VIPB847 Цветни и черно-бели композиционни ескизи - ІІ част
Анотация:
• Композиционните пластични задачи по дадена тема могат да бъдат цветни и черно- бели. Една и съща поставена тема, изведена в цвят или графичен материал получава различен пластичен израз, защото композиционният порядък на мислене чрез различни материали води до различни резултати.
• Графичният материал изгражда образа на базата на два основни показателя – черното и бялото. Пластичната игра с тези два компонента ражда тяхното противоречие и от там философията на контраста. Графичната линия в сблъсък с двете полярни стойности се явява обединяващо звено.
• Черно бялата композиция може да омекоти своята динамична пластичност чрез нюанса.
• Цветът в композицията ражда богатството на многопластовия анализ.
• Хармонията е понятие, което изразява интегрирането на цветните петна в системи с различен емоционален заряд. Както и при черно белият вариант тук също се разиграва ролята на прекия сблъсък между цветните контрасти, раждащи експресията.
• Живописният нюанс твори сложни формации от преходи. Голямата живопис ражда своя баланс чрез играта между топлите и студени цветове. Цветът е пластика с енергийна вибрация, даваща възможност за монументалност и философски обобщения.
Преподавател(и):
преп. Станимир Божилов
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
Владеят средствата на композицията чрез живописните прийоми.
2) могат:
Студентите се научават да боравят с пластичен образен език и да изграждат различни видове живописни композиции
Студентът изгражда качества и усет за графична и цветна композиция
Предварителни изисквания:
Студентите трябва да имат записан курс VIPB-847 ЦВЕТНИ И ЧЕРНО-БЕЛИ КОМПЗИЦИОННИ ЕСКИЗИ и основни понятия за разликаите между цветни и черно-бели ескизи.
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Литература по темите:
• Основна литература:
• АВРАМОВ, Д., Естетика на модерното изкуство. - София: Наука и изкуство.,1969.
• БОЖКОВ, Атанас. Българско изобразително изкуство. – София: Септември, 1988.
• БАМЕС, Годфрид. Човешкото тяло. София: Труд , 2000
• РАЙЧЕВ, Румен. Цветовете в изкуството. – София: ЛИК
• ЦОНЕВ, Кирил. Технически наръчник на художника. - София: Наука и изкуство, 1957.- 210 с. : с ил.
• Kandinsky, V., Point & Line to Plane. - London: Dover Publication, 1980
• Допълнителна литература:
• Кенет, К., Голото тяло. – София: Бълг. худож., 1983
• Киплик, Д. И Техника на живописта. София: Наука и изкуство, 1956.
• Перюшо, А., Животът на Ван Гог. – София: Бълг. худож.,1981
• Фрай, Р., Въображение и рисунка. – София: Наука и изкуство, 1988
• Цонев, Кирил. Технически наръчник на художника. – София: Наука и изкуство, 1957. – 210 с.
• Чоканов, К. Пластична анатомия. -2. осн. прераб. и доп.изд. – София:Наука и изкуство,1974.
• Gage, J., Masters of Colour: Derain to Kandinsky. – London:Thame & Hudson Ltd., 2002
• Gombrich, E., The Story of Art. – London: Phaidon Press , 1972
• Gottfried, F., Gustav Klim. - Cologne: Taschen, 1991
• Greenberg, C., Art and Culture: Critical Essays - Boston : Beacon Press, 1961
• Honnef, K., Contemporary Art. – Cologne: Taschen, 1988
• Itten, J., The Elements of Color.- New York: Van Nostrand Reinhold , 1970
• Itten, J., Hagen, E., The Art of Color. - London: John Wiley & Sons, 1974
• Janson, H., History of Art. - New York: Harry N. Abrams, 1986
• Mayer, R. The artist’s handbook of materials and techniques.
• Moszynska, A., Abstract Art. - London: Thames and Hudson Ltd, 1990
• Overy, P., Kandinsky: The Language of the Eye, New York : Praeger , 1969
• Padgham, C., Saunders, J., The Perception of Light and Color, - G. Bell & Sons Ltd., 1975
• Stephenson, J. The materials and techniques of painting.
• Ulrich, B., Max Ernst, Cologne: Taschen, 1988
Средства за оценяване:
КОНФЕРАНС, ПРАКТИЧЕСКА ЗАДАЧА
ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ ПРИ ФОРМИРАНЕ НА КРАЙНАТА ОЦЕНКА:
Оценяването на студента, изучаващ изкуство е трудно.
Оценката на резултата не трябва да носи стерилна академичност. Подходът на оценяване е строго индивидуален към всеки обучаван.
Оценката е мярка не на краен резултат, а е оценка на процеса на развитието. Това е процес, който се следи през целия семестър.
Личният контакт до голяма степен определя успешния резултат. Важен е словесният процес на контрол, където се изгражда взаимното доверие и взаимното израстване като качество един към друг.
Оценката не е бележка, макар тя да е важен институционален белег, печат към документ.
Много е съществена психичната оценка. Студентът я разбира чрез конферансите. Той трябва да се познае като артист, за да може да освободи творческата си енергия – трамплин към неговото развитие и професионално израстване.