограф Никола – подписани, атрибутирани и датирани творби от 1442 г. В: Търновската книжовна школа и християнската култура в Източна Европа. Т.VІІ. В. Търново, 2002, 783-799; Исихазмът в Търновград през първата половина на ХV век. В: Сборник в чест на проф. д-р Ангел Давидов. В.Търново, 2004, 537-556; За подписите на Боянския майстор Димитър.- Старобългаристика, ХХХІІ (2008), 1, 47-68; За майсторите на Боянската църква от 1259 година. Сборник на катедра Изкуствознание в НХА, Т.1, София, 2010, 9-39 – виж също приложение в книгата на К. Попконстантинов: Зограф Василие и Боянската църква след 750 години. София, 2009, 89-128 (Zograph Vasilie And The Boyana Church 750 Years Later); Няколко бележки върху Боянския поменик. В: Културното наследство в съвременния град. Юбилеен сборник посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева. Нов български университет, 2009, 223-231;
Ждраков, З., А. Делева, Към интерпретацията на шлем-маска №1 от Ашман (Беркасово).- Археология, 3-4, 2000; Към интерпретацията на съкровището от Надь Сент Миклош – датиране на два таса (№9 и 10) с гръцки текст.- Старобългаристика, 4, 2000
Ждраков, З., Бояджиев, А., С. Александров, Към интерпретацията на седмолъчата звезда от Плиска.- Старобългаристика, 4, 2002;
Средства за оценяване:
ТЕСТ 50%
УЧАСТИЕ В СЕМИНАРИ 20%
ЕСЕ 30%