PSYM267 Психотерапия II част
Анотация:
Курсът е продължение на въведението в теорията на психотерапията чрез запознаване с различните терапевтични фактори, на които разчитат основните школи в хуманистична терапия и системна терапия. Целта е в края на курса студентите да притежават достатъчно теоретични знания, за да определят разликите в подходите към клиента и неговия проблем между отделните школи. При представянето на всяка една от школите ще се дефинира нейната терапевтична философия, ще се разгледат основните принципи на терапевтичния модел, техниката на терапевтичния подход и ще се съпоставят с другите модели с цел разграничаването им. Последните лекции от курса ще бъдат посветени на общите терапевтични фактори и възможностите за интеграция на психотерапевтичните школи.
Преподавател(и):
ас. Майя Младенова
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
характеристиките на съвременната психотерапия, теорията на основните психотерапевтични подходи, изискванията към професията психотерапевт, етичните принципи и регламентирането на професията, възможностите за обучение
2) могат:
да се ориентират в психотерапевтичната литература, да различават психотерапевтичните подходи, да се ориентират към бъдещ избор на обучение по психотерапия
Предварителни изисквания:
Да са завършили първите два семестъра в магистърската програма по клинична психология и първата част на курса Психотерапия.
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Литература по темите:
Атанасов Н. (1996). Психодрама и психоанализа: покана за среща. Българско списание по психология, брой 4.
Блатнер, А. (2014). Драматизирайки Аза – практически приложения на психодраматичните методи. София: Кентавър Арт.
Бонгар Б. и Бютлър Л.Е. (ред.) (2002). Пълен наръчник по психотерапия. София: ЛИК.
Енциклопедия по психология (под редакцията на Р. Корсини). София: Наука и изкуство. Статии: Хуманистична психология. Центрирана върху клиента терапия. Основи на центрирания върху личността подход. Гещалттерапия. Екзистенциална психотерапия. Трансперсонална психология. Биоенергетика. Семейна терапия. Теория на контрола. Теория на системите
Вацлавик, П., Бийвин Дж., Джаксън, Д. (2018). Прагматика на човешките отношения. София: Изток-Запад.
Гроф С. (1987). Приключението да откриеш себе си. София: ЛИК, 2000.
Кипър Д. А. (2001). Теория и практика на психодрамата. София: Издателство Дамян Янков.
Морено Дж. (1994). Основи на психодрамата. София: Фондация “Отворено общество”.
Бърн Е. (1964). Човешките игри. София: Наука и изкуство (поредица “Психология на човешкото всекидневие”).
Кори, Дж. (2015). Теория и практика на консултирането и психотерапията. София: Изток-Запад.
Пезешкиан, Н. (2012). Позитивна психотерапия на ежедневието. София: Славена.
Райх, В. (2011). Анализ на характера. София: Леге Артис.
Франкъл, В. (2017). Психотерапия и екзистенциализъм. София: Леге Артис.
Франкъл, В. (2018). Теория и терапия на психичните разстройства. София: Леге Артис.
Ялом, Ъ. (2018). Екзистенциална психотерапия. София: ИК „Колибри”.
Lowen A. (1975). Bioenergetics. Penguin Books.
Minuchin S.(1974). Families and Family Therapy. Cambridge, MA: Harvard University Press.
Perls F. (1973). The Gestalt Approach and Eyewitness to Therapy. Palo Alto: Science and Behavior Books.
Schultz J.H. (1970). Das Autogene Training. Konzentrative Selbstentspannung. Stuttgart: Thieme.
Sommers-Flanagan, J. & Sommers-F;anagan, R. (2004). Counselling and Psychotherapy Theories in Context and Practice. John Wiley & Sons.
Weinberger J. (1993). Common Factors in Psychotherapy. In: Stricker G. and J.R.Gold (eds.). Comprehensive Handbook of Psychotherapy Integration. New York: Plenum Press.
Wolberg L. (1980). Handbook of Short-Term Psychotherapy. New York: Thieme-Stratton.