GENB024 Наука за литературата
Анотация:
• Курсът представя нарастването на престижа на науката за литературата през последните два века, както и увеличаването на дяловете на самата литературна наука, възникването на помощни практически дисциплини, свързването на науката за литературата с много други области на хуманитаристиката. Курсът се стреми да представи по-скоро съвременното състояние на науката за литературата, съвременното значение на основните понятия и термини, отколкото систематично да разкаже за историята на формирането им. В това отношение съществен акцент в курса пада върху днешното битие на литературата в системата на медиите, на другите изкуства, на живота на обществото като цяло. Без да затруднява студентите курсът дава представа и за основните дебати от последните няколко десетилетия върху литературния канон, фигурата на автора, проблемите на четенето и читателя и пр. Все пак, разбира се, курсът се основава и върху класически традиционни разбирания за литературата и литературното и непрекъснато проблематизира такива понятия като: жанр, тропи, фабула и сюжет и др. – илюстрирайки ги непрекъснато с множество примери. Съвсем естественно централно място в курса е отделено на проблематиката в романа – този епос на съвременността, този жанр-протей, тази всеядна литературна форма. Благодарение на семинарните занимания студентите ще мислят и чувстват литературата и като територия на играта, на битовите конкретизации, на вариативността и свободата.
Преподавател(и):
проф. Михаил Неделчев
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
• кои са основните литературоведски дисциплини и с какво се занимават;
• какво е значението на основните литературоведски термини и понятия;
• кои са най-важните литературни факти;
• какво е мястото на литературата в социалното битие на съвременния човек;
• как е мислена и преживявана, чувствана литературата в различните епохи;
• какво е мястото на литературната наука в съвременната хуманитаристика като цяло.
2) могат:
• да разпознават отделната литературна творба по жанр и стилови и тематични белези;
• могат да пишат кратки академични литературни анотации и есета
• да ползват справочни издания върху литературоведска проблематика и да съставят библиография върху зададена литературоведска тема.
Предварителни изисквания:
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Литература по темите:
1. Михаил Арнаудов, “Основи на литературната наука”, София, 1942 г.
2. Михаил Арнаудов, «Психология на литературното творчество», София, 1965 г.
3. Богдан Богданов, “История на старогръцката култура”, София, 1989 г.
4. Михаил Бахтин, “Проблеми на поетиката на Достоевски”, 1976 г.
5. Тери Игълтън, “Теория на литературата”, София, 2000
6. Роджър Фаулър, “Речник на съвременните литературни термини”, София, 1993
7. Цветан Тодоров, “Семиотика. Реторика. Стилистика”, София, 2000
8. Цветан Тодоров, “Поетика на прозата”, 2000
9. Евгения Панчева, Амелия Личева, Миряна Янакиева, “Теория на литературата. От Платон до постмодернизма”, София, 2000
10. “Българският канон? Кризата на литературното наследство”, сборник, София, 1998
11. “Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет”, сборник, под съставителството на Огнян Ковачев и Александър Кьосев, София, 2000
12. Борис Томашевский, “Теория литературы (поэтика)”, Ленинград, 1925
13. Тодор Христов, “Литературността”, София, 2009
14. Барт, Фуко – за автора, онлайн
15. “Традиция. Литература. Действителност. Проблеми на старогръцката литература в световното литературознание”, сборник, под съставителството на Богдан Богданов, София, 1984
16. Нортръп Фрай, “Анатомия на критиката”, София, 1987 г.
17. Никола Георгиев, “Тревожно литературознание”, София, 2006
18. Мирослав Янакиев. Българско стихознание. София, 1960 г.
19. Радоствет Коларов. Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността. София, 2009 г.
20. Ханс Роберт Яус. Исторически опит и литературна херменевтика. София, 1998 г.
21. Пол де Ман. Алегории на четенето. С., 2000 г.
22. Волфганг Изер. Обхватът на интерпретацията. С., 2004 г.
23. Ролан Барт. Разделението на езиците. С., 1995 г.
24. Пол Рикьор. Конфликтът на интерпретациите. С., 2000 г.
25. Пол Рикьор. От текста към действието. С., 2000 г.
26. Франсоа Растие. Изкуства и науки за текста. С., 2003 г.
27. Юрий Лотман. Поетика. Типология на културата. С., 1990 г.
28. Theorie de la literature. Textes des Formalistes russes, reunis, presentes et traduits par Tzvetan Todorov. Preface de Roman Jakobson. Paris, 1965.
30. Theorie de la literature. Ouvrage presente par A. Kibedi Varga. Paris 1981.
31. Тhe Aims of Representation. Subject / Text / History. Edited, with an Intorduction by Murray Krieger. Standford, California, 1993.
32. Роман Якобсон. Работы по поетике. Москва, 1987.
33. Rene Wellek, Austin Warren. La theorie litteraire. Paris, 1971.
34. The Norton Anthology of Theory and Criticism /Second edition/. New York, London, 2010.
36. Михаил Неделчев. Социални стилове, критически сюжети. С., 1878 г.
37. Михаил Неделчев. Апология на литературната история. София, 2011 г.
38. Михаил Неделчев. Литературноисторическата реконструкция. С., 2011 г.
39. Морис Фадел. Пол де ман: опити с невъзможното. София, 2002 г.
40. Жерар Женет. Фигури. С., 2001 г.
41. Морис Бланшо. Предстоящата книга. С.
42. Клео Протохристова. Огледалото. Литературни, метадискурсивни и културносъпоставителни траектории. Пловдив, 2004 г.
43. Никола Георгиев. Мнения и съмнения. По дирите на едно литературоведско чергарство. С., 1999.
44. Никола Георгиев. Анализ на лирическата творба. София, 1985 г.
45. Никола Георгиев. Пропасти и мостове на междутекстовостта. Пловдив, 1999 г.
46. Нортръп Фрай. Анатомия на критиката. С., 1987 г.
47. Александър Панов. Теория на литературата. Основни понятия. С., 1995 г.
48. Яни Милчаков. Социология на литературата, език и политика. С., 2001 г.
Средства за оценяване:
1. анотация и анализ на стихотворение
2. реферат на литературоведски научен текст и финална курсова работа с тема за романа