SOCB011 Всекидневие и жизнен свят

Анотация:

Този курс е продължение на курса „Социология на всекидневието”. За разлика от предишния курс, тук основният акцент пада върху превръщането на всдекидневния живот в специфична тема за рефлексия преди всичко във феноменологията на “жизнения свят”. Основна част от курса е посветена на проблема за отношението между наука и свят в контекста най-напред на ранното схващане за свят на Едмунд Хусерл и на обръщането на това отношение след разгръщането на идеята за жизнен свят. Два диалога са ключово важни за този курс: социологически релевантизираният диалог Хайдегер-Хусерл и диалогът Хусерл-Шютц, в който кристализира социологически релевантното и оказало голямо влияние върху съвременната социология схващане на Алфред Шютц за всекидневен живот. Разглежда се и по-широката роля на идеята за жизнен свят за утвърждаване на най-новите, постфеноменологически представи за отношението между наука и всекидневие.

прочети още
Социология

Преподавател(и):

проф. Кольо Коев  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят: Ще познават най-новото състояние на дебатите по проблемите на отношението между наука и всекидневие и техните корени във феноменологията на жизнения свят.

2) могат: да използват феноменологически или феноменологически повлияни методи и техники за анализа на социологически текстове и на практическата логика на всекидневни ситуации.


Предварителни изисквания:
Студентите трябва да имат познания по История на социологията и да са слушали курса "Социология на всекидневието"

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Литература по темите:

Бъргър П. и Т. Лукман. Социалното конструиране на реалността, ИК “Критика и хуманизъм”, С., 1996.

Гарфинкъл, Х. Изследвания по етнометодология, ИК “Критика и хуманизъм”, С., 2004.

Деянов, Д. “Кризата на европейското човечество и кризата на модерността”. Критика и хуманизъм, кн. 5, 1998.

Коев, К. Видимостта: феноменологични контексти, ИК “Критика и хуманизъм”, С., 1996.

Коев, К. Интерпретирайки “Pаrsons’ Plenum”: Етнометодология на «безсмъртното обичайно общество».В: Културата: граници и съседства. Изд. «Св. Климент Охридски», 2005.

Коев, К. „Описание и несигурност. Социологическата релевантност на Хайдегеровото ‘формално указване’”, Социологически проблеми, 1-2/2008.

Коев, К. “Приложението на метода: етнометодологическата перспектива към социалния свят”, В: Социологически проблеми, 2/1985

Коев, К. “Социализиране на феноменологията или феноменологично обосноваване на социологията”. Социологически проблеми, 4/1985.

Латур, Б. Никога не сме били модерни. Опит за симетрична антропология. ИК ”Критика и хуманизъм”, София, 1994.

Латур, Б. Реасемблиране на социалното. Увод в социологията на дееца-мрежа. „Изток-Запад”, София, 2007.

Събева, С. “Европа като духовна форма и философският свръхрационализъм”. Критика и хуманизъм, 5/1998.

Хайдегер, М. Битие и време. Академично издателство „Марин Дринов, София, 2005.

Хусерл, Е. Кризата на европейските науки и трансцеденталната феноменология, (превод Св. Събева), ИК “Критика и хуманизъм”, С., 2002.

Хусерл, Е. “Кризата на европейското човечество и философията”. Критика и хуманизъм, 4/1993.

Хусерл, Е. “Кризата на европейското човечество и философията”. Критика и хуманизъм, 5/1998

Шютц, А. Дон Кихот и проблемът за реалността. В: Чужденецът (съст. и превод К. Коев). ЛИК, София., 2000.

Шютц, А. Правейки музика заедно. В: А. Шютц. Чужденецът.

Шютц, А. Структури на жизнения свят. В: А. Шютц. Чужденецът.

Шютц, А. Тирезий, или нашето познание на бъдещи събития. В: Чужденецът¬.¬

Щрьокер, Е. Приноси към философията на Хусерл, ИК “Критика и хуманизъм”, С., 2001.

Средства за оценяване:

Писмени работи и реферати.